Поетът Младен Исаев сега е известен предимно като автор на стихотворението „Родина“, превърнало се в популярна детска песен („Високи сини планини“). Незаслужено забравено обаче е неговото творчество от социалистическия период, както и отпреди 1944 г. Отгоре на всичко, над него тегнеше клеветата, че е предал своя другар и приятел Никола Вапцаров. Първата стъпка към реабилитирането на Младен Исаев като творец и порядъчен човек бе направена по време на паметна вечер по случай 115-ата годишнина от рождението му. Тя се проведе на 10 юни 2022 г. в къщата музей „Никола Вапцаров“ – апартаментът на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София, където той е бил чест гост „по съседски“ през 30-те и 40-те години на 20-и век. Паметната вечер беше посветена и на 80-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров.

Също като по-именития си другар и колега, Младен Исаев е бил с леви убеждения. Това се отразява и в творчеството му, където могат да се открият теми, сходни с тези в стихотворенията на Вапцаров. Поетът „огняроинтелигент“ привлича своя съмишленик за участник в нелегалната борба срещу пронацисткия режим. Конспирацията обаче е разкрита и заедно с още няколко души те стават подсъдими по дело №585/1942 г. Исаев успява да изнесе от затвора оригиналите на последните стихотворения на Вапцаров – „Прощално“ и „Предсмъртно“. Години по-късно оцелелият участник в съпротивата обаче бива набеден, че е предал своя колега и приятел. Това заявил в телевизионен филм историкът акад. Георги Марков. Както обаче изтъкна литаротуроведът проф. Стефан Коларов, това твърдение не се потвърждава от хронологията на фактите. През март 1942 г. полицията арестува първо Вапцаров, а няколко дни по-късно – и Исаев.

Проф. Коларов допълни, че всъщност Вапцаров е издал своя „брат по перо“, като е признал , че му е предал пари и материали. Въпреки това, Исаев никога не е казвал нищо лошо за Вапцаров. Той съумява да опази ръкописите на предсмъртните стихотворения на своя другар, въпреки че минава през три концлагера. Тетрадката „Сампа“, запазила последните шедьоври на Вапцаров, бе подарена на музея през 2004 г. от дъщеря му Валентина Исаева. На паметната вечер в памет на баща ѝ тя дари още негови книги, които ще попълнят музейната колекция. В произведенията на Младен Исаев може да се усети предчувствието за предстоящата световна война, на която Исаев става непосредствен очевидец. Както изтъкна проф. Коларов, стихотворението му „Драва Соболч“ е сред най-силните творби, посветени на Отечествената война, в която авторът въвежда въздействащия образ на оцелялата от сражението бреза. В други свои произведения Младен Исаев проявява чувството си за историчност, като отправя смислени послания към бъдещите поколения.

Домакинът на събитието, литературната изследователка и писателка, Катя Зографова, главен уредник на къщата музей „Никола Вапцаров“, обърна внимание върху едностранчивото класифициране с днешна дата на Младен Исаев като „социалистически поет“, докато в неговата лирика има много красиви стихове за любовта и природата.

По време на паметната вечер за пръв път беше показан пред публика и оригинален портрет на поета, нарисуван от художника Иван Табаков. Въпреки дъжда, „Високото пространство“ се изпълни с приятели и колеги по перо на Младен Исаев, сред които бяха поетите Матей Шопкин, Венко Евтимов – син на Евтим Евтимов, литературната критичка Благовеста Касабова и др.

Събитието е част от поредицата срещи под надслов „Братството на поетите“, които се провеждат по инициатива на Катя Зографова.

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu