Модерни и призрачни сгради в Банкя

Публикувано:
08:53ч / 25.10.2020г
Брой прочитания:
1 737
Брой коментари:
0

Връщаме се често с Владимир Дворецки към спомените от почивката ни в Банкя в началото на есента заради двояките впечатления, които остави у нас това симпатично градче.

Изумихме се как там модерните новопостроени къщи съжителстват в непосредствена близост с изоставени, запуснати. На пръв поглед обяснението е ясно: има богати хора, привлечени от хубавото местоположение и чистия въздух, които са решили да осъществят тук своя архитектурна мечта. Местни жители пък са напускали градчето, оставяйки къщите си, и в даден момент не е останал никой, който да ги поддържа. Частен имот! Можеш ли да търсиш отговорност от собствениците?

За пустеещите обществени сгради обаче няма как да не се замислиш кой е виновен. Нама как да не стигнеш до констатацията, че безстопансвеността е изключително безочлива.

Видимо необитаема постройка, „разкрасена“ с графити, се оказа някогашен здравен център. Надписът „Лечебница“ вече почти не се четеше на външната стена. Може да е била на някое ведомство, което след промените през 1989 г. е трансформирано или закрито, и на никого не му се е занимавало със съдбата на лечебницата в Банкя. Така ли е било? Просто гадая.

За съжаление една от пустеещите сгради е почивната станция на СБЖ. Двамата с мъжа ми сме журналисти, но от години не сме посещавали тази станция. За последен път бяхме в нея през 1982 г., когато там се провеждаше семинар за млади преводачи.

Не съм обърнала внимание в какво състояние е била по онова време, но поне не беше абсолютно празна, каквато я заварихме сега. Впрочем, видяхме я само отдалече, защото вратата откъм улицата беше затворена с ръждясала тел. Дворът беше занемарен, виждаше се паднал стълб.

Жителка на Банкя, която ни беше упътила как да намерим почивната станция на СБЖ, ни обърна внимание, че и градското читалището „Отец Паисий“, което е на същата улица, тъне в разруха, но не беше точно така, поне външно. За дейността на читалището не знам. Във всеки случай вратата му беше отворена и когато надникнах в преддверието, чух гласове и стъпки – нормалния шум за място, където се работи.

Натъкнахме се и на друг феномен: къщата музей на Димитър Благоев – добре поддържана, но без никакви признаци на живот. По-късно открих в един сайт информация, че музеят може да бъде разгледан в събота и неделя между 10 и 15 ч., а всяка година през юни в двора се събират членове на БСП, за да отбележат тържествено рождения ден на основоположника на социалистическата партия в България. Тогава това място се оживява. През останалото време е застинало в самотата си. Като контраст, на отсрещната страна на улицата в момента се достроява кокетна къща в западен стил. В двора й веднъж забелязахме младо семейство с малки дечица. Тук явно целогодишно ще цари весела глъчка.

Най-големия шок изживяхме, когато се разхождахме по Пътеката на здравето. На един кръстопът избрахме пътека, която явно не беше предвидена в официалния здравословен маршрут, защото ни отведе до призрачен квартал от недостроени къщи със заявка за забележително красива архитектура, която така и не е доведена до реален резултат.

Впоследствие разбрахме, че това е кварталът, замислен от Мадам Масако Оя, богатата японка, която след 1989 г. беше решила да направи в Банкя най-голямото голф игрище на Балканите и проектира към него квартал от ВИП къщи. След смъртта й те останаха недовършени. Писа се навремето за това и после историята отшумя, но все още човек може да се натъкне на безмълвните свидетелства за нея.

Толкова пари и толкова добри архитектурни идеи, хвърлени на вятъра! От снимките ни сами може да се убедите колко хубави биха били за живеене тези къщи, ако бяха достроени. Каква може да бъде съдбата им? Някак си е е грехота сгради, достигнали до този етап на строеж, да бъдат разрушени, а не се вижда и никаква перспектива да бъдат довършени. Тъжно!

Малко по-надолу по склона попаднахме на голяма сграда, която се кипреше сред дърветата като повехнала красавица. Отблизо обаче се оказа буквално страшна за гледане. Истинска развалина. Попитахме една жена, която се спускаше по пътеката, що за чудо е това и тя презрително отвърна: „Резиденцията на Тато!“ После се спускахме още дълго по склона, докато стигнахме до входа към някогашния парк на резиденцията. Доста закътана, отдалечена от простолюдието е била, а ето, че вече всеки може да я види. Но защо ли?

Докато бяхме в Банкя, така и не се поинтересувахме къде е къщата на премиера Бойко Борисов. Виждали сме я за секунди в телевизионни репортажи и ни се стори, че я разпознахме в центъра на градчето, но като гледам снимките й в интернет, май не е била тя. Замислихме се също така дали е направил нещо специално за родното си място, заемайки високия държавен пост вече 10 години – известно е демонстративното обгрижване на Правец от родения в него Тодор Живков. Жителите на Банкя най-добре си знаят.

На нас, като обикновени посетители, ни направи впечатления, че вечер центърът на градчето е добре осветен, но нямаме представа как е в покрайнините му. Приятно ни беше, че на различни места из улиците и особено в парка, има оригинални скулптури. Най-интересната обаче открихме до оградата в един двор. Нищо чудно някога да е стояла на видно място, а после е била прибрана тихомълком. Едва ли е замислена точно така, но след някакви перипетии днешният резултат е жена с красиво тяло, но без лице. Мина ми през ума, че тази статуя по някакъв начин олицетворява Банкя, където модерните постройки съжителстват със занемарени и пустеещи. И се питаш какво всъщност е лицето на този иначе много симпатичен град.

Гергина Дворецка

 

Сродни публикации на сайта ни:

Къщата на Димитър Благоев в Банкя

Източник: www.evropaworld.eu