МОФ – Армения и Франкофонията

Публикувано:
07:58ч / 03.11.2018г
Брой прочитания:
195
Брой коментари:
0

След големия успех на XVII Среща на върха на Франкофонията в Ереван, да разгледаме по-отблизо привилегированите отношения между Армения и франкофонския свят. Предвид огромната диаспора и неувяхващата любов към френския език не е без значение, че най-висшият орган на Международната организация на франкофонията се е събра в една страна на границите между Европа и Азия, която направи френския свой любим език и се присъедини към франкофонското семейство с ентусиазъм.

Повече от 300 събития, както в Ереван, така и в различни части на страната: четения на истории на френски език, изложби, конкурс за френски песни, филмови прожекции и фестивал на франкофонското кино, класически концерти, театрални пиеси с участието на ученици и студенти. Това беше част от програмата на Сезона на арменската Франкофония миналата пролет, доказателство за това колко привлекателни са френския език и Франкофонията в подножието на великолепната планина Арарат.

Ранен обмен с френски език
Можем със сигурност да датираме арменската франкофилия около 11 век от н.е. Носителят на хилядолетното християнство в Армения (тя е първата държава, която го приема за официална религия през 301 г.), арменското царство Киликия или „Малката Армения“, се превръща в спирка за първия кръстоносен поход, благодарение и на географското й местоположение, което я прави културен и трговски кръстопът. Франките, начело с Брабансон Готфроа дьо Буйон, са добре дошли и поставят началото на сърдечното приятелство между арменския народ и френския език.

Той е приеман като език „убежище“, надарен със силна символична сила и, по-късно, проводник на иновативните и вълнуващи ценности на Просвещението, очаровайки арменския народ, който винаги е държал на своята независимост и претърпял неведнъж през цялата си история чуждо господство и преследване. Връзката с френски, както и с Франция, се консолидира.

В статията си „Мечтата Хермес“, Никол Кулаян говори за една „упорита франкофилия“, произлязла от „тази каликийска история, смесена с етнически, езикови и културни контакти с франките, която ще бъде предавана после от поколение на поколение, като по този начин поражда в арменското въображение позитивна нагласа към Франция“.

Френският език е изучаван в училище и през 19-ти век е ценен от османските елити, сред които има високопоставени арменци като семейство Амирас.

В Париж се заражда арменофилско движение, подкрепено от художници и интелектуалци. То отразява желанието за арменска независимост, изразявано в Османската империя, но строго репресирано, за да се стигне до геноцида, извършен от младотурското правителство през 1915 г., в който са убити над един милион арменки и арменци.

Drapeaux de l'OIF et de l'Arménie flottant au-dessus d'Erevan - copyright francophonieerevan2018.am

Мнозина по това време търсят убежище във Франция и остават там.

Днес арменската диаспора във Франция наброява около 500 000 души. Понастоящем арменците имат относително големи общности и в Ливан, Канада, Белгия, Гърция, Аржентина, както и в други страни членки на Франкофонията.

На снимката вляво: Знамената на Международната организация на Франкофонията и на Армения се веят над Ереван  – © francophonieerevan2018.am

Много стабилни френско-арменски отношения

Charles Aznavour lors du Grand Concert de la Francophonie organisé au Palais des Nations de Genève, 13 mars 2018 - copyrightАлен Прост, Лиз Сариан, Матийо Мадлен, Луиз Асланян, Юри Джоркаеф, Паскал Легитимюс, Елен Сегара, както и големия и обичан Шарл Азнавур, чиято памет беше отбелязана по време на Срещата на високо равнище в Ереван, са някои от тези арменски личности или французи с арменски произход, пример за влиянието на Армения и нейната диаспора в живота на Франция.

На снимката вдясно: Шарл Азанавур по време на Големия концерт на Франкофония, организиран в Двореца на нациите в Женева, 13 март 2018 г. – © OIF

Френският университет на Армения (UFAR) е друг пример за специалните отношения между двете страни. Основан през 2000 г., той има споразумение за партньорство с университета Жан Мулен Лион 3, което позволява на хилядите студенти, подбрани на място, да изучават право, мениджмънт, маркетинг или финанси, паралелно с нтензивни курсове по френски език, като в края на обучението си получават двойни дипломи – арменска и френска.

Армения винаги е запазвала любовта си към френския език и Франция и политическите и дипломатическите връзки между Ереван и Париж бяха подновени при излизането от Съветския съюз през 1991 г. Трябва да се отбележи, че Франция се ангажира да съпредседателствала групата в Минск, натоварена с преговорите за резолюция във връзка с конфликта в Нагорни Карабах.

Постоянно участие на високо равнище в Международната организация на Франкофонията

Според г-н Тер Степан, посланик и личен представител на президента на Република Армения в Международната организация на франкофонията (МОФ), освен самият френски език е важно и „споделянето на основните ценности н Франкофонията, дълбоката привързаност на Армения към ценности като мир, демокрация, зачитане на правата и свободите на човека, културното и езиковото разнообразие“, което доведе до присъединяването й към франкофонското семейство. Първоначално като наблюдател през 2004 г., след което получи статут на пълноправен член на XIV Среща на върха на Франкофонията в Киншаса през 2012 г.

За Армения франкофонското семейство представлява, според г-н Тер Степанян, „огромно пространство за сътрудничество, диалог и обмен“, както и „възможност за откриване на света, възможност за създаване на нови партньорства с държави, с които отношенията й бяха по-слабо развити. “

Франкофилска и франкофонска Армения участва активно във всички дейности на Франкофонията, като се започне от многото събития, организирани всяка година по време на Сезона на Франкофония и се стигне до подписването на Езиковия пакт през 2012 г., (подновен през 2016 г.), целящ, наред с другото, да въведе френския като трети незадължителен чужд език в учебните заведения и да обучи около 200 държавни служители и дипломати, които да ползват езика в международните организации. Не е изненадващо, че през ноември 2017 г. Министерството на образованието и науката на Армения подписа с МОФ Меморандума за партньорство в областта на образователното сътрудничество.

Освен това Армения председателства Мрежата на националните структури и институции, отговарящи за Франкофонията в Централна и Източна Европа (RESIFECO) в продължение на две години, а в Ереван през 2015 г. се проведе първият регионален семинар за равенство между половете по темата за приноса на гражданското общество.  Третото издание на Международната олимпиада по френски език се проведе в Ахверан през октомври 2017 г.

Освен участието в регионалните дейности, нека припомним, че през 2015 г. Ереван организира 31-та министерска конференция на франкофонията, в присъствието на Генералния секретар на Франкофонията, г-жа Михаел Жан и президента на Армения, г-н Серж Саргсян. Година по-късно на Срещата на върха в Антананариво бе одобрена кандидатурата на арменската столица за организиране на XVII среща на върха на Франкофонията през 2018 г. – втората, която се провежда в региона след XI Среща на върха в Букурещ през 2006 г. Това беше награда за постоянната ангажираност на Армения с Франкофонията, откакто се присъедини към нея, и тази среща беше възможност за целия франкофонски свят да открие културното богатство на страната и арменското гостоприемство.

Photo de famille lors du XVIIe Sommet de la Francophonie - ©Karen Minasyan - OIFНа снимката вляво: обща снимка на участниците в XVII Среща на върха на Франкофонията в Ереван, 2018 г.  – © OIF

Френската версия на текста може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни.

 

 

Източник: МОФ