МОФ – България и Франкофонията

Публикувано:
13:49ч / 13.03.2018г
Брой прочитания:
278
Брой коментари:
0
20 март 2017 г., Литературен клуб "Перото", София, маратон по четене
20 март 2017 г., Литературен клуб „Перото“, София, маратон по четене

След като представихме накратко мястото и присъствието на Франкофонията в Централна и Източна Европа, ще разгледаме всяка една от шестте държави и правителства, членове на Международната организация на Франкофонията (МОФ), за да се откроят връзките на всяка от тях с голямото франкофонско семейство. Днес е ред на България, която тази година отбелязва 25-ата годишнина от членството си в МОФ.

В края на IX век от н.е., кирилицата, основана на гръцката  азбука и на създадена от Светите братя Кирил и Методий глаголица, се използва в тогавашната столица на България Преслав. Повече от 300 милиона души днес използват кирилицата, включително и българите. След влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата негова официална азбука след латински и гръцки. Как да обясним присъствието на древна славянска страна като България в Международната организация на Франкофонията?

Реална франкофилия

България живее в продължение на пет века под османско робство до възстановяване на независимостта й през 1878 г. с Договора от Сан Стефано като Княжество. Именно в този конкретен европейски контекст, когато отстъплението на Османската империя се съчетава с разпространението на идеите на Просвещението, френският език дълбоко повлиява на българския културен живот. Може да се спомене за спирането на Алфонс дьо Ламартин в Пловдив по време на пътуването му в Ориента през 1832 г., когато той казва, че „българите са напълно готови за независимост“ или за Виктор Юго, който протестира срещу османските репресии след въставането на българите през 1876 г. Всъщност, още през 1858 г. франкофилното движение се изразява и чрез задължителното преподаване на френски език в светските училища.

Тази франкофилия намира друг израз в областта чрез иновативния принос на България в региона със създаването през 1950 г. на езиковите гимназии, които се превръщат в европейски модел за преподаване на чужди езици, включително френски – в тях езикът се изучава интенизвно като на френски се преподават неезикови предмети. В град Ловеч е основана през 1951 г. първата френска езикова гимназия в България и дори в цяла Европа! Днес френски се преподава в 328 училища в България, в това число 44 езикови гимназии, в които той е първи чужд език. На първо място сред тях е гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, където чрез отлично преподаване са обучени много посланици, дипломати, министри, хора на изкуството и др.

Желание за отваряне

Наред с културните причини е необходимо да се припомни икономическият, политически и дипломатически контекст, в който България се намира, когато се присъединява към Международната организация на Франкофонията като пълноправен член преди 25 години. След края на комунистическия период преходът изисква обновяване на политическите съюзи и България, както и другите страни в региона, се опитва да се свърже отново със западната част на Стария континент.

В статията си „България, Румъния и Франкофонията“ („Национални призми на Франкофонията“, 1997), Валери Барбара Росу се позовава на „желанието за отваряне, както на регионално равнище, така и към всички франкофонски държави, където френският не е официален език“. Франкофонията дава възможност за отваряне и за създаване на дипломатически и икономически отношения със страни на пет континента, както и „стабилно свързване със Западна Европа „, чрез някои от нейните членове като страните, основателки на Европейския съюз Люксембург, Франция и френскоговореща Белгия, а освен тях – с Швейцария и Монако.

България във Франкофонията

Дом на Франкофония в България: Централата на ESFAM и структурата на МОФ в София, CREFECO
Дом на Франкофония в България: Централата на ESFAM и структурата на МОФ в София CREFECO

Като член на Международната организация на Франкофонията от 1993 г. насам несъмнено забележителен принос на България е създаването през 1996 г. от Университетската агенция на Франкофонията (AUF ) и българското правителство на Висшето франкофонско училище за администрацията и управление (ESFAM, по-рано IFAG). Намира се в столицата София, на ул. „Леополд Седар Сенгор“ 1. Това Висше училище има за цел да обучи на френски език ръководители за администрацията и управлението. Всяка година студенти от над 30 националности се възползват от обучението на преподаватели от реномирани университети във френскоезичния свят, като получават и международно признати дипломи.
Освен това в София се намира и друга структурата на МОФ – Франкофонският регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO), който всяка година организира десетки обучения, семинари и събития преподаватели и изучаваще френски език от региона. През 2017 г. 2 773 души са се възползвали от дейностите на CREFECO.
И накрая, сред дейностите, организирани или подкрепени от Франкофонията в страната, може да се споменат Олимпиадите по френски език в Ловеч през 2016 г., традиционните конкурси за превод, маратонът по четене, организиран в София за месеца на Франкофонията, както и Лятното училище във Варна за учители от френските езикови училища в региона.

Френската версия на текста може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни.

Източник: MOФ