Придобивайки статута на пълноправен член на Международната организация на Франкофонията през 2006 г. по време на срещата на върха в Букурещ, Бившата югославска република Македония се присъедини към франкофонското семейство, с което е изграждала връзки не само в новата си история, но повече от век по-рано.

Френският език – популярен по време на османското владичество
Още през 1854 г. Франция открива свое първо консулство в Битоля, докато регионът е все още под османско владичество. През XIX век френският все повече се превръща в език на културата и елита в Османската империя, след няколко десетилетия на активни политически, икономически и търговски отношения между двете държави. Да припомним, че френските езикови училища, поставили основите на Националния институт за източни езици и цивилизации, са имали за цел да обучават преводачи и специалисти за дипломацията и търговията с източните части на империята. В политическите дела френският се ползва като работен език от представителите на различните култури и вероизповедания, които влизат в състава на Османската империя, използва се също така в науката и пресата.
Първата световна война и нейният Източен фронт, простиращ се от Адриатическо до Егейско море, довежда по македонските земи много съюзнически войски, включително Източната френска армия. Смята се, че близо 1/5 от френската войска идва от колониите. В завземането на Скопие участват марокански зуави и спахии, те пленяват българските войски, принуждавайки ги да подпишат примирие през септември 1918 г. Както навсякъде в Европа, битката е смъртоносна и затова напомнят днес над 6000 гроба във военното гробище на Битоля и хиляда гроба в Скопие, без да се броят костниците.

Към независимост

През югославската епоха франкофонията не изчезна изведнъж в Скопие, но интеграцията в рамките на федералната държава засили главно македонската идентичност, включително утвърждаването на македонския езиков стандарт през 1945 г.
Отношенията между франкофонските страни и Югославия остават ограничени, но някои изявени личности не се колебаят да емигрират, какъвто е случаят с художника Киро Урдин, който се установява в Париж през 1973 г. Той се записва в Академията за изящни изкуства, завършва Филмовото училище, през 1977 г. Представлява своята приемна страна, Франция на Фестивала на френското изкуство в Тайпе през 1987 г. Творческата палитра на Киро Урдин се разширява с писането на стихотворения на френски и английски език, илюстрации на франкофонски литературни произведения. Следва неговото световно турне между 1995 и 1997 г., за да реализира мултимедийния си шедьовър „Планетариум“ – проект, който го отвежда до Орхид, Нерези, Брюксел и Париж.
Днес македонската франкофония се развива, благодарение на Асоциацията на френските учители и на Министерството на външните работи на Македония, както и на Френския институт в Скопие и на мрежата от двата Алианс франсез в Битоля и Тетово. Всяка година тази мрежа организира за франкофоните и франкофилите в страната различни прояви по повод Международния ден на Франкофонията.

Франкофония в действие

На срещата на върха в Ханой през 1997 г. Бившата югославска република Македония се присъедини към франкофонското  семейство като наблюдател. На срещата на върха в Монктон през 1999 г. стана асоцииран член, а след това беше приета като пълноправен член по време на срещата на върха в Букурещ през 2006 г. – първата среща на високо равнище на Франкофонията, която се проведе в региона на Централна и Източна Европа.
Македонските власти до днес проявяват съпричастност към франкофонските дейности в региона, за което свидетелства например председателството на Мрежата на националните кореспонденти на Франкофонията в Централна и Източна Европа (RESIFECO) през 2017 г. Може да споменем и организираното от Министерството на външните работи на Македония с подкрепата на Международната организация на Франкофонията (МОФ) пето издание на Международната олимпиада по френски език в Охрид през септември 2018 г., организирането на франкофонския регионален летен лагер “ Свободни заедно, премахваме границите “ в Струга през август 2017 г. и т.н.
В Скопие Асоциацията на учителите по френски език в Македония събра на 17 март 2018 г. около четиридесет млади франкофони, за да участват в маратона по четене на романа на Ямен Манаи  „Пламтящата купчина“, носител на Наградата на петте континента за творба в проза, написана на френски език (Prix des cinq continents) за 2017 г.  Да добавим, че македонските ученици са сред най-усърдните участници в дейностите, организирани от МОФ в региона.

Не можем да не споменем Летния университет в Струга, организиран по инициатива на Френския институт в Скопие с подкрепата на Международната организация на Франкофонията. Първоначално предназначен за македонски преподаватели по и на френски език, Университетът от няколко години е отворен и за учители от региона, благодарение на сътрудничеството на Френските институти в Сърбия, Хърватия и френските посолства в Албания и Косово. През юли 2018 г. Летният университет в Струга се проведе за 20-и път и даде възможност на учителите по и на френски език от Централна и Източна Европа да се включат в продължение на една седмица в обучение за повишаване на квалификацията им.

Снимката вляво е от Регионалния летен лагер в Струга, 2017 г. – © D.R.

Публикацията може да прочетете на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни.

Източник: МОФ