МОФ – Интервю с молдовския драматург Михай Фусу

Публикувано:
10:38ч / 18.01.2019г
Брой прочитания:
104
Брой коментари:
0

В рубриката Francophonie на сайта ни публикуваме поредица от интервюта с видни франкофони от Централна и Източна Европа. Днес може да прочетете интервюто с молдовския драматург и театрален педагог Михай Фусу, директор на Театралния факултет на Молдовската академия за музика, театър и визуални изкуства и директор на Центъра за изкуства „Колизеум“.

Уважаеми г-н Михай Фусу, благодаря ви за това интервю. Да започнем с кратко представяне – бихте ли ни разказали за себе си?

През 80-те години, в съветската епоха, учих в голяма театрална школа в Москва, след което започнах професионалната си кариера в Молдова през 90-те. Работил съм върху класически пиеси, но също така и театър на абсурда, през 1989 г. поставих пиесата „Носорози“ на Йожен Йонеско. По този повод г-н Йонеско се свърза с мен и следващата година, когато за първи път отидох в Париж, се срещнах с него, той ме покани в дома си, това е важна страница в кариерата ми.

След 2000 г. започнах да правя документален театър – като режисьор, драматург и продуцент. Досега съм продуцирал няколко театрални пиеси по теми, които са табу в нашия регион, като например трафик на жени, любов в затворите, домашно насилие или педофилия. Тези пиеси се играят в Молдова, но и на международни фестивали.

Друга важна част от кариерата ми е театралното обучение. Преподавах много във Франция, във франкофонска Швейцария и Молдова. В момента ръководя театралния факултет в Академията за музика, театър и визуални изкуства на Молдова в Кишинев.

Как научихте френски език?

Учих в езиково училище, където френският език се изучаваше задълбочено. По онова време това беше училището „номер 1“ в Кишинев, днес то се нарича гимназия „Георге Асаки“. Като цяло в Молдова, както и в Румъния, съществува традиция по отношение на френския език и култура. Това може да ви изненада, но по съветско време, въпреки че Република Молдова беше само една стотна от съветската територия, в нея се намираха 50% от всички ученици, изучаващи френски в Съветския съюз, защото във всички молдовски училища френският беше първият чужд език.

За съжаление, днес английският е преобладаващ и френският започна да отстъпва позициите си. Жалко, защото нашата култура и нашият език са доста свързани с общността на романските езици, и особено с френския. Когато румънският език се формира окончателно през XIX век, той заимства много от френския, а културните модели са ориентирани към френската култура.

В този смисъл, според вас, как еволюира мястото на френския език в Молдова от нейната независимост през 1991 г. до днес?

Френският език започна да губи позициите си по политически или икономически причини, според мен. Като франкофон, много съжалявам за това. Мисля, че интересът на самата Франция не е в този регион, за съжаление. В резултат на това населението, и по-специално младите хора, се преориентираха към английския език. Но това е и световна тенденция, защото през XIX век френският е първият международен език, наричали са го „френския век“. Днес такава е по-скоро позицията на английския език, така че трябва да се съобразяваме.

Бихте ли ни казали какво ви даде френският език в професионален и личен план?

За мен френският език е като втори университет. Оформи начина ми на мислене размисъл, защото благодарение на това, че знам френски език, можех да чета пиеси на него, дори когато бях в Москва през 80-те години, където беше трудно да се намери съвременна драматургия. Трябваше да чета директно на френски. Дори преведох пиесата „В очакване на Годо“ и я поставихме в Москва. Това стана събитие, защото се случи през 1983 г. и Перестройката все още не беше започнала, но ние, благодарение на френския език, френската култура, френската драматургия, можахме да направим голям скок напред.

Оттогава това винаги е било важно за мен. Франция беше културна алтернатива на съветския модел, а това беше много важно. По-късно в моя професионален живот Франция ми даде възможност да задълбоча знанията си, благодарение на участието в проекти особено в Националната консерватория по драматично изкуство и да работи като актьор, учител, режисьор. Освен това, когато бях актьор в Драматичния център на Монпелие, се запознах задълбочено с френския театър, имах турнета във Франция и я открих за себе си с цялото й многообразие. На професионално ниво това беше един от най-важните периоди от живота ми.

Бихте ли ни разказали как заобиколихте цензурата с пиесата „В очакване на Годо“?

Това всъщност беше непряка, латентна цензура в обществото. И в същото време имаше силна подкрепа от културния елит, който живееше в очакване на обновление. Но тази пиеса стана нещо много повече от театрална постановка. Играхме я в Москва, на френски и на руски, а по-късно – на румънски, когато се върнахме в Молдова.
През 1992 г. отидохме да я играем в Авиньон и тази пиеса се превърна в калейдоскоп, чрез който разказвахме историята на Източна Европа, защото в нея Позо, който е в известна степен тоталитарен и агресивен персонаж, говореше на руски език, Владимир – свободолюбив философ – говореше на френски, Естрагон говореше на румънски с молдовски акцент, за да представи човек, податлив на влияния отвън, който не може да се ориентира какъв избор да направи. Колкото до Лъки, дезориентиран персонаж, нещо като роб, той говореше объркано, с думи от всички езици, които разбира. В този вариант пиесата беше като знаменосец на театралното обновление в Молдова. За постановката дори се написаха книги. Дори са написани книги за него. „В очакване на Годо“ имаше много значения в политически и културен смисъл.

Все още ли продължавате да използвате френския език в постановките си?

Преди няколко години направих двуезичен спектакъл, в който играха две молдовски актриси и две френски актриси. Беше пиеса на политически теми от Алексей Матеевич, играна и на двата езика. За съжаление през последните години не мога да поставям пиеси на френски. Може би това ще стане в бъдеще, защото имаме проекти с други франкофонски трупи.

Пиесата ви „Седмата кафана“ е преведена на френски. Има ли други френски преводи на ваши пиеси?

Досега този е единственият. Издателство „L’espace d’un instant“ прояви интерес. Негов управител е Доминик Долмие,  който прави много за популяризирането на френски език на пиеси от Източна Европа. Ще видим дали в бъдеще ще бъдат преведени и други нашите произведения.

Последните ви пиеси са документални. Защо се занимавате с теми табу?

Бих казал, че това е моят житейски избор. Що се отнася до постановката на „В очакване на Годо“, винаги са ме изкушавали теми, пиеси и идеи, които не се вписват в общата тенденция и се опитват да представят друг поглед към живота. Запазих и досега този мой афинитет към по-различните теми, а документалният театър дава най-добрата възможност да представям теми като домашното насилие, трафика на жени или любовни взаимоотношения в затвора. Малко са пиесите по тези теми. Ето защо ние с моя екип и центърът „Колизеум“ решихме да направим проучвания, да проведем разговори и въз основа на тях да направим театрални пиеси.

Ще приключим с по-общ въпрос. Според вас, каква е ролята на Франкофонията в Молдова и какво е нейното бъдеще?

Честно казано, без усилия от страна на Франция ще бъде трудно да се поддържа интересът към френския език. Днес живеем в много политизиран, икономически, геополитически свят и знам, че Франция присъства осизаемо в Румъния, но е жалко, че нейният интерес спира някъде на границата с Молдова. А желание от страна на много франкофони в Молдова съществува, и досега има гимназии, училища, в които младите хора учат френски.

Молдова е все така франкофилска страна, ние обичаме френския език, но не може тази любов да се поддържа от само себе си. Влиянието на френския език постепенно ще намалява, за съжаление. Свидетели сме как германците, поляците понякога полагат много повече усилия, за да популяризират езиците си, от Франция. Ние, като франкофони, страдаме от това. Отговорът винаги е „няма пари“. Разбирам, но може би трябва се търсят нови начини, за да се мобилизират франкофоните, включително тези в Румъния или в региона, ако Франция няма достатъчно морална сила. Понякога мисля, че не липсват пари, а жизнена енергия, морална сила, ясни решения.
Благодарим ви много за отговорите и приемете най-добрите ни пожелания за успех за бъдещите ви проекти!

Интервюто може да прочетете на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни.

Източник: МОФ