МОФ – Молдова и Франкофонията

Публикувано:
09:54ч / 08.06.2018г
Брой прочитания:
149
Брой коментари:
0

След като вече стана дума за корените на франкофонията и франкофилията в Румъния и България, сега ще спрем вниманието си на третата страна в Централна и Източна Европа, която стана пълноправен член на Международната организация на Франкофония (МОФ). През 1996 г. Република Молдова се присъедини към семейството на франкофоните на Шестата среща на върха на Франкофонията в Котону. Нека се върнем към причините, довели до присъединяването на страната.
От Димитрие Кенемир до Алеку Русо

Париж. На две крачки от Пантеона, на фронтона на библиотеката „Св.Женевиев“ са изписани 810 имена на автори, чиито книги се намират там, те са от всички епохи. Наред с Лок, Расин, Русо, Монтескьо, в колонката с имената на Лайбниц, Хамилтън, Пирон, Нютон, се появява и Димитър Кантемир. Кой е той? Димитрие Кантемир е молдовски княз, роден в Яш през 1673 г., който царува в Княжество Молдова през 1693 г., както и през 1710-1711 г. Оказва се Димитрие Кантемир е бил също така знаменит учен и енциклопедист, който се е интересувал от история, математика, география, философия и от романи, оставяйки значимо културно наследство, сред което се откроява неговата „Антична румънско-молдовско-влашка история“, както и “ Описание на Молдова“. Творбите му са вдъхновени от научния кипеж и хуманизма на епохата.

Наистина, през 18-и век френският език е разпространен в цяла Европа, а Кантемир е част от процеса на Просвещението и новите идеи, които той носи. В дворовете на принцовете фанариоти, регенти на Княжество Молдова, както и сред семействата на болярите, френският език също се преподава, като проява на интерес, „както към Франция и нейната славна история, така и към вкусовете и маниерите на французите в съвременността“.  Френският език по това време е знак за престиж.

По-късно френският език е ценен от интелигенцията през периода на царизма и се преподава в Кишинев и на други места. Алеку Русо, книжовник, родени в Кишинев през 1819 г., заминава да учи в Швейцария и пише по-голямата част от своите произведения на френски език, преди да започне да използва румънския и и да се включи в революционното движение на приятеля си Василе Александри през 1848 г. Не може да не споменем и Константин Негруци, роден близо до Яш, но избягал в Кишинев, където се срещна с намиращия се в изгнание Александър Пушкин и превежда няколко творби на Юго и Волтер на румънски, и Йоан Пеливан, участвал в румънската делегация на Парижката мирна конференция (1919-1920), който публикува статии и брошури на френски език за Бесарабия. Включването в границите на Велика Румъния в периода между двете световни войни също допринася разпространението на френския език, във време, когато отношенията между Букурещ и Париж са в разцвет.

Държава, обичаща френския език

Днес Република Молдова е една от най-франкофонските страни в Централна и Източна Европа. 120 000 ученици от средното училище учат френски като първи чужд език, което е малко над 40% от посещаващите училище. В страната има 8 езикови гимназии, а около 3 000 ученици изучават френски интензивно до достигане на матурата. Благодарение на подкрепата на Университетската агенция за Франкофонията, която има представителство в Кишинев, в молдовските университети има и шест френски езикови филиала. Как да обясним тази ситуация в малката бивша съветска република, която стана независима през 1991 г.?

Трябва да се припомни, че съветските власти наложиха за румънския език, говорен от повечето жители на Молдова, връщане към кирилицата, да не говорим за използването на руския като „език за общуване между народите в рамките на СССР“. През 1989 г. връщането към латинската азбука беше възможно само благодарение на непрекъснатото изучаване на френския език в продължение на много десетилетия. Френският език помогна да се запази връзката с латинската азбука, и играеше ролята на „духовно убежище за много молдовски интелектуалци“. Той можеше да бъде и изтънчен начин да се предаде послание, като анекдотичната ситуация, описана от Флоран Пармантие за режисьора Михай Фусу, „който се изхитряваше да си достави удоволствие по време на перестройката, като поставяше на френски език пиесата на Самюел Бекет „В очакване на Годо“, критикувайки режима под носа на цензурата“ (Флоран Пармантие , 2012).

Ion Гуцу дори казва, че „по време на съветския режим, франкофонията е преживяла най-плодоносното си време на разпространение и разцвет като по това време 82% от молдовските ученици изучаваха френски като чужд език“ (Йон Гуцу). Той говори за „масова франкофония“, стратегически избор да „се насърчава изучаването френския като език на братската Френска комунистическа паритя за сметка на английския на американците“. Изучаването на френски език във висшето общество и неговият латински произход, които го правят близък до румънския, определят специалнотото място, което той заема по това време. Подготвени са много учители, което позволява да бъде продължено изучаването на френски език.

Институционална Франкофония

С други думи, Република Молдова неслучайно се присъедини към Международната организация на Франкофонията, като пълноправен член през 1996 г. Жизнеността на молдовската франкофония намира израз всяка пролет по време на Дните на Франкофонията когато всеки пролетни дни Франкофония с много събития, организирани в училища и университети в цялата страна. Тази година, например, учениците от гимназия „Йон Лука Караджале“ в град Орхей взеха участие в шестото издание на Маратона по четене и в четвъртото издание на поетичните пикници „Хайку Ной“.  Ще отбележим и Фестивала на франкофонското кино, организиран от Алианс франсез в Молдова, конкурсите, организирани съвместно с Университетската агенция на Франкофоията (тази година – за пощенска картичка и видеоклип), Националния фестивал на франкофонската песен и т.н.

Освен това през май 2016 г. Молдова беше посетена от генералния секретар на Франкофонията, г-жа Микаел Жан, която произнесе слово на тема „Как да се засили позицията на страните от Централна и Източна Европа във Франкофонията?“ в Националната академия на науките на Молдова, преди да се срещне с ученици и учители от езиковите паралелки в гимназия „Георге Асахи“ в Кишинев, както и с много студенти франкофони от Център за усъвършенстване на Университетската агенция на Франкофоията в Техническия университет на Кишинев.

Накрая да отбележим, че Кишинев бе домакин през 2016 г. на втория регионален семинар по темата за равенството между мъжете и жените, озаглавен „Насърчаване на равенството между мъжете и жените в и чрез образованието“, организиран по инициатива на Министерството на външните работи и европейската интеграция на Молдова. Третият Международен франкофонски лагер на тема „Свободни заедно“ с акцент върху театъра, в който участваха 45 млади хора на възраст от 16 до 19 г. от шест страни членки на Франкофонията в региона, също се проведе в молдовската столица през лятото на 2016 г. Освен това всяка година представители на страната се включват в обученията, организирани от Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа (CREFECO) и предназначени за преподаватели по и на френски език.

002SGMol-1На снимката вляво: Среща на учениците от гимназия „Георге Асахи“ в Кишинев с генералния секретар на Международната организация на Франкофонията г-жа Михаел Жан, Кишинев, 2016 г. | © OIF

Френската версия на текста може да видите в рубриката Farncophonie на сайта ни.

 

Източник: МОФ