Холандската писателка Маренте де Моор (на снимката) пристига в София за българската премиера на романа си  „Нидерландската дева” (издание на „Изида”). Книгата е носител едновременно на Наградата на Европейския съюз за литература и най-престижната холандска награда АКО.

Премиерата ще се състои на 26. 10. (четвъртък), от 18 ч., в залата на Чешкия център. Входът е свободен за всички, които искат да чуят и да се срещнат с красивата и талантлива холандка.

Някои читатели виждат в „Нидерландската дева” новите „Брулени хълмове“ или „Лолита“, но Маренте де Моор е създала оригинален и въздействащ роман за любов и загуба на невинност, както и за разпадането на един свят във време на големи исторически промени. Романът е преведен блестящо от изключителната Анета Данчева-Манолова, доайен на художествения превод от нидерландски, член на Холандската академия за литература в Лайден, носител на Годишната награда на Съюза на преводачите в България, както и на орден „Леополд II”.

Сюжетът:

Егон фон Бьотихер е привлекателен, но затворен мъж с минало на хусар, лична емоционална драма и травми от Първата световна война. Той не желае да се впише в новата ситуация, в която нацизмът взима превес, а предпочита аристократичния кодекс на честта, болката от незаздравелите рани и призраците на миналото. Живее по свой вкус, уединено и елитарно, организира полулегални дуели на студенти – традиция, която Хитлер забранява. Фехтуването до първа кръв, белегът на лицето като символ на гордост и храброст, да победиш вътрешния подлец у себе си, не отговарят на новата идеология.

Егон е толкова загадъчен и неустоим, че Яна неизбежно се влюбва в него. А имението Рарен крие толкова тайни, че скоро тя си дава сметка, че ще научи много повече, отколкото е подозирала. Не само за отбраната и нападението във фехтовката, но и за страстта.

Повече за книгата:

На фона на романтично бленуване, първа любов, съзряване и еротични изживявания в идиличната обстановка на едно имение се дочува подрънкването на оръжие, надвисват сенки. Долавят се смътни предчувствия за настъпващи брутални сили, този път със свастика на ръкава, които помитат стария изтънчен свят с хусарската му доблест, дуелите, мъжката чест и женската вярност, обезсмислени от войната. Зад жизнерадостните картини на езда, красива фехтовка с рапири и флирт на хоризонта се задават тъмни облаци. През ароматите на апетитната лимбургска трапеза, автомобилите кабриолети, сантименталната музика на грамофона, танците и целувките със златокъдри близнаци в тревата прозира горчивият спомен за раздяла и разочарования. И крушение на идеалите, а насън като кошмари се мяркат ужасни картини на телесно и душевно ранени невинни млади хора, изтръгнати нелепо от живота в самия му разцвет. Прочитаме го в дълго пазени в тайни чекмеджета писма, узнаваме го от намеци, откъслечни разговори, погледи, неясни снимки, старинни гравюри. Предусещаме, че отново иде неминуемото, че от бутилката пак се изтръгва духът на войнолюбието, страстта да нападаш и завладяваш и вечната жажда за реванш – един омагьосан кръг, от който като че ли няма спасение.

Разказът и перспективата му имат своя логика, която съзнателно така и не изяснява докрай препратките във времето и не натоварва с излишни описания. Талантът на писателката да отсее най-същественото ни пренася лекокрило на точните места, в точния момент и с един-единствен ярък детайл ни дава всичко. Така отиваме в епохата на 30-те години в самото сърце на Европа – прочутата „пресечна точна” на трите страни Белгия, Холандия и Германия – и дочуваме отгласа от Първата световна война, завинаги променила човечеството. Забавлявайки се в интербелума, но и предусещайки нови настъпващи страшни събития, понякога за малко се потапяме в други исторически реалности. От спокойната стара къща и бита на границата на две епохи, между древните германски вярвания и прогреса, до олимпиадите, на които вече трябва да шества арийската кръв. Германският аристократ – дръзкият хусар, кавалерът, любовникът, не се колебае лично да заколи прасето и да пие с прислугата – хората от народа, увлечени от комунизма и нацизма. От гарата на Аахен се озоваваме в Рарен, отскачаме при стари антиквари по каналите на Амстердам, у лекар в Маастрихт, в германския Клеве, граничния Керкраде с древния му франкски диалект, спокойната научна сфера на Лайден, тъй драматичната на Кьонигсберг. Мяркат се древни испански майстори на оръжието, доблестни лайбхусари, един велик нидерландски поет-хуманист, дама а ла Марлене Дитрих… но и грубовати пияни щурмоваци, пиещи сливов шнапс и замезващи със сланина, жадуващи да унижат елита и да наложат своята народна власт.

Сред всичко това преживелият много перипетии и терзания герой винаги търси едно и също: обяснение за вечния тъмен стремеж към разрушителност, заложен в нашата природа, и универсално решение за преборването му. Реваншизмът, отмъстителността – страстите, раздирали цялата история на човечеството – възможно ли е да се преодолеят? Ще помогне ли възраждането на древното, мистично познание за неуязвимостта? Все пак също тъй непреодолими са и светлите човешки емоции, любовта, мечтата за щастие. Всичко винаги се е преплитало по неизбежен начин. Злото не е вечно и непобедимо.

Авторката:

Маренте де Моор (1972, Хага) е съвременна холандска писателка. Славистка по образование, след завършване на Амстердамския университет тя живее осем години в Русия, учи в театрална школа и е кореспондент на различни медии. След завръщането си в Холандия се установява в южния край на страната – в т.нар. пресечна точка на трите държави (Белгия, Холандия и Германия) – и работи като журналист, колумнист и редактор. Пише романи, разкази и публицистика. Дебютният й роман „Нарушителят” е високо оценен – освен заради таланта на младата авторка, и заради актуалната си тематика, свързана с източноевропейската емиграция. В творчеството й се съчетават северноевропейската сериозност, реализъм и прецизност и магията на славянската душевност. Въпреки сериозната историческа тематика, благодарение на емоционалната обагреност, въображението и талантливото перо на писателката, поднасящо всичко стилно и елегантно, книгите й се четат леко като романтична приказка.