На какво ни учи историята

Публикувано:
05:18ч / 04.04.2018г
Брой прочитания:
129
Брой коментари:
0

Кръгла маса на тема „На какво ни учи историята“ се проведе на 22 март в Българския културен център на ул. Веслец 13. Поводът беше: 75-та годишнина от спасяването на българските евреи и почитане паметта на депортираните евреи от Тракия и Македония, както и новото издание на книгата „За делничните добродетели“. Участваха авторът, дошъл специално от Унгария, бившият директор на Унгарския културен институт д-р Тошо Дончев, проф. дин Илия Тодев, доц. д-р Румяна Христиди, директорът на Еврейския исторически музей Владимир Пауновски, литературните критици доц. д-р Йордан Ефтимов и Митко Новков

Разговора водеше Марин Георгиев, който е и издател на второто българско издание на книгата на д-р Тошо Дончев, чието пълно заглавие е „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста“. Проявата бе осъществена от Унгарския културен институт в София със съдействието на Организацията на евреите в България – Шалом.

Събитието беше открито със слово на Н.Пр. г-жа Текла Харангозо, посланик на Унгария в България. Встъпителни думи преди началото на кръглата маса произнесоха г-жа Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт в София, и г-н Йосиф Меламед, главен секретар на Организацията на евреите в България – Шалом. 

IMG_8727_Easy-Resize.comIMG_8731_Easy-Resize.com (1)Отправна точка за дискусията беше книгата на д-р Тошо Дончев, в която той търси причините за подвига на българския народ, спасил от гибел еврейското население. Тя излезе в Будапеща през 2016 г. (снимката вляво) на унгарски, български и английски с предговор от тогавашния посланик на Унгария у нас, Н.Пр. Андраш Клейн. Второто й издание (снимката вдясно) е българо-английско с добавен увод от историка проф. дин Илия Тодев и послеслов на издателя Марин Георгиев.

В тази малка по обем, но изключително ценна книга авторът се връща назад в историята на България и Европа, прави паралели с други държави, в които евреите не са били спасени така масово, както у нас. Интересува го въпросът на какво се дължи българската толерантност, която самият той е наследил от баща си – неслучайно е посветил книгата си на него. По бащина линия д-р Тошо Дончев произхожда от българските градинари, заселили се в Унгария, приемайки я като своя втора родина, но запазвайки българските си корени.

На качествата и значението на книгата се спря в изказването си доц. д-р Йордан Ефтимов. Кръглата маса обаче имаше за  цел да анализира по-дълбоко явленията, описани в „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста“. Авторът на увода към настоящото издание, проф. дин Илия Тодев, постави акцент върху ролята на цар Борис III за спасяването на българските евреи. Според него, царят не е имал възможност да спаси и онези от тях, които са живеели в Беломорието, Вардарска Македония и Западните покрайнини, защото би си навлякъл гнева на Хитлер и тогава може би никой нямаше да бъде спасен.

Директорът на Еврейския исторически музей Владимир Пауновски сподели, че преди 30 г. в мемориала „Яд Вашем“ в Израел са фигурирали само 11 363 депортирани евреи от териториите, временно администрирани от българската държава през периода 1941-44 г., и едва по-късно е отбелязан приносът на България за спасяване на нейните евреи. Той заяви, че сме изгубили, загърбвайки дълги години проблема с неспасените. Би трябвало, освен това, да се говори за унизителното положение, в което са се намирали по време на Втората Световна война българските граждани от еврейски произход по силата на Закона за защита на нацията.

„Спасяването на евреите е човешка постъпка, основана на делничните добродетели“ – каза Митко Новков. Събитията в България от март 1943 г. показват как българската общественост се противопоставя на едно почти взето държавно решение за депортирането на евреите. Холокостът обаче не е еднократен акт, а дълъг процес – добави литературният критик – и в България също го е имало. Той припомни трудовите лагери, на които са били изпращани мъжете евреи. Художникът Елиезер Алшех, например, е трябвало да изпълнява своята трудова повинност и да върши тежък физически труд, вместо да рисува. Не са му помогнали писмата, изпращани от Съюза на художниците, с молба да бъде освободен от това задължение. Митко Новков посочи като пример и книгата на Леа Коен „Рафаел“, където е описана трагичната съдба на търговската фамилия Арие – двама нейни представители, Рафаел и неговият чичо Леон, са осъдени на смърт по обвинение в черноборсаджийство и екзекутирани през 1943 г.. Имало е и факти, които, дори и да не са били пагубни, са накърнявали достойнството на евреите в България – носенето на „жълти звезди“, като белег за произхода им. Писателят Анжел Вагенщайн е споделял, че като дете се е срамувал да носи своята „жълта звезда“.

Според доц. д-р Румяна Христиди, не бива да се самооблащаваме, че сме филосемити и по-благородни от други народи. По-скоро българите са индиферентни към евреите. Важно е, че у нас евреите не са владели търговията, банките, медиите, както е в някои страни, и не е имало причини за настроения срещу тях. Освен това в България евреите не са особено религиозни и по тази причина не носят всекидневно характерните за своята религия компоненти в облеклото, като кипата при мъжете. Тоест, те не са се отличавали визуално от българите и не са били възприемани като различни. Не бива да се забравя и обратът във войната през 1943 г., когато армията на Хитрлер започва да отстъпва – това също е помогнало на каузата за спасяването на евреите в България.

В хода на дискусията беше откроена и ролята на Българската православна църква, която пази патриархалната традиция и добродетели и по тази причина естествено застава в защита на хора, изпаднали в беда, каквито са евреите тогава. Католическата църква в Европа през онзи период е била определено антисемитска. „Парадоксът е, че християнска Европа не спасява своите евреи, а България ги спасява“ – обобщи водещият Марин Георгиев. Той припомни, че още преди появата на Хитлер в някои европейски страни е имало рестрикции спрямо евреите – в Полша е съществувала квота колко евреи могат да учат в определена специалност в университетите. Авторът на книгата „За делничните добродетели. Опит за тълкуване на уникалното българско поведение по време на Холокоста“, д-р Тошо Дончев, който е израснал в сърцето на Европа, в Унгария, е виждал всичко това и, правейки сравнение с България, е решил да представи уникалният български позвиг при спасяването на евреите. Същото подчерта в заключителното си изказване самият д-р Тошо Дончев, говорейки какво му е дало подтик да напише своя изследователски труд.

Накрая Марин Георгиев благодари на на посолството на Унгария и на Унгарския културен институт в София и специално на неговия директор г-жа Дьорди Димитров и на Нели Димова, за организирането на кръглата маса и за това, че редовно посвещават значими събития на еврейството в Европа.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.