Най-атинската от всички църкви в града под Акропола

Публикувано:
12:44ч / 08.01.2019г
Брой прочитания:
872
Брой коментари:
0

Според специалисти, византийският храм „Богородица Скоропослушница“ (Παναγία Γοργουπήκοος) представлява запазеният в най-цялостен вид образец на т.нар. архитектурен тип „атинска църква“, най-атинската от всички църкви в града. Датирана от 12-и век, тя се намира на една от централните атински улици – „Митрополеос“ (отграничаваща старинния квартал под Акропола Плака), започваща от площад „Синтагма“ пред гръцкия парламент, в посока към Монастираки. Става дума за сграда, която свързва средновизантийската църква с древните храмове и, разбира се, византийска Атина с нейното класическо минало, един изключително живописен паметник със силен исторически заряд и класицистични веяния.

Построена е върху древен храм на богиня Ейлейтея (Ειλειθυία), покровителстваща ражданията, родилките и родилните болки. Първоначалното е посветена на Богородица Скоропослушница, бързо откликваща на молитвите на вярващите. По-късно, след детронирането на първия гръцки крал Отон през 1862 г. е преименувана на „Свети Елефтерий“. През годините на османско владичество е действала като енорийски храм, била е част от епископската обител, ползвана като молитвен дом на митрополита. След революцията от 1834 г. била използвана като склад за останки от древността. През 1841 г. подслонява държавна библиотека, а няколко години по-късно е обновена и потегната. От началото на осемнайсети век принадлежи на Атинската митрополия.

Елегантната църквица носи класицистичен дух и има уникални архитектурни характеристики, смятана е за накит, красящ центъра на Атина. Стените й са стъпили върху висока платформа, която е леко издадена и прилича на постамент на цялостна композиция, както при древногръцките храмове. Фрагменти (сполии, spolia) от древногръцки, римски, средновековни и византийски сгради, подредени във фризообразна последователност, опасват сградата околовръст. В градежа й няма тухли, а само камък и мрамор. Акцент и основна забележителност е външността на храма. Подобно на древногръцки храм, той има фронтони. Стените й са изцяло построени от мраморни отломки без декоративни елементи и от релефи от древногръцки, римски и ранновизантийски паметници. Фактът, че е „облицована“ от всички страни с мраморни сполии я прави уникална за цялата византийска архитектура. Куполът е единствената част от храма, изградена с типичния византийски „клетъчен градеж“, с опасваща всеки камък лента от натрошени тухлички.

Френският пътешественик Робер Буланже, автор на пътеводителят „Ашет“ за Гърция (the Hachette World Guide Greece, 1964, стр. 219) пише в него:

„Митрополитската църквица от дванайсети век е най-красивата от малките атински църкви, чиито пропорции са съобразени със скромното място, което заема византийска Атина. От външната страна, вградени в стените, патинирани до цвят на стара слонова кост, забелязваме мраморни скулптирани релефи – както антични, така и византийски, поставени тук още при съграждането на църквата“.

В горните части на стените са вградени общо деветдесет релефа с изключително многообразие на форми и изображения, върху които е издълбан символът на кръста в опит за християнизиране и освещаване на древните езически изображения. Върху фасадата, над горния праг на входа се виждат два лъва, от двете страни на кръст, и няколко византийски барелефа с изображения на митологични животни, с два коринтски капитела в края и древен фриз от паметник от 4-и в.пр.н.е. на който има литургичен календар. Месеците са обозначени с техните зодиакални знаци, изобразени са сцени от основните празници и събития, отбелязвани през всеки от тях – гроздобер, танци, Дионисиева процесия, голи атлети, жертвоприношение на бик, големите Панатинеи. Има и гербове на благородническите фамилии Ла Рош и Вилардуен (La Roche и Villehardouin), латински владетели дошли в гръцките земи през тринайсети век, след Четвъртия кръстоносен поход.

Изпозването на мраморни релефи от древни храмове свидетелства, че един образован византийски елит от епохата на Македоните и Комнините е имал усет за естетическите ценности на античния свят. У мнозинството хора от онова време предметите от древността всявали страх, почуда, възхита. Те трябвало да бъдат „осветени“, за да бъде изгонена от тях нечистата сила. Някой, който е принадлежал към елита, е оценил художествената стойност на скулптурните отломки и ги е откроил в един вид музей на открито, допълвайки ги с някои произведения на митологични теми. Може би това е Михаил Хониат, последният митрополит на Атина (от края на дванайсети век), който се е отличавал с образованост и ерудиция, и, оценявайки историческото значение на града, е искал да напомни по такъв начин на съвременниците си за славата на древна Атина.

Здравка Михайлова

Още по темата на сайта ни:

„Църквата Богородица Скоропослушница и Св. Елефтерий“ от Панос Й. Марвоматис

Източник: www.evropaworld.eu