„Некартографираният“ Кавафис в Париж

Публикувано:
09:06ч / 08.10.2016г
Брой прочитания:
167
Брой коментари:
0
Романът „Какво остава от нощта” , (изд. „Патакис”, Атина, 2016) проследява чувственото и естетско пътешествие, което Константинос Кавафис предприема през 1897 г. заедно с брат си Джон в главозамайващия Париж от епохата на fin de siecle, и представлява литературна инвенция на известната гръцка писателка Ерси Сотиропулу върху един от най-малко изследваните периоди от живота на Александриеца. Роман на идеите, за трудните отношения между изкуство и живота, за еротичния копнеж като стимул към творчество, дръзка възстановка на личността на големия поет.

Въпреки често обсъждания му космополитизъм, Кавафис рядко (ако изключим годините прекарани от семейството му в Цариград и Англия) се е озовавал извън родната му Александрия. Единият от тях е през 1897 година в Париж, останалите три – доста по-късно – в Атина. Когато Кавафис отива във френската столица, той все още е 34-годишен и стихът му едва-що е започнал да придобива атмосферата, ритъма и тона си. Александриеца е избягал от романтизма с отсенка на фанариотски настроения, характерен за младите му години, и вече свободно се движи из териториите на парнасизма и символизма, овладявайки изкуството на внушението и загатването, но ще бъде необходимо да измине още дълъг път докато стигне до историческите и еротичните стихотворения от зрялата му възраст.

Ерси Сотиропулу
Ерси Сотиропулу

Това е единственото пътешествие за развлечение, което поетът предприема през живота си – след него повече той не посещава Европа, (освен пътуванията му до Гърция, но през 1897 той все още не е бил в Гърция). В края на деветнайсети век Париж излъчва особена аура, там тупти

пулсът на авангарда в изкуството, това е градът в който живеят Марсел Пруст, Ерик Сати, Едгар Дега, Емил Зола и толкова други знаменитости, там се зараждат теченията в изкуството. Кафенетата на Монмартр кипят от живот. По думите на самата авторка, „книгата представлява фреска на тази изключителна епоха”, която присъства като фон, но онова, което я е интригувало най-вече при нейното написване, е връзката на Кавафис с този свят, или по-точно празнотата на недокументираността: отсъствието на каквото и да било писано свидетелство за преживяното от поета там.

Юни 1897: „злополучната” гръцко-турска война е завършила с повсеместно поражение на унижената на фронта Гърция, Франция е разтърсвана от аферата „Драйфус”, изолираната Александрия остава отдадена на ритъма на ориенталската нега, Европа живее в духа на fin de siecle – цинична, объркана, тревожна. В тази странна и особено интересна епоха младият поет Константинос Кавафис заедно с по-големия му брат Джон се намират в Париж – последна спирка от едно голямо  пътуване. Пътешествие за забавление и разтуха, което постепенно ще прерасне във вътрешно странстване, в процес на инициация, която прелива във върховното осъществяване на  неговите поетични цели.

Романът поставя на фокус квинтесенцията на поезията на Кавафис и часът на нейното раждане. Тежката сянка на Александрия и семейния упадък, неговият „Град”, който го преследва в продължение на петнайсет години, перфекционизмът му и благоговението пред насладите са ядрото на една особена книга зародила се – както твърди авторката – още през 1984 година. Тогава тя е била съветник по културни въпроси към  гръцкото посолство в Рим и е подготвяла голяма изложба в Палацо Венеция, посветена на Александриеца.

Като настойчива сянка на поета Ерси Сотиропулу ще проследи това романово пътешествие във всички негови проявления. Опирайки се на редки и ценни архивни материали и на богата библиография, тя пресътворява преходния момент в който далеч от задушаващата, но съдбовна и неповторима Александрия, Кавафис се потапя в себе си, обследва страстите си, терзан от съмнения стига до самобичуване, като същевременно подлага на изпитание пределите на поетичната форма, оттласквайки я отвъд каноните, изпепелявайки я с размишляващото си въображение.

Градът, който е оставил – Александрия, към която изпитва носталгия, с нейния величествен декаданс и хедонистична атмосфера, и градът – Париж, който той посещава; с целия негов разцвет и блясък, с големите поети, литературната критика, една трупа руски балетисти, френският поет Жан Мореас (псевдоним на Йоанис Пападиамандопулос) и неговият вятърничав личен секретар гъркът Мардарас, невероятната „Мадам де” с нейните метафизични сеанси, едно загадъчно място за разгул от потайностите на френската столица наречено „Кивотът”, парижкият хайлайф, но и неговите писоари и „заден двор”, мечтите и действителността, изкуството, което в крайна сметка следва живота по петите, стъпките и мислите на поета, натрапчивите му идеи и въображението му, копнежите и чувствата му са някои от фасетите на този значим роман.

Игривото настроение на един сдържан човек, обсебеността му от думите (присъща, впрочем, и на самата авторка на романа), от дълбокия смисъл на стихотворението и от този на живота, склонността към разрив с всичко лирично съществувала и преди това, усилието да открие истинското си аз, най-съкровения си автентичен и лично негов глас, наред с големите въпроси за това как може човек да подходи към поезията – дали връхлитайки стремително върху живота или изпепелен от свирепи фантазии пред писалището си – се надигат толкова елегантно и просто, сякаш не самият поет в крайна сметка описва собствения си живот.

Френското издание („Ce qui reste de la nuit”, изд. Stock) на романа, прехвърлящ мост между декаданса на Александрия и модернизма на Париж от края на деветнайсети век, е сред кандидатурите (между френски и преводни романи) за литературната награда „Фемина”, една от трите най-значими във Франция.

 

Автор: Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu