Некрополът на Сердика разкрива тайните си

Публикувано:
13:23ч / 20.09.2015г
Брой прочитания:
1 037
Брой коментари:
0

Базиликата „Св. София“, която се е намирала в най-високата точка на древна Сердика, е дала името на днешната българска столица. Тя обаче е кръстена не на светицата, известна със своите три дъщери Вяра, Надежда и Любов, а на Божията Премъдрост (на гръцки – София). „Св. София“ е била една от най-ранните християнски черкви, а под храма се крият десетки гробове на местни жители. Тези потайности станаха явни по време на Европейските дни на наследството, когато десетки софиянци и гости на столицата имаха възможност да надникнат в подземните етажи под повърхността на базиликата.

Пред Едикта на Галерий
Пред Едикта на Галерий

„Св. София“ бе един от трите културни маршрута, по които любознателните граждани можеха да се отправят, придружени от професионален гид. Пред входа на знаковата черква неотдавна бе издигнат монумент, върху който на три езика – български, латински и гръцки, е изписан текстът на т. нар. Едикт на толерантността от април 211 г. сл. Хр. Това е първият официален документ, в който Римската империя официално провъзгласява началото на нов курс към веротърпимост спрямо християните, които дотогава са били подлагани на масови гонения. Интересното е, че негов автор е император Галерий – един римски държавник, за който в България се знае малко, макар той да е кръвно свързан с нас – баща му е тракиец, а майка му – дакийка. Галерий е възнамерявал да премести столицата на империята в Сердика, но умира скоро, след като написва Едикта за толерантността. Неговите идеи обаче се споделят от провъзгласения от него за цезар Константин Велики, който също е роден близо до София – недалече от Ниш.

Св. Константин е първият християнски император. Той затвърдява толерантността към новата вяра чрез Миланския едикт от 313 г., а след това успява да се наложи над всичките си съперници. Победите му на бойното поле се приписват на факта, че войските му носят на щитовете си изображение на кръста. Константин, също като Галерий, е обичал много Сердика и дори е казвал, че тя е неговият Рим. Някъде в центъра на София се крият останките от двореца на императора, в който той често е отсядал. Когато обаче трябвало да избере място за нова столица на Източната Римска империя, Константин много се е колебаел, но накрая вместо Сердика е предпочел тя да бъде на Босфора, на мястото на селището Бизантион. По-късно, когато там се изгражда най-голямата християнска чeрква за времето си, тя също е наречена „Св. София“ като сердикийската.

Гидът Петър показва рисунка на храма с минаре
Гидът Петър показва рисунка на храма с минаре

Базиликата, която е изобразена на герба на българската столица, многократно е достроявана и престроявана. След отоманското нашествие „Св. София“ е била превърната в джамия, но след като земетресение на два пъти събаря минарето (втория път отломките падат върху самия храм), мюсюлманите се отказват да я използват за религиозни цели. От онова време обаче е останала клетъчната зидария на външния зид н базиликата, като големите камъни са обградени от тухли. След като България се освобождава през 1878 г., „Св. София“ остава да се използва като склад и наблюдателна кула на пожарната команда. Имало дори планове тя да бъде съборена и материалите да се използват за построяването на съседния храм „Св. Александър Невски“, но софиянци се възпротивяват и запазват древната светиня.

Пострадала от англо-американските бомбардировки през 1944 г-, черквата бива реставрирана и възстановява едновремешния си блясък. Едва през последните години обаче бяха разкрити катакомбите под сградата. Там има десетки гробници от различни видове, които са били изплозвани с векове. Най-простите са като кутия от четири камъка и пети, който служи за капак, но има и други, украсени с фрески и мозайки – очевидно притежание на по-заможни фамилии. Една от тях е преградена надве – вероятно поради развод на съпрузите, които са я притежавали.

Гробницата на Хонорий
Гробницата на Хонорий

В някои от гробниците са били открити странни атрибути, като например лакримарии – стъкленици, в които платени оплаквачки са събирали сълзите, проляни в памет на покойника.

Находките от езическия кенотаф
Находките от езическия кенотаф

Единствената надписана гробница в некропола обаче е на Хонорий, от началото на VI в. Тя се намира пред входа на „Св. София“, на около метър под нивото ва ул. „Московска“. Предполага се, че въпросният Хонорий е бил епископ на Сердика. Зад неговата гробница има още една, малко по-малка, която все още не е отворена. До тях има нещо още по-интересно – уникален езически кенотаф (символичен гроб). В него са намерени интересни находки, включително и монета на император Тиберий Британик, който царувал по-малко от година, преди да бъде отровен през 55 г. сл. Хр.

Археолозите се надяват да продължат разкопките около „Св. София“ и да разкрият още много артефакти, важни за историята на България и Европа.

Източник: www.evropaworld.eu