Никос Казандзакис и „критянинът“ от Пловдив Георги Куфов

Публикувано:
10:23ч / 11.01.2018г
Брой прочитания:
1 443
Брой коментари:
0

През 2013-та година Националният център за книгата на Гърция регистрира непрестанно множащите се преводи на чужди езици на произведенията на Никос Казандзакис – на повече от четирийсет езика, от африкаанс и албански до украински и виетнамски, обхващайки период от приблизително седемдесет години. Този каталог е не само доказателство за международния престиж на Казандзакис, но и стимул за прочит и изследване на неговото творчество, както и за оценяване на преводите му. Повечето от тях са на английски, испански и немски (около шейсет заглавия на всеки от тези езици) и френски (четирийсет заглавия). Творчеството му е пълноценно представено на китайски, холандски, финландски, корейски, португалски и турски, издадено е и на езици с по-ограничено разпространение като арменски, естонски и исландски.  Заслужава да се отбележи, че всички негови най-известни романи са претворени на български от майстора на „пренаписаното” негово слово Георги Куфов.

Никос Казандзакис
Никос Казандзакис

„На нищо не се надявам, от нищо не се страхувам, свободен съм”, гласи епитафията върху гроба на Казандзакис, намиращ се на бастиона Мартиненго върху венецианските крепостни стени в Ираклио на остров Крит. Гръцката православна църква заклеймява писателя заради богохулната му, според нея, творба „Последното изкушение” и му е отказано погребение според християнския канон. В нея могат да бъдат прозряни отгласи от неговите философски пристрастия и влияния на формирали светогледа му мислители. През 1907-1908 г. Казандзакис следва право в Париж, където слуша лекциите на Анри Бергсон и пише дисертация на тема „Фридрих Ницше във философията на правото и държавата”. Младият Казандзакис се отъждествява с немския философ и откроява в дисертацията си политическите и морални елементи от неговите възгледи: безмилостната му критика към християнската религия, към демократическите, социалистически, анархически, феминистки теории, тоест към всички системи, движения и течения, провъзгласяващи политическо и социално равенство. С този труд кандидат-философът на правото и бъдещ писател (вече с една книга – „Змия и лилия“: българско издание „Народна култура“, 1981, прев. Ив. Генов – в актива си) има амбициите за асистентско място в Юридическия факултет на Атинския университет. Академичната длъжност той на практика не заема никога, но системното занимаване с тази материя предопределя до голяма степен по-нататъшните му търсения. Оттук нататък фундаментални постулати на ницшеанската философия като смъртта на боговете, волята за власт и свръхчовекът ще представляват константи в творчеството му.

KAZANTZAKIS TO HAMENO NOBELKAZANTZAKIS ENTHUSIAST ZORBAS BOOK COVERАлексис Зорбас, образ създаден от автора по истински прототип, несъмнено е един от най-известните и емблематични герои в съвременната гръцка литература. За митологизирането на персоната Zorba the Greek до голяма степен допринася и филмът (1964) на Михалис Какоянис с прословутия (измислен и хореографски разработен специално за екранизацията) танц сиртаки на протагонистите на финала. С романа „Алексис Зорбас” (1946) критският писател поставя началото на седем добре композирани и много известни произведения, които му донасят широка известност. Неговите най-значими романи „Христос отново разпнат”, „Братоубийци”, „Капитан Михалис”, „Последното изкушение”, „Изповед пред Ел Греко”, „Беднякът Божи” са издадени в периода между 1946-1957 г., тоест през последното десетилетие от живота му. Появата им предизвиква усилена преводаческа дейност, в резултат на която повечето от романите му (и много други негови произведения) са преведени на най-разпространените европейски езици още в първите десет години след смъртта му. На седемдесетгодишна възраст Критянинът вече е известен в цяла Европа, а романите му са преведени на трийсет езика, предложен е за Нобелова награда през 1957 г., която не му е присъдена. само с разлика от един глас и с нея е удостоен Албер Камю. Благодарение на преводите неговото творчество е широко четено, а Казандзакис печели похвали от видни негови събратя по перо като Алберт Швайцер, Томас Ман и самия Камю, които го приемат като един от най-великите европейски писатели”.

KAZANTZAKIS POSLEDNOTO IZKUSHENIE BOOK COVERKAZANTZAKIS KAPITAN MIHALIS BG BOOK COVERМайсторската плетка от реализъм и нравоучителен роман, екзистенциално-философските търсения, стегнатата фабула и притегателната сила на разказваческото умение заздравяват литературния принос на Казандзакис и го утвърждават като ценност в литературния канон. Макар да е писал поезия (епичната му поема „Одисея” е два пъти по-дълга от Омировите „Илиада” и „Одисея” взети заедно), трагедии, философски и автобиографични произведения, пътеписи и есета, извън Гърция той най-вече е познат с романите си. След успеха на филма на Михалис Какоянис „Зорба Гъркът” за международната му популярност допринасят и другите две екранизации по негови романи „Този, който трябва да умре” (по романа „Христос отново разпнат”) на Жюл Дасен (1957) и по-късно „Последното изкушение” на Мартин Скорсезе (1988). Шейсет години след смъртта на великия критянин той продължава да бъде превеждан на все повече езици, а старите му преводи са преиздавани, доказвайки световния и продължителен отзвук от мисълта на този уникален гръцки писател.

Българският преводач на Казандзакис, Георги Куфов, е сред учредителите на Съюза на преводачите в България и един от основоположниците на преводаческата ни школа през втората половина на двайсети век.

KAZANTZAKIS KOUFOV & GR AMBASSADOR KARAKASSISЗа приноса му за духовното опознаване между българи и гърци през литературата Куфов е удостоен през 1998 г. от гръцкия президент Константинос Стефанопулос с най-високо отличие – „Златен кръст на Почетния легион” (снимката вляво). Заслугите му към българската словесност и претворяването на класически произведения на чуждестранната литература са признати с Орден „Кирил и Методий – I степен”, а през 1995 г. е обявен за Почетен гражданин на София.

В едно свое радиоинтервю Куфов казва: „През дългогодишната ми работа в областта на превода от гръцки на български език се опитах с голяма обич да допринеса за опознаването и сближаването на двата народа, гръцкия и българския, защото това не е само професия, а мисия. Задължение към двата народа, които живеят като съседи над 1300 години. Една стара поговорка казва: преди да избереш къщата си, избери съседа си. Опознаването между два народа става чрез културна размяна и най-вече чрез литературата.

Владея френски, преведох двайсет и три книги от този език… И въпреки че завърших Френския колеж, когато ме попитат от кой език превеждам по-лесно – от френски или от гръцки – винаги отговарям – от гръцки. Именно тази близост, родство, психологически сходства, общи черти на мисленето и националния характер между българи и гърци ме улесняваше неимоверно много в работата ми. Обичам Мопасан, Балзак, Зола, Волтер, но Казандзакис, Варналис, Роидис, Дидо Сотириу и други гръцки литератори са много по-близки на сърцето ми, защото ние имаме обща, бих я нарекъл, „балканска кръв”. А кръвта вода не става.“

Георги Куфов е потомък на стара фамилия гръцки търговци от Епир на име Кофос, която се установява по българските земи в средата на деветнайсети век. В семейните хроники са съхранени спомени за най-малко тристагодишна търговска дейност, развивана от предците му в Персия, Египет, Русия и Австрия. Дядо му по майчина линия е от рода Дзимас и малкият Георги често чувал у дома да се говори благоговейно за капитан Дзимас. Този негов дядо бил завършил известното Патриаршеско училище в Цариград, а баба му – гръцката девическа гимназия в Пловдив. Преводачът и автор е роден в стария град в Пловдив с тесните калдъръмени улички, красиви къщи и античния римски театър. По-късно в София завършва Френски колеж, френска филология и право, през 1943 Куфов постъпва в Школа за запасни офицери, взима участие във Втората световна война като офицер от артилерията и получава четири бойни отличия. През петдесетте години на двайсети век започва да работи като преводач в Радио София. Пише поезия, текстове в проза, драма, сътрудничи на литературния печат. През 2016 г. бе издадена и последната му авторска книга „Парадокси на демокрацията” (изд. „Захарий Стоянов”).

Превел повече от петдесет книги, от гръцки и френски език, Георги Куфов казва: „Преводачът е един вид атлет, но на духа. Например, застава той срещу Толстой, Балзак или Казандзакис, и геймът започва. Но Толстой не хвърля към него някоя куха като топката за тенис дума, а изпълнено със заряд и смисъл слово и преводачът е призван да му го върне с равностойна сръчност и умение, а и със същия пълнеж. „Пребройте тогава”, казва Куфов, „колко такива паса има във „Война и мир” или в „Изповед пред Ел Греко”…

Българският интелектуалец и задълбочен познавач и преводач на съвременна гръцка литература Георги Куфов е предал словото на Казандзакис в цялото негово богатство, пълнота и многопластовост, пресътворявайки не само смисловия заряд на думите, а и стила и духа на Критянина. Куфов е познавал  Крит само през огледалото на литературата, никога не е имал щастието да посети острова, но той го е „пребродил” както малцина други, педя по педя, давайки на читателя в трудната партия тенис със словото „пасове” пълни с искрящо, изпълнено със смисъл слово, както и с мириса на критската земя, родила духа на големия гръцки творец.

Автор: Здравка Михайлова

Пояснения към някои от снимките:

Горе е поканата за вечерта, посветена на писателя Никос Казандзакис и неговия български преводач Георги Куфов, в театър „Алма Алтер“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ на 12 декември 2017 г.

KAZANTZAKIS & ZDRAVKAKAZANTZAKIS ZDRAVKA KUFOV GOOD ONE Вляво е преводачката Здравка Михайлова, автор на настоящата публикация и участник в гореспоменатото събитие.

Вдясно: Здравка Михайлова и синът на Георги Куфов, журналистът Христо Куфов.

Пълна информация за вечерта може да прочетете на сайта ни:

Отзвук от Годината на Никос Казанздакис

Източник: www.evropaworld.eu