За първи път Френският институт в София организира Нощ на четенето на 20 януари т. г. Тази проява, посветена на страха в литературата, изпълни докрай медиатеката на института, намиращ се на столичния площад „Славейков“.

Гвоздеят на вечерта бе срещата със световноизвестния писател Георги Господинов. Той не само чете откъси от своите книги „Физика на тъгата“ и „Невидимите кризи“, както и „ Спасеният език“ на Елиас Канети, но и проведе нещо като групов психоаналитичен сеанс с публиката. Като начало Господинов даде пример, като сподели своите детски страхове. Той разказа как и досега си спомня кошмарния си детски сън, в който виждал най-близките си хора на дъното на дълбок кладенец, и не можел да направи нищо, за да ги извади. Описал този сън, за да се освободи от него, защото той се повтарял. Повече никога не го сънувал. Като дете изпитвал и страх от смъртта – посред нощ, разплакан питал прабаба си кога ще умре. Наложило се тя да го успокоява, че за това си има ред. Няколко дена по-късно прабаба му починала. Господинов разказа и как, когато родителите му оставяли него и брат му на село за цяла седмица и заминавали за града, където работели, той изпитвал ужас, че няма да се върнат. И досега писателят си спомня начина, по който е махал с ръка на майка си и баща си. Когато обаче разказал за този епизод на други хора, една от присъстващите споделила, че и тя е преживяла подобно нещо, но от позицията на човека, който заминава. Господинов добави, че е имал и друг страх – от войната.

Писателят прикани публиката да направи това, което дава като задача на студентите си в курса по творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“ и на други места в Европа и САЩ – да опишат най-дълбокия си детски страх в три изречения. След кратка пауза Благовеста Делчева от екипа на Френския институт се престраши и разказа, че като малка я плашели с Бойчо Огнянов – като един вид Торбалан. Млад мъж пък сподели какъв ужас е изживял от начина, по който майка му го отучила от пушенето. От публиката беше зададен и въпросът с какво ни обогатява четенето на истории, които будят страх. В хода на разговора се наложи изводът, че всъщност читателите имат афинитет към страшни четива.

Писателката Теодора Димова също даде своя принос по темата, като прочете епизод от своя роман „Поразените“. В него един от героите отива в Дирекцията на милицията в София малко след 9 септември 1944 г., за да се застъпи за арестуван и пребит художник пред свой приятел, на когото помогнал по време на предишния режим. За съжаление, приятелят, който вече носел униформа, отказал да му съдейства и му дал съвет да се въздържа от подобни ходатайства, ако не иска да пострада. Директорът на Френския институт Пиер Колио прочете същия откъс от книгата в превод на френски език.

Сред другите четци на литературни произведения на френски имаше ученици от столични училища и чужденци, живеещи у нас. Четенията се провеждаха паралелно в различни зали на института, но ключовото място беше Медиатеката. Там по-късно вечерта прозвуча откъс от книгата на световноизвестния философ Цветан Тодоров „Страхът от варварите“, страници от романа „Игрите на глада“ на Сюзан Килинс (четец беше малко момиче, което получи много аплодисменти), разказът „Нощ“ на Мопасан и др.

В програмата на Нощта на четенето беше включен и кратък рецитал на мецосопраното Вера Николова. Тя изпълни арии от Вивалди, Глук, Верди и Дюпарк, в които също присъстваше темата за страха. На пиано й акомпанираше Маргарита Илиева.

Нощта на четенето продължи чак до полунощ с прожекцията на трилъра  „Диаболичните“ от 1954 г.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Фотоалбум от събитието може да видите тук.

Още по темата на сайта ни:

Нощ на четенето във Френския институт 2023

Източник: www.evropaworld.eu