На 10 декември беше открит традиционният Софийски международен литературен фестивал. Тази година по обясними причини той се провежда онлайн. След краткото официално откриване с участието на директора на фестивала Тодора Радева, председателя на Асоциация “Българска книга” Велизара Добрева и водещата Надежда Московска, първата среща беше с френския писател Жан-Пол Дюбоа, чийто роман “Хората не обитават еднакво този свят” спечели литературната награда „Гонкур“ за 2019 г. Книгата е преведена на български от Красимир Кавалджиев и бе издадена от „Lege Artis“.

Участието на френския писател в събитието е подкрепено от Международната организация на Франкофонията (OIF). В началото на виртуалната среща с него се включи и Еманюел Самсон, зам.-директор на Регионалното бюро на OIF за Централна и Източна Европа. Той припомни, че през миналата година Софийски международен литературен фестивал беше с акцент върху литературата на френски език и изрази радостта си, че и в това издание на фестивала има осезаемо и силно франкофонско присъствие: един носител на престижната френска награда „Гонкур“ , Жан-Пол Дюбоа и един автор от Канада –Жил Жобидон, който получи литературното отличие на Международната организация на Франкофонията Наградата на петте континента през 2019 г. за романа си „Тихият страдалец“(„Le Tranquille affligé)  Разговорът с него ще се състои на 11 декември от 18.30 ч.

Писателят Жан-Пол Дюбоа участва в онлайн срещата от Париж. В отговор на въпрос на водещата дали сюжетът на книгата му, в която главният герой е затворник, може да се съотнесе към настоящата ситуация с пандемията, поставила хората в изолация, той категорично отговори, че е написал романа си в друго време и такива аналогии не могат да се правят. Идеята му е била да покаже, че не бива да си пречим един на друг и да допускаме някой да властва над нас. Той сподели, че персонажите в книгите му не са плод на творческото му въображение, а хора, с които се е срещал. Например, главният герой от „Хората не обитават еднакво този свят“ в реалния живот се нарича Серж и е портиер в жилищната сграда, където живее тъщата на писателя. Серж се грижи за възрастната жена, която е с Алцхаймер, и неведнъж е разказвал случки от всекидневието си на писателя. Когато решил да го опише в книгата си, той му се обадил и откровено го попитал съгласен ли е живатът му да бъде разказан в литературно произведение. Човекът нямал нищо против. След като романът получил наградата „Гонкур“, Жан-Пол Дюбоа веднага съобщил на Серж, че е спечелил отличието си, благодарение на неговата житейска история.

Писателят подчерта, че разчита изключително много на паметта си – в нея са съхранени образи, които в даден момент той може да превърне в литературни герои. Запитан как се отнася към читателите си, той обясни, че, пишейки, никога не си представя стотици или хиляди хора, които ще го четат. Обикновено мисли за някой близък човек, на когото разказва – често това бил баща му, който, за съжаление, починал.

Жан-Пол Дюбоа е работил и като журналист. От 15 години не е упражнявал тази професия, но припомни, че журналистиката изисква точно и обективно придържанве към фактите, трябва да се внимава някой да не се почувства обиден, често има ограничения за дължината на текста. За всичко това писателят се ползва с пълна свобода.

Интересни бяха размислите на писателя за историята на Франция, извор на гордост за французите. Жан-Пол Дюбоа призна, че самия него тази велика и славна история на народа му по-скоро го потиска,. Трудно му е да живее под тежестта на нейното величие. Още повече, че родното място е чиста случайност. Всеки би могъл да се роди и някъде другаде на планетата. Самият той пътува много и обича да се вживява в историята на всяка от страните, които посещава: „Осиновявам историята на мястото, където съм!“ В Канада, откъдето е съпругата му, е бил силно заинтригуван от съдбата на индианците. Разбира се, усеща в себе си и корените на съвременната френска история, например, на събитията от май 1968 г., в които е участвал активно, „но аз не останах цял живот дете на 1968-а, животът ме промени. Всичко, което съм научил, поставям под въпрос.“

В хода на разговора събеседникът изрази и удовлетворението си от използването на новите комуникационни технологии във всекидневието на съвременния човек: „Начинът на работа се промени. Благодарение на дигитализацията имам достъп до цялата сметовна информация!“

Със сигурност този негов афинитет към новите технологии го е накарал охотно да приеме необичайния формат на събитие онлайн и да се включи витруално в Софийския международен литературен фестивал. Отначало не мина без някои технически проблеми, но, като цяло, и събеседникът, и гледалите срещата в интернет останаха до голяма степен удовлетворени.

Автор: Гергина Дворецка

Публикацията може да прочетете на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни.

Програмата на фестивала може да намерите тук.

 

Източник: www.evropaworld.eu