Нова версия за гибелта на Ботев

Публикувано:
10:15ч / 01.06.2022г
Брой прочитания:
952
Брой коментари:
0

Загадката около смъртта на поета-революционер Христо Ботев е напът да се изясни. Според изследователя от Велико Търново Николай Иванов, който се позовава на архивни документи и показания на очевидци, войводата е бил застрелян от черкезки нишанджия (снайперист), като за целта може да е бил използван златен куршум.

Иванов, който е завършил Великотърновския университет и е автор на няколко произведения, посветени на българската история, представи най-новата си книга „Убиецът на Ботев. Нови архивни документи“ на 31 май т. г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Това провокативно заглавие неминуемо предизвиква интерес, тъй като, за съжаление, се разпространява недоказаното твърдение, че Ботев е бил убит от свой четник, като за най-вероятен извършител се посочва Никола Обретенов. Оказва се обаче, че тази хипотеза се омаловажава от разследването на гибелта на войводата, предприето от уважавани граждани на Враца през 40-те години на 20-и век. Протоколите от тази анкета, оцелели като по чудо след бомбардировката на 24 януари 1944 г., са били предадени в Архива на БАН през 1969 г., но кой знае защо не им е било обърнато внимание.

Фактите около гибелта на Ботев са малко на брой, но те са „обраснали“ с редица измислици. На 20 май 1876 г. (по стар стил) сутринта четата потегля към Врачанския Балкан. През деня се провежда сражение с турската войска, но привечер тръбата свири отбой. Войводата се е отделил от основната маса четници заедно с Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров (Димитрото), тъй като придружавали ранения в крака Петър Симеонов, наричан Перо Македонеца и Перо Херцеговинът. По залез слънце Ботев се изправя, за да огледа обстановката, но е улучен от куршум в гърдите и умира. Присъствалите на трагичния инцидент решават да приберат от трупа всички признаци, които биха показали, че той е на войводата, за да не се гаврят с него неприятелите (за съжаление, усилията им се оказват напразни). Те също така не казват на останалите четници, че Ботев е загинал, за да не ги обезсърчат, а твърдят, че той е отишъл напред. По-късно се появяват легенди, че Ботев е улучен в челото, или е застрелян в гръб от „свой“.

Както обаче става ясно от анкетата, извършена от активисти на врачанското читалище „Напредък“ през средата на 20-и век, убиецът на Ботев е черкезин. Хиляди бежанци от тази кавказка националност са се заселили в българските земи след извършения от руските войски геноцид през 1864-1867 г. Част от тях са намерили подслон и във Врачанско, като подкрепят османската власт и тероризират българското население. Един от тях е Джамбаз Мустафет, командир на отделение черкези-разузнавачи. Както твърди Николай Иванов, той е организатор на убийството на Ботев.

Според спомените на Й. Ценова и М. Малебашийска, записани на 18 август 1940 г., „Мустафето сочеше една глава на хубав млад човек с брада отпред и викаше: „Това е главата на бинбашията на комитите. Убихме го горе на Балкана“. След Освобождението той не успява да избяга в Турция, както направили мнозина мюсюлмани, а остава във Враца, където има дюкян. Очевидецът Иван Остриков твърди, че е виждал по-възрастни местни хора да сочат с пръст Мустафет на улицата, да го замерят и да викат: „Ти, ти уби Ботев, ти, читако“. Той обаче се оправдавал, че не той е застрелял войводата, а един черкезин. Петър Азманов пък разкрива в спомените си, че Мустафет бил заможен, тъй като въртял търговия с Турция, където имал роднини. Въпреки заканите, така и не се стигнало до разправа с него, тъй като бил закрилян от местни богаташи.

Както установил през 1940 г. краеведът Васил Атанасов, уредник във Видинския музей, Мустафет бил „турчин на военна служба по онова време във Вратца, родом от Видин“. В писмо до секретаря на читалищната комисия по разпитване на свидетели Димитър Бучински, Атанасов изтъква, че са разпитвали командира на разузнавателното отделение, но той отрекъл слуха, че лично е убил Ботев. „Пред мен Мустафето каза следното: „Не съм го аз убил, а го уби друг от моята група, която беше с мен, кога се завръщахме вечерта след боя откъм мина „Плакалница“, изтъква краеведът.

Това се потвърждава и от показанията на овчаря Петър Ценев Мазнов, който по време на тези събития е бил на 15 г. Във фаталния 20 май заедно с по-големия си братовчед Димитър той бил в тяхната кошара в местността Курдовица. Тогава при тях дошъл врачанецът Стефанаки Савов, като водел два коня. С него били и двама души в униформа, които момчетата първоначално помислили за черкезки и затова се уплашили. Единият от непознатите бил с брада – по-късно Петър разбрал, че това е бил Ботев. Четниците пазарили от момчетата 17 агнета по 15 гроша едното, като се уговорили да им върнат кожите. След това Стефанаки и придружителите му отишли при живеещия наблизо турчин налбантин да им подкове конете. Когато разбрал, че те са български комити, турчинът се разтреперал от страх да не го заколят, но Ботев го успокоил: „Не бой се, ние не сме разбойници, башибозуци, за да убиваме невинни хора, та макар турци да са. Ние се бориме за доброто на всички поробени бедни хора, както българи, така и цигани и други“. След това налбантинът се успокоил и подковал добре конете на четниците. Ботев му дал пари, но турчинът му ги върнал.

Докато четниците пекли агнетата, димът от огньовете се издигнал над Врачанския Балкан и издал местоположението им. Към връх Вола се насочили по две пътеки башибозукът и черкезите. Димитър Мазнов, който забелязал придвижването им, изпратил Петър да предупреди четата. Въстаниците веднага изоставили обяда си и заели по-изгодни позиции. Димитър също отишъл там, за да поиска от Ботев да му доплати за агнетата. Войводата наредил да му дадат обещаните пари, след което овчарчето прибрало стадото си в една пещера. Едно шиле обаче се заклещва в храстите и заради това Петър изостава от братовчед си. Той бива задържан от двама черкези-разузнавачи на коне. Те го откарват за разпит в турския команден пункт в местността Царева ливада, а след това го затварят в една кошара заедно с други овчари. Там закарват и дядо Вълко Очиндолски, който разбирал турски и черкезки. След края на бойните действия за деня, около 19 ч., в кошарата пристига група турци, водена от Мустафет, когото Петър познавал добре от Враца. Отделението му започнало да си приготвя вечерята. Около 20 ч. дошъл на бегом черкезин-разузнавач с пушка, който докладвал на командира си, че е успял да се приближи до група четници и да застреля войводата. „Дойде при Мустафето и каза нещо – спомня си Петър Мазнов. – Всички се зарадваха и взеа нещо весело да си хортуват“. Дядо Вълко му превел, че черкезинът бил пратен от Мустафето след боя „да види накъде ще хванат и отидат комитите“. Той се приближил до група насядали четници. „Скришом черкезинот се прицелил у един от комитите, на който имало разни работи, бамбашка от другите комити, по което черкезинот се досетил, че може това да е бинбашията – войводата на комитите. Прицелил се, като в пушката бил сложил не куршум от олово, а куршум от злато, направен от сплескана на кюлче жълтица. Това го направил, оти он вервал, че войводата на комитите не го лови куршум, а го е ловило златен куршум“. Независимо от този детайл, който може и да е измислица на черкезина, показанията на очевидеца Петър Мазнов дават солидни доказателства в подкрепа на тезата, че неприятелски куршум е убил Ботев.

В книгата си Николай Иванов публикува и мнения на експерти, според които е възможно черкезинът да е застрелял войводата от дистанция около 280 метра, макар да му е трябвал голям късмет. За точното прицелване може да са му помогнали и атрибутите на униформата на Ботев, включително и бялото перо на шапката му, което се е откроявало на фона на залеза. Майсторската стрелба от голямо разстояние била практикувана от т. нар. нишанджии (снайперисти) в турската армия. Писателят Цани Гинчев описва в повестта си „Ганчо Косерката“ подобни упражнения на брега на река Янтра край село Козаревец, като стрелците трябвало да улучат нишана (мишената) от 400 крачки. Според Цв. Павловска, Ботев е бил застрелян с пушка голям калибър – 14,66 мм. Както смята експертът инж. Валери Младенов, както повечето черкези по нашите земи, нишанджията е бил въоръжен с пушка с предно пълнене, преработена по системата „Шнайдер“.

не разкрива името на конкретния убиец на Ботев. Той заяви само, че черкезинът е от село между Враца и село Баница, и че е бил добре възнаграден от османския фонд за борба с комитите, който е бил в преразход.

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu