„Някои българи“ – изложба на Недко Солаков

Публикувано:
13:29ч / 27.06.2018г
Брой прочитания:
78
Брой коментари:
0

Недко Солаков създава видеоинсталацията „Някои българи“ (2018) при нетипични за него обстоятелства. След дълго очакване на предложения от страна на България за представяне на съвременното й изкуство в Брюксел във връзка с ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, традиционният домакин на престижните прояви – Центърът за изящни изкуства BOZAR, решава да се обърне директно към Недко Солаков и му поръчва да направи специален проект, посветен на страната му.

По традиция контрактуването на арт проекти, представящи една или друга държава в залите на BOZAR се извършва от самите страни.

Solakov_Some_Bulgarians_2Видеоинсталацията е показана в Брюксел с голям успех в рамките на 4 месеца от 31 януари до 30 май. «Някои българи» е в залата Орта и на 1 февруари тази година, където в присъствието на нашите Президент и Министър-председател, министри и ръководители на културни институции се осъществява официалното откриване на културната програма на българското председателство в Брюксел. В приветствената си реч директорът на BOZAR Пол Дюжарден подчертава, че работата на Недко Солаков отразява България в съвременните й отношения с Европа.

Прочут из целия арт-свят като разказвач на истории чрез различни художествени средства – от живопис и рисунка до комплексни мултимедийни инсталации, Недко Солаков този път кани в историята си за България свои реални съвременници – Георги Господинов, Иво Димчев, Рут Колева, Теодор Ушев, Явор Гърдев и Яра Бубнова – шестима автори с призната дори у нас изключителна международна кариера, към които художникът не крие пристрастието си: …с някои от тях се познавам от дълги години, с други се сприятелих по повод този проект, но всички те вече имаха място в съзнанието и сърцето ми заради онова, което са писали, изпълнявали, пели, филмирали, режисирали и курирали не само в България, но и из целия свят.

Недко Солаков се обръща към тези конкретни съграждани в контекста на често повтаряната тук и отвъд негативна характеристика на страната ни, за която се твърди, че е най-бедна и най-корумпирана сред всички 28 европейски страни членки и ги моли в кратки монолози да обяснят връзката си с България.

Всички те, кога разгърнато, кога кратко, иронично, емоционално, понякога сякаш между другото, отговарят пред камерата на един привидно прост въпрос, поставен от автора: Защо живеете в България (или от време на време се прибирате тук)?

Solakov_Some_Bulgarians_3За разлика от презентацията в Брюксел, в изложбата в София, която неслучайно се открива в последния ден на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, присъстват и шест акварела – участието в „диалога“ на самия Недко Солаков в една от предпочитаните му художествени форми – метафорични рисунки, със специално измислени истории за всеки от участниците в неговия проект. Рисунките, неизлагани досега, са не само форма на благодарност за спонтанността и отвореността на „някои българи“, но са и много лично „признание в любов“ от страна на международно отличения и успешен творец-колега.

(Цитатите на Недко Солаков в текста са част от инсталацията „Някои българи“)

Откриването на изложбата в София ще бъде на 29 юни от 18 ч в Галерия ИСИ (Институт за съвременно изкуство), бул. Васил Левски 134 (вход откъм ул. Екзарх Йосиф). Тя може да бъде видяна до 27 юли 2018 г. 

 “     “      „

Недко Солаков, роден през 1957 г. в Червен бряг, завършва специалност „Стенопис“ в Художествената академия в София. Участва активно в международния изложбен живот от началото на 1990-те, канен е в проекти на водещи куратори, представя множество самостоятелни експозиции в някои от най-престижните музеи и галерии по света. Tой нееднократно участва във Венецианското биенале за съвременно изкуство, в раздела Аперто (1993) и в основните кураторски проекти (48-то, 49-то, 50-то и 52-то издания, като при последното участие получава една от наградите); а през 1999 г. е автор на Националния павилион на България във Венеция. Сред биеналетата на съвременно изкуство, в които взима участие са 3-то, 4-то и 9-то биеналета в Истанбул, Сао Пауло’94, Манифеста 1 в Ротердам, 2-то и

4-то в Гуанджоу, 5-то в Лион, Соонсбек 9 в Арнхайм, 4-то и 5-то в Цетине, 1-то в Лодз, 7-то в Шарджа, 3-то в Тирана, 2-то в Севиля, 2-то в Москва, 16-то в Сидни, Проспект 1 в Ню Орлиънс, Сингапур 2011, Триеналето в Катманду и тази година в

1-то Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. Той е единствения български художник участвал в най-престижната изложба на съвременно изкуство Документа (2007, 2012).

Недко Солаков е представял самостоятелни изложби в Национален музей Жиаду (Chiado), Лисабон; Фондация де Апел (de Appel), Амстердам; Център за съвременно изкуство, Китакушу, (Япония); Национален музей на кралица София, Мадрид; Израелския музей, Йерусалим; Център на изкуствата Санта Моника, Барселона; Кунстхауз, Цюрих; Кастело ди Риволи, Риволи; Софийска градска художествена галерия; Галерия Боргезе, Рим и Кунстферайн, Залцбург. През 2003-2005 първата му ретроспектива “A 12 1/3 (and even more) Year Survey” е представена в Казино Люксембург, в Розеум, Малмьо и в О.К. Център, Линц. През 2008-2009 година проектът му „Емоции“ е показан в Кунстмузеум, Бон, в Кунстмузеум Сент Гален и в Institut Mathildenhoehe, Дармщадт. През 2011-2012 голямата ретроспектива на Недко Солаков “All in Order, with Exceptions” се открива в Галерия Ikon, Бирмингам, в Fondazione Galleria Civica, Тренто – “All in (My) Order, with Exceptions”, в S.M.A.K., Гент и в Fundação de Serralves, Порто. През този месец Недко Солаков участва едновременно в Unlimited и Parcours, два от разделите на Арт Базел – най-престижния панаир за съвременно изкуство в света, където показва огромната си инсталация от 2010 г. «Липсва ми социализма, може би…», както и «Антични драсканици» сред постоянната експозиция на Antikenmuseum, Базел.

Произведения на Недко Солаков има в над 50 световни музейни и публични частни колекции, сред които MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.

www.nedkosolakov.net

Източник: Институт за съвременно изкуство