Както на всеки нормален човек, и на мен сърцето ми се свива при всяка новина за атентат някъде по света, особено, ако съм била на това място. Едва ли сме претръпнали към такива новини, просто не смогваме да изразяваме винаги съпричастността си – за съжаление, ужасите стават всекидневие.

За Барселона обаче не мога да не пиша. Не само защото много обичаме Испания, Каталуня и специално града на любимия ни архитект Гауди. Бяхме там преди два месеца. Естествено, пак се разходихме по „Ла Рамбла“, която тръгва от площад „Каталуня“ и стига до паметника на Христофор Колумб на брега на морето. На тази улица може да видиш буквално целия свят, защото е пълна с туристи откъде ли не. И с българи, разбира се. Временно или постоянно пребиваващи там. Миналата година на „Ла Рамбла“ се срещнахме изненадващо с наши добри познати: фотографа Зафер Галибов и съпругата му Томина. Тази година пък, край една чешмичка близо до същата улица имахме друга среща с нашенец. Мъжът ми искаше да пие вода от чешмичката, но не знаехме как се пуска водата. Изведнъж някой подвикна на чист български: „Аз ще му покажа!“ Пъргав мургав мъж припна към нас и нагледно ни обясни какво да направим, за да потече вода. После бързо се изгуби в тълпата наоколо, без да каже нищо повече, като че ли най-нормалното нещо е в Барселона да срещнем други българи!

Разходката по „Ла Рамбла“ не е клиширан туристически ритуал. На тази улица има красиви сгради, но и многобройни магазини за цветя, от които идват аромати като вълшебни въздушни нишки сред миризмите на града. Там е колоритният покрит пазар „Ла Бокериа“, както и оригиналният паметник, посветен на каталунската литература. Там може да снимате и „живата Мерилин“ – забавна имитация на холивудската звезда в прословутата й бяла рокля. Когато и да минете по „Ла Рамбла“, ще откриете по някоя „Мерилин“, която развява поли и маха на минувачите от един балкон на първия етаж на една от сградите.

На „Ла Рамбла“ е и мозайката на Хуан Миро… там, където колата на атентатора се е врязала сред хората…

Заболя ме много за Барселона… По най-известната й улица съм виждала сергии с кукли не само с традиционните бели личица, но и с черни. Дори черните бяха повече. Миналата година над сградата на местното каталунско правителство имаше надпис: „REFUGEES WELCOME”. Вярно е, че през тази година надписът вече го нямаше, но, когато си мисля за него, както и за охотно поетата отговорност от ИДИЛ за варварския атентат, сърцето ми непоносимо се стяга.

Одухотворената, толерантна, любяща, отворена за прегръдка Барселона не заслужаваше да бъде окървавена! Както не го заслужава и никое друго човешко поселение по света.

Обичаме те, Барселона! No pasaran!

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu