Образът на гаучото в аржентинската литература

Публикувано:
09:00ч / 26.10.2018г
Брой прочитания:
98
Брой коментари:
0

Lili Plakat gauchos В рамките на културната програма, съпътстваща изложбата с творби на живелия дълго в Аржентина български художник Елиезер Алшех в Софийска градска художествена галерия, на 23 октомври преподавателката по латиноамериканска литература Лиляна Табакова изнесе лекцията „Трансформациите на образа на гаучото в аржентинската литература“. Присъства лично посланикът на Аржентина у нас, Н.Пр. Алберто Труеба, който поздрави присъстващите и се обърна с благодарствени думи към лекторката.

Лиляна Табакова е старши асистент в Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя проследи как е представен образът на гаучото в произведенията на знакови аржентински автори. 

Гаучосите са аржентинският варинт на каубоите. Живеят в пампаjd – равнинна област с подородни черноземи – и символизират волния човешки дух. Те са и сред емблематичните участници в извоюването на независимостта от Испания.

Доминго Сармиенто, който е не само писател, а и политик (бил е и президент на страната), описва четири типа гаучоси: следотърсачи, водачи, певци и „лоши момчета“ (malevos, matreros). Хосе Ернандес е създател на емблематичната поема за гаучото Мартин Фиеро. Поемата е публикувана през 1872 г. и става изключително популярна. Преиздавана е многократно. Втората й част излиза през 1879 г. и се нарича „Завръщането“. В нея Мартин Фиеро се издига до символ на баща на нацията. 

Като литературни герои гаучосите се появяват в два основни варианта: гаучото разбойник и артистичният гаучо певец, изобразяван с китара. От първия вид е литeратурният герой Хуан Морейра, а от втория – Сантос Вега. И двамата са много известни и са в постоянно състезание помежду си за сърцата на читателите и публиката.

Когато става трудно да изкарват препитанието си в пампата, някои от гаучосите се заселват в града и стават „orilleros“ (хора от крайните квартали), „compadritos“ (нещо като „хаймани“), „cuchilleros“ (които правят свади и вадят нож). Всички са наследници на онези нрави и норми на поведение като безразсъдна смелост, представи за чест и дойстойнство, които защитават на всяка цена.

От Рикардо Гуиралдес (края на 10-те години на ХХ век) насам гаучото се превръща в идеал за свободолюбие и в носталгичен спомен за романтиката сред природата, на носител на ценности като приятелство, уважение към възрастните, но най-вече на стремежа към свобода.

Образът на гаучото се появява и в киното. Прочутият актьор от миналия век Рудолфо Валетино изпълнява такава роля през 1921 г. Гаучосите са герои на текстовете, по които се композират първите танга. Страстното танго, чиито корени са в танците на чернокожото населеие на страната, първоначално се е смятало в Аржентина за неприлично и затова са го танцували само двойки мъже. След като прави фурор в Париж, тангото се връща триумфално в Аржентина.

Гаучото се появява и в някои разкази на Хорхе Луис Борхес. В тях основната идея е свързана с представата за мъжка чест и достоинство, които понякога се налага да бъдат защитени с оръжие в ръка и с цената на живота.

Лекцията на Лиляна Табакова беше богато илюстрирана със снимки и откъси от филми. За финал тя показа и фотоси с превъплъщенията на съвременните гаучоси, които днес могат да се видят по аржентинските стадиони.

Гергина Дворецка

Повече снимки от лекцията може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“.

За привълпъщенията на съвременния гаучо може да прочетете и в публикацията на сайта ни:

Ранчото Санта Сусана, провинция Буенос Айрес – образец за селски туризъм

Източник: www.evropaworld.eu