Опитът на Италия в културната политика

Публикувано:
14:23ч / 19.01.2018г
Брой прочитания:
286
Брой коментари:
0

Първият гост в пресклуб „Журналист“ на СБЖ през тази година беше Луиджина Педди, директор на Италианския културен институт в София. Като домакин на срещата, председателят на Съюза, Снежана Тодорова, поясни, че така се поставя началото на поредица от срещи на журналисти с представители на чуждестранни културни институти у нас през месеците на българското председателство на Съвета на ЕС.

Разговорът с г-жа Педди беше очакван с голям интерес поради традиционната любов на българите към Италия. Същевременно той показа, че не знаем всичко за тази красива страна, която още в миналото е привличала наши изтъкнати творци, а в днешно време – все повече туристи. Има клишета, които приемаме за запазена „италианска марка“ като пицата, мафията… Разпространено е и мнението, че Италия е значима най-вече със своята култура. По-неизвестно е, че от 20-е италиански Нобелови лауреати само шестима са отличени за литература, а две трети са в областта на медицината, физиката, химията, икономиката, има и един лауреат на Нобеловата награда за мир. Друг по-малко известен факт е, Италия дава много добри възможности за малкия и средния бизнес. Всепризнат е обаче опитът на страната в опазването на културното наследство.

Луиджина Педди илюстрираше изказването си с видеоклипове и откъси от документални филми. Водеща нишка в разказа й беше как с годините се е променяло отношението към паметниците на културата. Пример за това е дворецът Казерта близо до Неапол, принадлежал на Борбонската династия, която е управлявала Франция, Испания и Южна Италия в продължение на столетия. При обединението на Италия обаче през 1861 г., превес взима династията на Савоите, владееща северната част на Апенинския полуостров. Тъй като историята се пише от победителите, както припомни г-жа Педди, в новото Италианско кралство всичко създадено от Бурбоните отива на втори план и започва системно да се омаловажава.

Дворецът Казерта
Дворецът Казерта
Дворецът Казерта
Дворецът Казерта

Така дворецът Казерта, който по брой на залите си и по красотата на своите паркове съперничи на френския във Версай, бива занемарен и дори е пред разрушаване. През втората половина на ХХ в. обаче вниманието на държавата отново се насочва към него. Управлението му се възлага на различни предприемчиви директори – в даден момент на този пост са били назначавани и чужденци, което някои почувствали като накърняване на италианската гордост. В крайна сметка все пак точно директорите италианци успяват не само да възстановят двореца, а и да го превърнат в средище за културни прояви. През 1997 г. той е вписан в списъка на ЮНЕСКО за културното наследство. Ще отворя скоба, за да споделя, че преди две години бяхме на почивка в област Кампания и дворецът Казерта заемаша важно място в предлаганите туристически маршрути. Успяхме лично да се убедим, че това е забележителност, която не бива да бъде пропускана, ако човек е избрал за дестинация тази част на Италия. В настоящата публикация включвам две от снимките ни, направени в този дворец, а целия фотоалбум може да видите тук.

Филмът за Алберобелло
Филмът за Алберобелло
Филмът за Алберобелло
Филмът за Алберобелло

Показателен пример за възраждане след забвението е и градчето Алберобелло в област Пулия. Днес то също е сред най-посещаваните обекти заради уникалните си къщи, наричани „трули“. Строени са с местен камък и имат оригинални конусовидни покриви. През дълъг период от време обаче тези къщи са били подценявани заради първобитния начин, по който са строени, и италианците се срамували да ги показват на чужденците. Постепенно отношението към автентичната старина еволюира и тя все повече се цени. За днешната популярност на градчето допринася целенасочената политика на местните власти, които по различни начини привличат в него нови жители. Така все повече хора се ангажират в превръщането на Алберобелло във все по-привлекателно място за туристите.

Друго, на което обърна вниманието ни г-жа Педди, беше, че националната култура все повече се възприема в контекста на нейната обвързаност с културите на другите народи. Това е довело и до промяна в наименованието на ръководения от самата нея институт, в което по-рано се е акцентирало върху националното – Институт за италианска култура, а сега вече акцентът е върху думата култура – Италиански културен институт.

Много често между народите на съседни държави има съперничество кой е по-добър. Италианциите най-често се съизмерват с французите – чии вина или чии сирена са по-хубави… Напоследът тези съревнования все повече отстъпват място на взаимната добронамереност, на желанието да оцениш достойнствата на другия. Като илюстрация Луиджина Педди представи кратък видеоклип, който показва как трима френски младежи опознават забележителностите на Италия и изразяват възхищението си от тях.

Желание за взаимно опознаване и обменяне на опит в областта на изкуството и културата има и между италианци и българи. През 2019 г. Пловдив и град Матера в Италия ще бъдат Европейски столици на културата и сътрудничеството между тях вече е започнало. Делегации и от двете страни са направили взаимни посещения и други предстоят.

Италианският културен институт е съобразил тазгодишната си програма и с българското председателство на Съвета на ЕС. За шестте месеца на това председателство са запланувани три италиано-български съвместни изложби.

Много оживен стана разговорът с г-жа Педди  в пресклуб „Журналист“, когато беше дадена думата и на публиката. Имаше предложения да се изтъкват повече връзките между България и Италия от миналото до днес. Директорката на Италианския културен институт беше особено заинтригува идеята на Розалина Евдокимова от сайта на СБЖ да бъдат канени у нас изявени италиански журналисти като известната фоторепортерка Летиция Баталия. Наистина би било полезно по-често да общуваме с италиански колеги.

Накрая Снежана Тодорова благодари на уважаваната гостенка като й поднесе букет от пъстри лалета, след което уточни, че следващата среща от тази поредица ще бъде с представител на Френския институт в България.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu