Особеностите на туризма на полуостров Юкатан

Публикувано:
14:14ч / 13.02.2020г
Брой прочитания:
259
Брой коментари:
0

Неведнъж съм писала за пребиваването ни на полуостров Юкатан през лятото на 2018 г. Откриващото се утре 37-о международно туристическо изложение в софийския Интер Експо Център отново ми припомни за него. Причината е, че при пътувания зад граница с мъжа ми обичаме да се доверяваме на туристически агенции. Имаме приятели, които предпочитат сами да си запазват места в хотели, да си купуват самолетни билети и т.н. За нас е голямо улеснение да се доверим за всичко това на туроператор. От друга страна, приятно ни е сами да избираме местата, които ще посетим. Летуването ни на полуостров Юкатан съчета тези две наши предпочитания. За организацията му се доверихме на туристическа агенция „Оданс Травел“, с чиято директорка Ваня Георгиева се познавахме от друга наша екскурзия. Личното познанство обаче не е от решаващо значение, защото агенцията може да подготвя индивидуални програми за пътувания според желанията на всеки.

Нашето желание преди година и половина беше да отпразнуваме 35-ата годишнина от сватбата ни на Карибско море. От организираха полета ни до Канкун и обратно с прекачване в Мадрид, запазиха ни апартамент в избрания от нас хотелски комплекс „Dreams Puerto aventuras“ и в един юнски ден отлетяхме за Мексико. Там ни пое агенция Jolidey, местният партньор на „Оданс Травел“.

Това, което искам да разкажа, е какви впечатления остави у нас туристическото обслужване на полуостров Юкатан. Конкретизирам, че в тази публикация ще стане дума за тази част от Мексико, защото това е голяма държава и е възможно да има разлики.

Първото, което някои мои познати си мислят, когато става дума за тази дестинация, е дали не е опасна. Хората са чували за бандити, които ограбват парите и бижутата на туристите. В нашия случай това беше абсолютно невъзможно, защото на полуостров Юкатан всичко е организирано така, че туристите да се чувстват напълно защитени. Хотелските комплекси са като малки оградени квартали, които се охраняват денонощно, и хора се допускат вътре само след като съобщят името си и кажат къде точно отиват. Охранителите на комплексите получават всеки ден списък с имената на отседналите в тях гости, които са се записали на екскурзии в околността, и когато туристическите автобуси дойдат, за да ги вземат, се проверява поименно кой се качва в автобуса. Всичко е под контрол в името на сигурността.

Може би съществува и предразсъдъкът за южняшкия характер – че е фриволен, малко скаран с реда и дисциплината. Тъкмо обратното открихме на полуостров Юкатан – перфектна организация при посещението на различните туристически атракции! А и не би могло да бъде другояче, защото към местните забележителности всекидневно се стичат десетки и дори стотици хиляди посетители. Например, спектакълът за историята на Мексико в увеселителния парк Шкарет, щат Кинтана Ро, е много популярен и всички екскурзоводи го препоръчват на туристите. Представя се в огромна зала, която е построена по модела на стадионите за игра на топка, практиикувана от маите. Десетки разпоредители насочваха човешкия поток така, че хилядите зрители заеха местата си, а в края на представлението ги напуснаха без никакъв безпорядък и блъсканици.

С мексиканския туристически гений се срещнахме още на първия ден след пристигането ни в „Dreams Puerto aventuras“. На летището в Канкун един служител на фирма Jolidey ни съобщи, че на следващата сутрин в лобито на хотела ще ни чака Лейди де Диос и с нея ще уточним на какви екскурзии искаме да ходим.

„Как точно се казва тя?“ – не бяхме сигурни, че сме чули добре.

„Лейди де Диос“ – повтори съвсем сериозно служителят.

На сутринта отидохме на указаното място в лобито на хотела. Там имаше няколко бюра, край които чакаха усмихнати представители на персонала и си предлагаха услугите да ни препоръчат екскурзии. Ние обаче им казахме, че чакаме Лейди де Диос. „Лейди какво?“ – смееха се хората от персонала на хотела. – Как може някой да се казва така!“ С мъжа ми също си мислехме, че звучи несериозно и се чудехме как ли ще ни съдейства тази Лейди да отидем на всички места, които си бяхме набелязали. Появи се дребничка хубава млада жена и ни се представи: „Аз съм Лейди де Диос!“ За нея не беше предвидено бюро, но тя си намери малко ъгълче на едно от бюрата. Извади делово от чантата си рекламни брошури, миниатюрен касов апарат, телбод и един лист с най-атрактивните екскурзии и започнахме да уточняваме къде искаме да отидем през 8-дневния ни престой. Щом изберяхме екскурзия и внасяхме съответната такса, Лейди де Диос ни издаваше касова бележка, закрепяше я с телбода към името на съответния обект, отбелязан на листчето с екскурзиите, обаждаше се по мобилния си телефон на свой колега, за да впише имената ни в съответната група туристи за конкретния ден, накрая нанасяше на ръка часа на тръгване от хотела. Така за не повече от 15 минути Лейди де Диос, буквално на крак, успя да ни организира 6 екскурзии. Остави ни и телефон за връзка за всеки случай, ако възникнат проблеми. Проблем възникна чак последната вечер, когато автобусът, който трябваше да ни откара на нощна фиеста в увеселителния парк Сочимилко, не дойде навреме. Тогава притеснени звъннахме на Лейди де Диос, тя очевидно развъртя разни телефони и автобусът дойде да ни вземе. Както се оказа, причината за закъснението беше объркването на момчето, което отговаряше за нашата група. По замаяния поглед и кратките пристъпи на нелогичен смях си направих изводи за състоянието му, но какво да се прави, и такива неща се случват. А за Лейди де Диос и досега си спомням като за образец на мексиканското туристическо обслужване.

Нещо характерно за туризма на Юкатан е персонификацията. За какво става дума? Когато се настанявахме в някой от ресторантите на комплекса „Dreams Puerto aventuras“, към нас обикновено се приближаваше келнер, който ни се представяше: „Казвам се Хуан (Пердо, Хоаки н и др.) и ще ви сервирам!“ Това ни се стори много симпатично. В минибара на спалнята ни в хотела под списъка с напитките беше написано името на този, който ги е оставил там. Така се знае кой носи отговорност, никой не се крие за анонимността. Най-трогателното беше, когато една вечер доста късно на вратата на хотелската ни стая се почука, отворихме и видяхме на прага жена на средна възраст, с мъжка подстрижка и с панталон, която ни се представи: „Аз се казвам Давиде и разтребвам стаята ви всеки ден. Вие как се казвате?“ С мъжа ми й/му се представихме. Давиде се усмихна с видимо задоволство, после отиде до двойното легло, оправи грижовно възглавниците и си тръгна. Разбира се, дадохме й/му бакшиш от 1 долар. Когато отсядаме в хотели, винаги съм се питала кои ли са невидимите хора, които сменят пешкирите в банята, зареждат сапунчета и шампоани, оправят леглата ни, понякога сгъват пижамата и нощницата в красиви форми. Ето че Давиде пожела да се срещне лично с хората, за чието удобство се грижи.

IMG_0254 IMG_0261 Подобна персонификация се практикува и в туристическите групи по време на организираните екскурзии. Първото пътуване, което предприехме след пристигането си, беше до остров Косумел и то веднага ни показа тази особеност на туризма в Мексико. Целта е всеки да се почувства наистина специален. Програмата включваше тръгване от град Плая дел Кармен и достигане с ферибот до острова, после пътуване с яхта край брега на самия остров, гмуркане и наблюдение на морската флора и фауна, обяд в ресторант на Косумел, плаж, кратка разходка из острова и връщане с ферибота в Плая дел Кармен, а оттам – всеки в своя хотел. В самото начало екскурзоводката ни Никол, след като се представи, помоли всеки от нас също да каже името си и откъде е. В групата ни от 20-ина човека имаше хора от различни американски щати, две млади жени от Тобаго, една от Ямайка, испанци, две италианки, двама хървати и двама българи – ние с Владо. Независимо че се виждахме за първи път, Никол и екипажът на яхтата създадоха у нас усещането, че сме компания, която се е събрала за няколко часа на яхтата на близки приятели – поднасяха ни коктейли и чипсове, пускаха ни мексиканска музика. Непринудена, приятелска атмосфера, в която забравяш, че си турист, а си като на частно парти.

DSC03513DSC03496Същото преживяване имахме и на нощната фиеста в Сочимилко, увеселителен парк близо до Канкун. Сред дърветата в парка има канали, 80% от тях са изкуствено прокопани, и в тях плават големи лодки, наричани „мексикански гондоли“, всяка от които си има име. Те са покрити, побират до 20 човека, оцветени са в ярки цветове и в средата им е разположена дълга маса, на която през цялото време се сервират напитки и ястия. При пристигането си в парка, всеки посетител получава лепенка с името на лодката, в която му предстои да прекара нощта. Трябва да чуе как удря камбанката до пристанището с лодките и специалният викач да обяви името на неговата лодка. Нас ни изпратиха в „Baja California Sur“. Лодките бавно отплават в нощта, доближават се понякога една до друга, разминават се, достигат до други лодки, в които свирят различни оркестри мариачи. Хората, които случайността е събрала в една лодка, се наричат „familia“-= семейство. В нашето „семейство“ имаше една двойка от Чили, една от Перу, една от щат Калифорния, САЩ,, една от Аржентина, семейство с две отраснали деца – момче и момиче – от Перу, 4 двойки от Мексико. И тук основна беше ролята на аниматора, който през цялото време се старае да ви забавлява и да ви повдига настроението. Нашият се казваше Русел, приличаше на малко момче, но изключително енергичен и изобретателен в забавленията. За няколкото часа, прекарани на лодката наистина се почувствахме като роднини, които дълго време не са се виждали и скоро отново ще се разделят, но ще запазят хубав спомен от срещата си. През цялото време аниматорът Русел ни караше да скандираме името на нашата лодка и ние викахме: „Ba-ja Sur! Ba-ja Sur!“ И досега на моменти ми се иска да извися глас: „Ba-ja Sur! Ba-ja Sur!“

От всичко дотук се разбира, че мексиканците умеят да се веселят и да въвличат туристите в своите шумни и пъстри фиести, това също е характерно за туризма на полуостров Юкатан. Има обаче и друга особеност, която не мога да не спомена – изискването от чуждестранния турист навсякъде да дава бакшиши. Един от екскурзоводите ни обясни: „Вие в Европа сте по-богати от нас, тук заплатите са много ниски и е нормално хората да очакват нещо допълнително, когато ви обслужват.“ Така обаче се стига до парадокса, че купувайки туристическия си паке,т сте платили за „all inclusive“ в ресторантите на хотелския комплекс, но всеки келнер, който ви налива напитки, очаква от вас бакшиш. Микробусчетата, които ви отвеждат от хотела до някой близък магазин или до летището също се водят „безплатни“, но в самия микробус може да видите голям надпис срещу седалката на шофьора: „Издръжката на моето семейство зависи изцяло от парите, които ще ми дадете за това, че ви карам“. Накрая вече знаехме, че трябва винаги да имаме в себе си монети от по 1 долар, но все се притеснявахме, че няма да ни стигнат, защото някой ненадейно ще ни окаже непоискана услуга и ще очаква тя да му се заплати.

В общи линии, това са особеностите на туризма на полуостров Юкатан, за които исках да споделя. Действително, бяхме възхитени от организационните умения на мексиканците. Затова накрая много се изненадахме, че при отпътуването ни от летището в Канкун се оказа невъзможно да платим с карта – изискваха само кеш, та се наложи да ходим да теглим пари от банкомата и после да изчакаме отново цялата опашка за чекиране. Но това не е капката катран, която да развали меда на хубавите ни преживявания в Мексико. То отново ни привлича. Отново мечтая за мексикански фиести и ми се иска да извикам: „Ba-ja Sur! Ba-ja Sur!“, както на лодката в парка Сочимилко, където се бяхме събрали напълно непознати хора, но се почувствахме като „семейство“, благодарение на еуфоричния мексикански дух.

Още по темата на сайта ни:

Нашето мексиканско лято

Източник: www.evropaworld.eu