Отбелязваме 60 г. от Унгарската революция

Публикувано:
19:52ч / 21.10.2016г
Брой прочитания:
492
Брой коментари:
0

На 19 октомври, отбелязван като Ден на българо-унгарската дружба, в Унгарския културен институт при Посолството на Унгария в София се състоя една от поредицата прояви, свързани с честването на 60-ата годишнина от Унгарската революция и борба за свобода от 1956 г.

Дьорди Димитров
Дьорди Димитров
Н. Пр. г-жа Текла Харангозо
Н. Пр. г-жа Текла Харангозо

Г-жа Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт откри събитието, което се състоеше от три части:
– Откриване на документална изложба за 1956-та,
– Литературна вечер, посветена на Йордан Русков (1926-2010г.)
– Представяне на унгарския брой на списание „Европа 2001”

Документалната изложба „1956 – за свобода и независимост” бе открита от Н. Пр. г-жа Текла Харангозо, посланик на Унгария в София. В нея на табла със снимки и обяснителни текстове са предадени основните моменти от събитията от 23 октомври до 10 ноември 1956 г. Посланичката на Унгария подчерта значението, което унгарците отдават на революцията отпреди 60 г. Изказването й беше на перфектен български език

Пламен Дойнов
Пламен Дойнов

Поетът Йордан Русков, написал и разпространил през октомври 1956 г. стихотворението „Зов за свобода“ в знак на солидарност с Унгарската революция, беше представен от литературния критик Пламен Дойнов. Той припомни, че преди написването на това стихотворение Йордан Русков е бил лансиран като талантлив детски поет, а впоследствие изчезва от литературата. Проявил е истинска изобретателност, разпространявайки стихотворението си в стотина екзепляра в пощенски кутии в София, докато самият той е от Пловдив и живее там. Така затруднява специалните служби, които са търсили автора на листовката в столицата цели две години, докато накрая все пак успяват да стигнат до него. Осъден е на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида към държавата. От тях излежава 3,5 г., но след това произведенията му не се публикуват никъде до 1989 г., когато в България настъпват политическите промени. 

Иван Пехливанов
Иван Пехливанов

Литераторът Иван Пехливанов, приятел на поета, с когото са работили заедно в едно пловдивско училище, разказа за общуването си с него. Йордан Русков е бил библиотекар в това училище, а Иван Пехливанов – учител. Свързвала ги е любовта към поезията и към планината. Русков е бил и учител по поезия на начинаещия тогава автор. По време на разходките сред природата двамата са разговаряли откровено по много теми, включително и за възможностите дискредитираният поет да потърси начин да се реабилитира в социалистическа България. Авторът на „Зов за свобода“ обаче в крайна сметка предпочел да не изневерява на себе си, защото една евентуална негова реабилитация по онова време би му отнела правото да пише свободно онова, което мисли. За Иван Пехливанов Йордан Русков остава еталон за духовна чистота и вярност на себе си и по повод 75-ата му годишнина написва стихотворение, в което изразява възхищението си от неговата гражданска позиция и поетичния му талант. Присъстващите на честването в Унгарския културен институт на 19 октомври имаха възможност да чуят това стихотворение на Иван Пехливанов, което направи впечатление не само с искреното си възхищение към човека и твореца, възпял Унгарската революция от 1956 г., но и с високите си художествени качества. 

Веселин Мезеклиев
Веселин Мезеклиев

Актьорът Веселин Мезеклиев прочете стихове от Йордан Русков, от които стана ясно, че той е бил не само талантлив детски поет, е създал и много дълбоки, стойностни стихове за възрастни. Не е било възможно обаче те да бъдат публикувани в социалистическа България, заради откровено споделеното разочарование от начина, по който живеят хората при социалистизма. Особено трогателно беше стихотворението, посветено на неродената му все още, но желана дъщеря, за която младият тогава баща си е представял по-красиво бъдеще, от това, което й е предопределено в Родината по онова време.

Дъщерята на Йордан Русков също присъстваше на честването, но, дълбоко развълнувана, отказа да вземе думата.

Венета Генчева
Венета Генчева

Унгарският брой на списание „Европа 2001”, посветен на Унгарската революция от 1956 г., беше представен от г-жа Венета Генчева, главен редактор и директор на списанието. В него може да прочетете интервюта с унгарския министър на външните работи Петер Сиярто, с Н. Пр. г-жа Текла Харангозо, посланик на Унгария в София, както и с г-жа Дьорди Мимитров, директор на Унгарския културен институт в София. 

dsc04479Има статии за унгарската история (очерк за великия унгарец граф Ищван Сечени, създател на съвременна Унгария), за икономиката на страната, за създаването на Вишеградската група, за Дунавската стратегия. Представени са градовете Дебрецен, Кечкемет, Секешфехервар, Дьор, Егер.

Акцент е поставен на културните връзки между двете страни и на изтъкнати унгарски творци: композитора Бела Барток, пионера на оптико-кинетичното изкуство Виктор Вазарели, архитекта Имре Маковец, писателите Ласло Наги, Ищван Вьорьош, Шандор Мараи, Имре Оравец, Янош Лацкфи…

Предстоят и други прояви, посветени на 60-ата годишнина на Унгарската революция:

23 октомври, Софийска опера и балет, 19 ч. – Спектакъл на Сегедския модерен балет – „Танцова сюита” и „Ритуал”

24 октомври, УКИ, 18 ч. – Прожекция на филма „Свобода – специален полет” (реж. Петер Фазекаш), 2013, 56 мин.

25 октомври, Пловдив – Дом на културата „Борис Христов”, 19 ч. – Спектакъл на Сегедския модерен балет – „Танцова сюита” и „Ритуал”

1956_emlekev_logo_eng_cmyk

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: Унгарски културен институт и www.evropaworld.eu