Откъс от романа „Гръцкият лекар“ на Каролина Мерминга

Публикувано:
10:00ч / 07.11.2019г
Брой прочитания:
256
Брой коментари:
0

KAROLINA MERMIGA FOTOКаролина Мерминга (на снимката вляво) е родена в Атина през 1957 г. Следва право и работи като адвокат и журналист. Публикува два сборника с разкази – „Влюбени“ (2005) и „Днес няма да умра“ (2010), и романа „Семейство“. Последният й роман „Гръцкият лекар“ (2016) е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Българското издание е част от поредица на издателство „Изида“, съфинансирана по програма „Творческа Европа“.

„Гръцкият лекар“ е исторически роман, базиран на живота на реална личност – дядото на авторката. Тази лична история се разгръща на фона на изключително важни политически събития в Гърция и обхваща един продължителен период от около седемдесет години – от 1874 до зимата на 1941 г.

Предлагаме ви откъс от романа, подбран от неговата преводачка на български език Здравка Михайлова:

Ако има нещо, което буржоазията умее добре, то е да води разговор. Затова полага такива усилия и не пести средства, за да си осигури всичко необходимо: канапета, фотьойли и маси, около които, докато ядеш, трябва и да разговаряш. Също така организира сбирки като обеди, вечери, партита, събирания като това, което се нарича „пиене на чай“ (дори когато бисквитите са направени от сурови сусамени семена и стафиди, кафето – от леблебия или варени костилки, а самият чай има странен вкус, почти толкова странен, колкото е вкусът на оводненото мляко), чиято основна цел е да се водят разговори. Цивилизовани разговори, което означава, че трябва да си учтив и да си мериш приказките, дори когато срещу теб в тази елегантна всекидневна седи министър-председателят на Окупационното правителство . Освен това разговорът е вид изкуство: защото изисква умението да превърнеш отегчението или огорчението си в повърхностна словесна размяна, която би предизвикала у другите всичко друго, но не и досада или разочарование.
– Истина ли е, че утре трамваите ще бъдат напълно спрени? – пита вежливата и опитна домакиня.
Някога министър-председателят беше сериозен учен с пронизващ поглед, а сега е преждевременно състарен мъж с помътнели очи и уста присвита в крива линия под печата на огорчението. Той ги гледа злобно като начумерено дете.
– Да, след като вашите приятели англичаните потопиха корабите ни, пренасящи гориво.
– Как гледат немците на позициите си в Русия? – пита предпазливо един художник, който се чуди защо е тук (но и той притежава таланта да води цивилизован разговор).
– Как могат да гледат на тях? Те са си такива, каквито са. Ще се оттеглят, докато премине зимата, за да се сражават отново през пролетта. – Красивата порцеланова чашка, която държи, потраква върху чинийката от треперенето на ръката му. – Мисля, че цяла Гърция е полудяла, щом вярва, че е възможно да победи Германия.
Буржоазията умее да разговаря. Това означава, че когато гърлото ти е пълно с горчивата утайка на яростта и не можеш да преглътнеш дори воднистия чай, изчакваш, кръстосваш крак връз крак, стискаш леко устни и приковаваш погледа си върху сребърните купи, които може да съдържат само сушени смокини, но пък са полирани до блясък – защото вече не ти остава нищо друго, имаш само кърпа и слюнка, за да ги търкаш с настървение и така да излееш яда си. И след като овладееш погледа и тона си и поосвободиш гърлото си от отровата на гнева, отново питаш любезно:
– Добре, господин министър-председателю, но каква полза бихме могли да извлечем в този момент от сътрудничеството с Германия? Най-много да ни изпратят в Русия, за да се борим със зимните условия.
– Не говоря за настоящия момент, госпожо. Говоря за смешните ни политици, които крещят „не“, без да се замислят.
И защото буржоазията владее изкуството на разговора, тя осъзнава кога е дошъл моментът да смени темата. Млада жена сгъва внимателно малката дантелена салфетка до чинията си:
– Говорейки за трамваите, чухте ли, че професор М. е тежко болен? Казаха ми, че е претърпял злополука, като се качвал в един от тях, и раната му се инфектирала…
– О, да, познаваме го много добре, той е наш стар приятел – промърморва една госпожа от компанията, докато си играе с колието си. – Изключителен учен, но толкова твърдоглав! Боже мой… Отказва да взима сулфамиди, които знаете, че спасяват човешкия живот, буквално го спасяват.
– Но чух, че е наистина зле…
– И инфекция? Като крал Александрос I, когото лекуваше?
– Лекуваше ли го? Та той почина в ръцете му!
– Да, да. Но иронията…
– Колко жалко само за научната и образователната му дейност…
– За неговата „Епистемология“…
– И не само, ами преводът на „Фауст“?
– Той беше преподавател на племенника ми в университета. Каза ми, че бил изключителен, изключителен.
– А операционните му техники…
– Несъмнено ексцентричен човек. Никога не можеше да разбереш дали се шегува, или не.
В просторните всекидневни, където отеква нежното потракване на чаши и лъжички, още по-нежните шепоти, излизащи от нечия уста към нечие ухо, остават почти незабележими.
– За какво ли му беше притрябвало кметуването…
– Да, колко жалко. Какво си мислеше?
– Германофил като министър-председателя?
Почти незабележими. Защото онези, които са опитни във воденето на културен разговор, долавят с тренирана проницателност тези шепоти. И тъй като изкуството на разговора е многопластово, един мъж, който е леко пиян (само толкова, колкото е позволено на подобни събития), се изправя бавно и сяда на широкото кадифено канапе между дамите, които шептят едва чуто.
– Не говорете пълни глупости – казва им той също толкова едва чуто, но с някак особена напрегнатост. – Няма нищо подобно. През целия си живот се опитваше да помага. И сега се опита, но не успя и се отказа. Той е най-честният и почтен човек, когото съм познавал в живота си. – Дамите го гледат изумени – никога не са го виждали толкова развълнуван.

Превод от гръцки: ЗдравкаМихайлова

Още по темата на сайта ни:

Романът „Гръцкият лекар“ – панорамно платно на Гърция

Източник: www.evropaworld.eu