Отзвук от Годината на Никос Казандзакис

Публикувано:
16:28ч / 10.01.2018г
Брой прочитания:
431
Брой коментари:
0

През изминалата година в Гърция и по света бе отбелязана шейсетата годишнина от края на земния път на световноизвестния писател Никос Казандзакис (1883-1957).

Никос Казандзакис
Никос Казандзакис

В родината му 2017-а бе обявена от министерството на културата за „Година на Казандзакис”. Годишнината от смъртта на критянина със световна известност беше чествана и в България. Това стана на 12 декември 2017 г. в театъра на Софийския университет „Алма Алтер” на вечер, посветена на Никос Казандзакис и Георги Куфов (1923-2003), преводачът с най-голям принос за популяризиране на писателя в България. Казандзакис продължава да бъде най-превежданият гръцки автор, на все повече езици и диалекти – около четирийсет, а старите му преводи биват преиздавани, доказвайки продължителния отзвук, който има по света творчеството на този уникален гръцки писател.

KAZANTZAKIS TO KOINO ME LIOLIOSСъбитието в Софийския университет бе израз на почит към българо-гръцките литературни връзки и към художествения превод, който допринася за развитието им. Негови съорганизатори бяха Гръцко-българско сдружение „Аристотел-Културен мост” с председател Янис Лиолиос (крайният на снимката вдясно), посолството на Гърция в София, Съюзът на българските преводачи и Гръцкият бизнес съвет в България. Официални гости бяха председателят на Съюза на преводачите в България д-р Иво Панов и заместник-председателят на Съюза Анна Златкова, а сред публиката – българи и гърци – присъстваха университетски преподаватели от специалностите „Неоелинистика” и „Класическа филология” на Софийския и Пловдивския университет, студенти, изследователи от Института по балканистика, журналисти, български дипломати, представители на гръцкото посолство в София, на Фондацията за гръцка култура (Атина).  Водещите вечерта актьори от Народния театър Яна Титова и Алек Алексиев пресъздадоха драматизирани откъси от романите на „Христос отново разпнат” и „Алексис Зорбас”, докато на екран в залата течаха и кадри от екранизациите на режисьора Михалис Какоянис по тези творби.

KAZANTZAKIS DRAGOMIRA KOUFOV & ZDRAVKA VRACHVANE NA GRAMOTAСинът на Георги Куфов, журналистът Христо Куфов, сподели, че тази вечер за него е по-скоро възкресение, отколкото литературна панахида за неговия баща, като подчерта че той е изживял живота си като свободен човек, каквито са и героите на Казандзакис, чието творчество е претворил на български. Той припомни епитафията на гроба на тристата спартанци, загинали при Термопилите, отбранявайки родината си от персийските нашественици, която гласи „О, странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости“, и добави, че би написал като посвещение в бъдещите издания на преводи от Георги Куфов – особено тези на Казандзакис – следното: „О, читателю, иди и разкажи на гражданите на Гърция и България, че изпълних честно дълга си и към едните, и към другите”….

Акцент на вечерта бе награждаването с почетна грамота на името на Георги Куфов, която Сдружение „Аристотел” учредява и с която ще бъдат отличавани млади литературни преводачи от гръцки език. Тя беше връчена от преводачката Здравка Михайлова и Георги Куфов и пръв нейн носител стана Драгомира Вълчева (снимката вляво) за превода й на духовният завет на Казандзакис „Аскетика”, (изд. Сиела, 2017 г.).

KAZANTZAKIS NIKOS VLAHAKIS GOOD ONE С приветствени думи към присъстващите се обърнаха посланикът на Гърция Н.Пр. Григорис Василоконстандакис и Никос Влахакис, представител на Генералния секретариат по печата и информацията на Гърция (снимката вдясно), възпитаник на Философски факултет на Софийския университет, който беше пристигнал специално за събитието от Атина. Двамата дипломати подчертаха колко е важно изграждането на културни мостове между Гърция и България, а посланик Василоконстандакис пое ангажимент посолството да подкрепи новоучредената грамота за превод на името на Георги Куфов, „защото бихме искали тази награда да остане, да се утвърди като традиция, за да подкрепяме все повече хора, които превеждат от единия език на другия”.

Представители на Гръцкия бизнес съвет в България също изразиха съпричастност и обещаха подкрепа за ежегодното връчване на грамотата. Прожектирането на откъси от непоказвания до момента в България нов филм на гръцкия режисьор Янис Смарагдис „Казандзакис”, предоставени от кинотвореца специално за събитието, бе и анонс от страна на Сдружение „Аристотел”, че през 2018 г. филмът ще бъде показан в София на специална прожекция, организирана от българо-гръцкото сдружение за културен обмен.

Представителите на Гръцката фондация за култура съобщиха, че Фондацията прави дарение от хиляда гръцки книги за Библиотеката „Константинос Кавафис” на специалност Новогръцка филология в Софийския университет, която разполага с най-богатата сбирка от книги на новогръцки език в България – езикознание, история и критика на новогръцката литература, история на Гърция и Балканите от Античността до наши дни, съвременна гръцка художествена проза и поезия, странознание, речници, енциклопедии, учебни помагала и др.

KAZANTZAKIS ZDRAVKA SPEAKING ABOUT KUFOVПо време на събитието литературният преводач Здравка Михайлова (снимката вляво) определи превода като общуване, а преводачите – като електрическа мрежа, свързваща континенти, страни, институции, индивиди. Те са гръбначният стълб на пренасянето на знания, осмозата между културите. Не се ли стремим именно към това? Да застанем лице в лице и да преодолеем призраците и митовете на миналото – особено ние, на Балканите – и посредством литературното пресътворяване да опознаем по-добре духовната нагласа и културния хоризонт на нашите съседи. Преводът на поезия, на литература, както и който и да е превод, е преди всичко комуникиране на кодове между различни култури. Никой преводач не превежда просто думи, дословно, а предава смислова натовареност и реалии, които носят привкуса на един различен начин на мислене, този на чуждия език, затова той трябва дълбоко да се е потопил в душата и културата на Другия. Това предполага свободно, разкрепостено, и едновременно критическо мислене при възприемането на другия и превода, или по-скоро предаването на смисли на чуждия език. Никак не е случайно, че все по-често в Европа политици и интелектуалци дискутират по темата „Да създадем Европа на преводачите”, на онези, които могат да предават познание и послания. Да пренасяме култури!… онова, което е направил и Георги Куфов от гръцки и от френски език.

Тя представи и наскоро излезлия брой на „Литературен вестник” .(№ 39 от 29.11.-5.12.2017, водещи броя Г. Гочев и З.Михайлова). посветен на гръцката литература, с акцент върху Кавафис, по повод издаването на нов превод на стиховете му от Харис Паницидис. В него са поместени рецензия от Георги Гочев за новия превод на Кавафис (изд. „Критика и хуманизъм“, прев. Х. Паницидис), спомен на Стефан Гечев за това как той е превеждал Александриеца, преводи и на други стихотворения от Кавафис, а също и преводи на Яна Букова, Айлин Топлиева, Драгомира Вълчева, Пламена Георгиева и Христина Янисова, обзорна статия за преводните издания от гръцки през последните години, откъси от „Тайният дневник на Хитлер“ на Харис Влавианос и романа на Ерси Сотиропулу за Кавафис „Какво остава от нощта“, които ще се появят на книжния пазар през 2018 г., съответно от „Колибри“ и „Алтера”.).

Здравка Михайлова

Още по темата на сайта ни:

Никос Казандзакис и „критянинът“ от Пловдив Георги Куфов

Източник: www.evropaworld.eu