Преводачката Здравка Михайлова любезно предостави за публикуване на сайта ни пълния текст на изказването си на тема „Отзвукът от поезията на Кавафис в България“ по време на кръглата маса „Международният отзвук от творчеството на Кавафис: една гръцко-българска среща”, която се проведе  на 8 март т.г. в Софийския университет в рамките на Дните на Кавафис в София:

През 1963 г. по повод стогодишнината от рождението на К. Кавафис на български излиза антология с негови стихове, която намира силен отзвук сред читателската публика. Приобщаването към творчеството на великия александриец в България е неразривно свързано с името на ерудирания преводач, поет, писател, мислител, филолог и критик с енциклопедични знания Стефан Гечев, който за пръв път представя цялостно пред българските читатели съвременната гръцка поезия и респективно Кавафис. Гечев е завладян от творбите, които превежда. Заедно с група поети – Гeорги Мицков, Атанас Далчев, Александър Муратов, Кръстьо Станишев – той предава оригиналността, националните цветове и дълбоко общочовешкото послание на поезията на Кавафис.

Не само за българските поети, а и за цялата българска интелигенция, срещата с поезията на Кавафис представлява разтърсващо изживяване. Както отбелязва писателят Георги Данаилов в предговора към “Антология на съвременната гръцка поезия” на Стефан Гечев, “този поет не е нова галактика, която откриваме със свръхмощен телескоп, Кавафис е откритие на цял природен закон.” Благодарение на това първо издание българският духовен живот е оплоден от атмосферата на поезията на Кавафис, от характерния за нея метод на обективизиране на вълнението, от едно ново виждане на нещата, от изчистения, понякога достигащ до лаконизъм стил, при който един привиден вакуум на чувства и емоционални изживявания води до интелектуално вълнение. Саркастичният начин, по който често пъти поетът размишлява над човешките страсти, също предлага нов зрителен ъгъл.

Стихотворението “Един старец” дава повод на поета Кирил Кадийски за нов прочит и написване на творба в дух, подобен на този в оригинала на Кавафис – песимизмът, който предизвикват мислите за “старостта с нейните мизерии като преддверие на неизбежния край” (Стефан Гечев). Доминира античното схващане за неизменната съдба. Стихотворението е пропито от атмосферата на самота, когато човек вече е станал “излишен”, без приятели и опора, когато усеща във врата си ледения дъх на смъртта.

Блага Димитрова в стихотворението “Варвари” и Димитър Василев в стихотворението “Новите варвари” предлагат своя интерпретация на епохата на диадохите като епоха на упадък посредством паралел със съвременността и анализ на обществото не само като социална тъкан, но и като духовна атмосфера. Кавафис е поет на спомена. Неговата поезия обаче е не само връщане към миналото. Образите на историческите му герои са живи, със съвременна злободневност. Миналото се припокрива с настоящето. Далновидността, тази характерна за поезията на Кавафис черта, се потвърждава от актуалния коментар на двамата поети. Техните стихове звучат като съвременна сатира. Има сходство и по отношение на епиграматичните, подобни на сентенции стихове, на незабележимата ирония.

Като философска поезия творчеството на Кавафис представлява неразделна сплав от чувство, интелект и мисъл. Кавафис мисли като грък, той е “патриот на едно духовно отечество, в което царува най-тънката култура”, както отбелязва Стефан Гечев. Българските поети, които влизат в диалог с поезията на Кавафис, се намират под нейното въздействие или я коментират, са повлияни най-вече от философско-историческите му стихотворения. (Поради отсъствието на женски образи в творчеството на александриеца, еротичната му поезия представлява в по-малка степен източник на вдъхновение за тях.) В творчеството си съвременните български поети най-често се позовават на стихотворенията на Кавафис “В очакване на варварите” и “Итака”. Следват стихотворенията “Стени”, “Градът”, “Пиончето”, “Първото стъпало”, “Един старец”, “Термопили”. Някои от българските творби са посветени на великия александриец, а стихотворението “Поезията на Кавафис” от Кръстьо Станишев – на Стефан Гечев.

Тръгвайки от символизма на Кавафис, в стихотворенията си “Последният от Термопилите” и “Шахмат” Иван Бориславов предлага своя интерпретация на човешкото величие и доблест. Те се проявяват в смиреността, в смисъла на саможертвата “с разкъсана гръд”, когато онези, които са се врекли да бранят Термопили, вече знаят, че “персите накрая ще преминат”.

Родното място на Кавафис – Александрия – единствено се споменава в едноименното стихотворение на Иван Теофилов. То ни кара да сведем глава пред чудото на творчеството, което е фермент на привидната рутина, на тихия и незабележим за външния свят живот на един държавен чиновник.

В творбата на Любомир Левчев “Звездопът” Итака е отъждествена с един идеологически идеал. А в стихотворението “Гърците, които си отиват” поетът противопоставя идването на варварите на репатрирането на гръцките политемигранти от България, видяно като прощаване с един оплождащ дух.

Стихотворението на Паруш Парушев “Одисей” представлява една от многото вариации на темата за завръщането на античния герой, а и на всеки човек след един изпълнен с познание и перипетии път. То е оценяване на обикновените житейски вълнения, когато накрая пътникът стигне до своето предназначение.

Мотивът за ледените стени, които неусетно разделят човека от света и от него самия, от истинската му същност, се среща в стихотворението на Блага Димитрова “Сама издигам стени”. То звучи като предупреждение, че най-опасните стени са невидимите, скритите вътре в нас. В това стихотворение Блага Димитрова съчетава формата на едно стихотворение на американския поет Стивън Уолас (Thirteen Ways of Looking at a Blackbird) с темата за кавафианските стени.

Самооценката на Кавафис, че е “поет свръхмодерен, поет на бъдните поколения” се потвърждава и от интереса към творчеството му в България 65 години след неговата смърт. Мотиви от творчеството на гръцкия поет присъстват трайно в нашата национална култура, а сред почитателите на неговата поезия е цялото ни духовно общество.

Автор: Здравка Михайлова

Три от снимките в тази публикация са от личния архив на авторката Здравка Михайлова, които тя любезно ни предостави заедно със следното пояснение:

„Последната снимка горе е от атинското метро, където през 2013-а, чествана от гръцкото министерство на кутурата като „Година на Кавафис“. Тогава беше годишнина и от рождението, и от смъртта на Кавафис (1863-1933), и беше отбелязана с международни симпозиуми, нови издания, културни събития и др. Едно от тях беше и акция тип „поезия в метрото“ със стихове на Кавафис, които можеха да бъдат  прочетени в метростанциите. Тук цитатът е „Днес нямам настроение за работа“, добре подбрано тематично, като се има предвид, че хората пътуват за работа с метрото…“

 

Със съдействието на Здравка Михайлова разполагаме и с изображение на корицата на (снимката вляво) на гръцката Антология със стихове, вдъхновени от поезията на Кавафис, (изд. Солун, Κέντρο Ελληνικής Γλώσσας-Център за гръцкия език, 2000), с предговор и под редакцията на поета, литературен критик и университетски преподавател Насос Вагенас. Подборът, преводът и редакцията на българския раздел на Антологията са направени от Здравка Михайлова.

 

Сродни публикации на сайта ни:

Александрия: градът като умален модел на света

Кръгла маса за поезията на Кавафис в Софийския университет

Една гръцко-българска среща чрез твормеството на Квафис

Дни на Константинос Кавафис в София

Източник: www.evropaworld.eu