Първите жени – художнички в България 1878 – 1912

Публикувано:
13:10ч / 01.07.2015г
Брой прочитания:
395
Брой коментари:
0

От 1 юли в продължение на три месеца галерия „Васка Емануилова“, филиал на Софийската градска художествена галерия, представя изложбата „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР. Първите жени – художнички 1878 – 1912“. Тя е изследователски проект на кураторите Пламен Петров и Рамона Димова. Изложба е част от вече традиционните изследователските проекти на галерията и се фокусира върху един слабо проучен и оставащ до днес без отговор въпрос, засягащ историческия ход на българското изкуство, а именно – за мястото на жената творец в изложбения живот в страната в периода от Освобождението до Балканската война. Битува убеждението, че жената художник в този времеви отрязък е рядко явление, а появата й в общи изложби е изключение. И още – жената в света на изкуството, според мнозина, е била ограничавана, нещо повече – не й е даван достъп до художествено образование. Експозицията, подредена в залите на галерия „Васка Емануилова“, е опит за опровержение на подобни идеологеми, конституирани не през факти, а по предположения. 

От десетилетия във фонд „Графика“ на Софийска градска художествена галерия се съхранява една рисунка от 1882 г., личността на чийто автор оставаше неизвестна. Тригодишната изследователска работа на екипа на проекта разкрива тази забравена личност, а в центъра на експозицията „СВОБОДНИЯТ ИЗБОР“ е именно разказът за нея – Олга Круша, която със своята рисунка се превръща в първата жена в България, дръзнала да се подпише като художник, изпреварвайки с две десетилетия Елисавета Консулова – Вазова и Елена Карамихайлова, сочени за първите български художнички. Олга Круша – дъщеря на известния възрожденски деец Захарий Круша, е родена през 1860 г. Получава образованието си Москва, където нейни учители по рисуване са представители на известен френски емигрантски художнически род. Завръщането й в родина в края на 80-те години на ХІХ в. е изпълнено с перипетии, а обществено-политическата ситуацията в страната я кара да се посвети на учителската мисия. С годините здравословното й състояние се влошава, а това я кара да се откаже от рисуването, като до нас ще достигне една-единствена известна ни нейна рисунка, която респектира с майсторството си. Посетителите на изложбата ще имат шанса да се срещнат за първи път с нея, 133 години след нейното създаване.

В опит за обогатяване на разказа авторите на проекта осветяват творчеството на десетки художнички, които работят активно в периода на преход от ХІХ към ХХ в. и излагат свои творби в общите художествени изложби на Дружество за подкрепа на изкуството, по-късно прераснало в Дружество на художниците в България, Дружество „Съвременно изкуство“ и Съюз на южнославянските художници „Лада“. Интензивната работа с архивни документи ни връща знанието за множество жени художнички, чийто талант е увековечен в наследените от тях картини. „Възкресяват“ се фрагменти от творчеството на Панзи Браун (Хаджимишева), Виктория Георгова, Мария Доспевска, Юлия Белковска, Мария Хаджиниколи (Хараламбиева). Всред тях са подредени произведения на вече утвърдените първи дами на българското изкуство като Анета Ходина, Анна Хен-Йосифова, Елена Карамихайлова, Елисавета Консулова – Вазова.

Разказът обаче не спира до тук. Архивът на Национална художествена академия разкрива общо 160 имена на жени, получили своето художествено възпитание в ателиетата на Академията, като още петият студент вписан, в матрикуларните книги, е жена – Ариадна Драгоманова. От обучителния период на тези дами, а и от по-сетнешното им творчество е съхранено твърде малко, части от което също може да бъде видяно в експозицията. Сред тях са ранни рисунки на Елисавета Консулова – Вазова, живопис, скици и декоративни разработки на забравените днес Дона Илиева, Евлампия Златарева, Невена Баджакова, Дона Кръстникова, Райна Евтимова, Иванка Ксенофонова, както и една скулптурна работа на Анна Машева, първата известна ни жена, майстор на тримерното пластично ваяние.

Разкриването на тези почти 200, отдавна забравени женски имена от историята на българското изкуство, както и експонирането на оцелелите частици творчество от тях, са повод за  преосмисляне на общите схващания за мястото на жената в художествения живот в страната в периода от 1878 до 1912 г. Подреденият разказ в образи в галерията е разказ за нейната еманципация, за нейния свободен избор, за нейния талант и творчески потенциал, разказ, които след периода на Първата световна война действително ще поеме по нов, твърде различен път, а отношението на „господстващите мъже“ към жените коренно ще се променя. Но до тогава… жената играе своя достойна роля на българската художествена сцена, при това посрещната положително от критиката.

В експозицията са включени произведения от Софийска градска художествена галерия; Национална художествена академия; Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“; Народен театър „Иван Вазов“; ХГ Станислав Доспевски, Пазарджик; ХГ Владимир Димитров–Майстора, Кюстендил; ХГ Проф. Илия Петров, Разград; Частни колекции.

Изложбата се посвещава на Мария Йончева (1926–2014), жената, без чиято помощ едва ли някога щяхме да стигнем до тук.

Източник: СГХГ