Павлина Цветанова – момичето със златни ръце и отзивчиво сърце

Публикувано:
10:48ч / 06.03.2015г
Брой прочитания:
606
Брой коментари:
1

Познавахме Поли като участничка в концертите на Академичен хор „Света Параскева” при Националната художествена академия. После, при едно пътуване на хора до Охрид, тя показваше в автобуса изплетени от нея детски шапчици, които изглеждаха така съвършено, все едно че не са с ръка правени, както съм чувала да казват възрастни жени. По време на същото пътуване, когато всички се бяхме запалили да събираме пъстри камъчета от брега на Охридското езеро и после оставахме разочаровани, че, когато изсъхнат, те губят блясъка си, научих от Поли как да ги намазвам с безцветен лак за нокти и камъчетата възвръщаха цветовете си, все едно че още са във водата. Толкова младо момиче, а знаеше тънкости, с които да направи предметите наоколо по-красиви! Впоследствие имах възможност да видя и рисунки на Поли, и изработени от нея глинени фигурки, и фини цветя от хартия, и едни пухкави пъстри топчици и мечета, каквито не бях виждала никъде другаде – оказа се, че тя си е измислила своя техника да ги прави от стиропор, с игла и конци. Когато в екипа ни си мислехме кой да бъде първият творец, когото ще представим в рубриката „Таланти” на сайта ни, много бързо стигнахме до общия избор това да е Поли – Павлина Цветанова. Не само заради безспорно златните й ръце, а и защото, след като я опознахме, открихме, че и сърцето й е златно, като на доброто момиче от народните приказки.  Повече ще научите  от интервюто ми с нея:

Първо ще те помоля да ми разкажеш за себе си – какво си завършила, с какво друго се занимаваш – може би не знам всичките ти таланти, затова ще те помоля да ги изброиш.

„Аз съм родом от Ботевград, завършила съм Екология и опазване на околната среда в Лесотехническия университет и в момента завършвам магистратура, специалност Селищна екология. Работя като детегледачка, защото гледането на деца е една чудесна възможност да съчетавам полезното с приятното. Приложните изкуства, четенето и пеенето са моята страст. Обичам да опитвам различни неща – квилинг, изонит, макраме, декупаж, плетене, шиене, работа с глина, вълна, дърво, текстил… не се ограничавам по никакъв начин!”

В кое от заниманията се чувстваш най-силна: в  плетенето, работата с глина, рисуването, пеенето?

„Напоследък най-много време отделям на плетенето, но що се отнася до изкуствата, съм страшно упорита и целеустремена, независимо от техниката – реша ли, че искам да направя нещо, опитвам, докато се получи.”

Можеш да разкажеш и за новите техники, които измисляш – например за онези пухкави мечета и таралежчета от стиропор. Може би си открила и други техники.

„Нещата, които правя, ми хрумват спонтанно. Обикновено просто виждам даден предмет, цвят, сянка… и вече знам в какво ще превърна видяното. Вероятно всяка артистична персона прави подобни комбинации. Играчките от стиропор ми хрумнаха в един арт магазин, в който отидох да търся вълна и видях едно много симпатично сърце… Правила съм елхички от шам фъстък, украса за елха от попивателни гъби… Общо взето всичко може да ме вдъхнови!”

Ти си се посветила и на благородни каузи…

„В момента участвам в две инициативи. Първата цели да подпомогне народно читалище „П.К.Яворов“ за извършване на ремонтни дейности. Читалището е малко и не разчита на голяма държавна помощ, но хората, работещи там, са всеотдайни, пълни с ентусиазъм и желание за работа, затова искам да им помогна.

Другата кауза, в която съм се включила, се нарича „Плетем за българските деца“. В нея жени от цяла България плетат общи проекти (най-често одеяла), които се продават, а средствата отиват за деца, които имат спешна нужда от лечение или операция, но не разполагат с необходимата сума. Всъщност в нея се включих благодарение на Елена Шойлева , библиотекарката на читалище „П.К.Яворов”.

При представянето на сайта на фондация „Европа и светът” в Дома на Европа на 12 март т.г. Поли Цветанова обясни  как точно участничките в групата „Плетем за българските деца“ създават своите общи проекти:

„Жени от цяла България плетат различни мотиви – лентички, квадратчета – после тези мотивчета се съединяват и се получават много красиви одеяла. Ако купите някое от тези одеяла, всъщности вие не го купувате, а парите, които сте платили директно ги дарявате за някое болно дете. Всеки месец  нашата група подкрепя по две болни дечица. За съжаление, има много онкоболни деца, които се нуждаят от химиотерапия, от лечение в чужбина, от операции и тъй като не им достигат средства, по този начин се стараем да ги подпомогнем.  Засега за около 2-3 месеца групата е събрала близо 3000 лв., което е доста добре. Вече някои от децата, за които осигурихме пари, заминаха за лечение в чужбина и се чувстваме щастливи, че сме ги подпомогнали.”

След като разбрали, че в Дома на Европа в София ще представим Поли Цветанова в рубриката ни „Таланти”, участничките в групата  „Плетем за българските деца“,  бяха започнали да изпращат от цяла България изплетени от тях одеяла, възглавнички, играчки – само за един ден бяха пристигнали 6 пратки.  За групата може да научите повече и от нейната страница във Фейсбук „С вяра в доброто – Подари надежда”.

Накрая ще добавя отговора на Поли на въпроса ми дали стремежът й да помага на другите е семейна традиция:

„За мен помагането е въпрос на възпитание и начин на живот. Още когато бях много малка, моите родители ми показваха как дори най-малкият жест, най- малката помощ кара хората да се усмихват. Карат и самият теб да се усмихнеш. За мен помощта е начинът да бъда щастлива – да знам, че някой е малко по-щастлив заради мен.”

Интервюто взе Гергина Дворецка