Писателят Луан Рама и мостовете на двуезичието

Публикувано:
15:10ч / 10.02.2020г
Брой прочитания:
148
Брой коментари:
0

Наскоро публикуваното на сайта ни интервю с албанския писател Луан Рама, в което той разказва за любовта си към френския език, предизвика интереса на читателите.  Г-н Рама беше любезен да ни изпрати изказването, което направи по време на конференцията на тема: „Да пишеш на френски“, която се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 9 и 10 декември 2019 г. Днес публикуваме откъси от това изказване , които дават повече информация по някои от темите в интервюто.

Да пиша на френски и да идвам от другаде, за мен означава да строя мостове…

Луан Рама

Темата на този симпозиум в София ми се струва много интересна: двуезичието, писателят и изгнанието, неговият език, новият му език, самопревеждането и тежестта на миналото, които заслужават да бъдат разгледани задълбочено.

Целият ми опит след напускането на страната ми, Албания, ме води до убеждението, че писането на френски, с течение на времето се превърна в работа за възстановяване, изграждане на мостове и връзки, не само между мен и моята родина, но между моя френскоговорящ народ и други народи, които също споделят френския език. Моите предшественици, започвайки от албанеца Фаик Коника и приятелството, което го свърза с поета Гийом Аполинер в Париж в началото на 20 век, направиха същото: изградиха мостове за диалог и свързване на културите, за да се опознават по-добре един друг, да споделят хуманистичните идеи за мир, свобода и демокрация. Бих добавил скромно, че от почти три десетилетия съм един от тези пратеници, плаващи между двата бряга.

През младостта ми в Албания, просто бях влюбен в поезията на Пол Елуюар, Жак Превер и други френски поети. Отначало , когато написах първите си стихотворения, ги прочетох на албански, но много бързо изпитах голямо желание да ги прочета в оригинал, на френски, и така започнах сам да уча този език. По време на тоталитаризма имаше цензура: не всички книги на Елуар и Превер бяха преведени. Арагон беше забранен, „запазен“ в библиотеките (следователно не за всички), считан за ревизионист, но също така Сартр, Камю, дьо Бовуар, Йонеско, Дюрас и др., които се смятаха за модернисти, или Бодлер, Римбо и Верлен като „декаденти“ и т.н., поради страх от чуждо влияние върху албанските писатели и творци. По същия начин бяха цензурирани Пикасо, Шагал, Кандински, Матис, Гоген, импресионистите, постимпресионистите, сюрреалистите и т.н.  Но веднъж, чрез една приятелка от Националната библиотека, в ръцете ми попадна творчеството на Елюар, публикувано от издателство „Галимар“ и бях очарован. Това бяха всички произведения на поета, включинелно сюрреалистичните, еротичните, илюстрирани с рисунки и снимки на Ман Рей. Това ми отвори прозорец, през който видях поезията по различен начин. Няколко години по-късно, когато започнах да се занимавам с кино, намерих текста на Маргьорит Дюрас „Хирошима, моя любов“, по който Ален Рене засне едноименния филм, и веднага го преведох. Този текст се разпространи между кинодейците, защото в епохата на тоталитаризма този филм беше откритие за нас, но не можеше да бъде показан в кината.

Luan Rama-3Как диктаторът можеше да допусне филм, в който французойка прави любов с немски войник (врагът) и иска да избяга с него в края на Втората световна война? Това беше спиращ дъха текст, който ме вдъхнови за друг стил на писане. По онова време цензурата беше ужасна: представете си, че млад поет превежда Бодлер и след това е обвинен в агитация и пропаганда срещу режима и осъден, а после застрелян – история, която разказах по-късно в есето си, написано на френски „Дългият път под тунела на Платон”.

Следователно първият стимул в работата ми като писател беше френският език. Албания беше френскоговоряща страна от Първата световна война, когато е създадена френската гимназия в Корча. Именно във френските университети беше обучен нов френскоговорящ елит през 30-те години на XX век. В моята книга, публикувана през 2001 г. „Франкофонска Албания“ по времето, когато Албания стана пълноправен член на Международната организация на Франкофонията, разказвам за приноса на този франкофонски елит за развитието на Албания, когато френският е официалният език в международните отношения. Изданията на албанската литература на чужди езици обикновено бяха на френски. Списание «Les Lettres albanaises»  допринесе за опознаването в чужбина на албанската литература и култура, на албански автори от миналото и от по-ново време. Живеехме и израснахме с класическата литература на френски и други автори от франкофонския свят, с романите на Юго, Балзак, Мопасан, Дюма, Санд и много други, както и с автори на XX век. Но когато пристигнах в Париж през 1991 г., забелязах, че французите, които срещнах, бяха изумени, че албанците познават френскоезичната литература. Как може някой, който е живял в затворена държава, като на друга планета, да бъде толкова свързан с френския език и литература и да стане двуезичен?

Това ми напомня за един мой скъп приятел, който беше посланик на Албания в Париж, бивш преводач от албански на френски език, Юсуф Вриони. Той беше син на албанския посланик в Париж през 20-те и 30-те години на миналия век. Юношеството и младостта му преминават в Париж, където учи във Висшето търговско училище и в Сорбоната, след което в края на войната се завръща в Албания. Когато е политически затворник, в килията си, по време на изолацията и мъченията, за да не загуби разума си, той рецитира стиховете на Рембо от книгата му „Един сезон в ада“. Именно тази поезия, тази литература, този език са му давали сили. Когато излезе от затвора, той започна да превежда романите на големия албански писател Исмаил Кадаре. Превел е почти всички негови произведения и чрез тези два езика той живееше между два свята, албанския и френския. Интересното е, че в работата си на двата езика, той запази следите и цветовете на френския език отпреди войната, този, който е научил в училище и чрез литературата от онова време – Монтерлан, Андре Жид и други от първата половина на ХХ век. Тоест, това не беше днешното модерно писане. Във всеки случай, това много подхожда на писането на Кадаре и любимите му теми. По тои начин виждаме как езикът винаги се трансформира във времето. За разлика от Юсуф Вриони, Кадаре, който е в изгнание от 30 години, никога не е писал на френски.

Друг пример за двуезичен албански писател и интелектуалец е Фаик Коника, който в края на XIX и началото на XX век отива във Франция и там завършва средно училище в Лизийо, а след това висше образование в Дижон. В Париж той учи в Колеж дьо Франс и именно тогава той се срещна и се сприятелява с друг емигрант, поетът Гийом Аполинер. По това време Koника публикува езиковедски статии за френския език в списанието на Aполинер, „Le Festin d’Esope“ („Пиршеството на Езоп“), а Аполинер публикува статии в списанието на Koника „Албания“. Чрез френския и албанския език, Коника е живял в два различни свята: в отсъстващата Албания и във Франция и Белгия, където по-късно се установява. На двата езика, които владее, той се бори чрез списанието си за популяризиране на старата албанска история и култура, както и за освобождението на албанците, намиращи се под османска власт.

Друг пример за перфектно двуезичие е поетът Жан Мореас, албанец от Гърция, арванит (така се наричат гръцките албанци) от остров Хидра, чието семейство има изключителен принос за гръцката революция. Пристигайки в Париж в края на XIX век, той оладява съвършено френския език. Поет и основател на „Школата на френския символизъм“, а след това и на „Римската школа“, той става и поетичен идол за Гийом Аполинер, Андре Салмон и други поети от онова време. Мореас също живее между две култури, между два езика и два свята. Но основната му грижа е интеграцията му във френското общество и кръга на парнаските поети. С напредването на възрастта (умира в Париж през 1910 г.) той започва да говори за своите корени. Разказва на приятеля си Аполинер, че има голям сандък с документи на арванитското (албанското) си семейство в Хидра и че ще пише за миналото си.

Ние, които идваме от другаде, винаги сме между два свята, между два езика. Наскоро беше издаден романът ми със заглавие „Елеонор“ за албански емигрант и французойка по време на Втората световна война. Защо избрах тази тема? Почти във всички мои книги се говори за такива срещи и връзки между Франция-Албания. Би било същото, ако живеех в Белгия, Квебек, Африка, Тихоокеанските острови …

Luan Rama-kniga-4Току-що излезе стихосбирката ми „Териториите на душата“ на френски език. След публикуването й забелязах, че в половината от книгата темите са свързани с Франция, с Париж, парижкото метро и ежедневието или с известни френски личности като Юго, Сартр, Симон дьо Бовоар, любовта на Камю към френско-испанската актриса Казарес Casarès, поеат Робер Деснос, другият поет – Паул Целан, преследването на евреите в Париж по време на войната, лагера в Дранси и т.н. Всичко това ми дойде естествено, бе в началото да го искам и показва как, когато живеете между два езика, вие ставате пратеници между двете страни на моста, между две култури.

Луан Рама

Превод от френски: Гергина Дворецка

Оригинала на публикацията на френски език може да прочетете в рубриката Farncophonie на сайта ни.

Още по темата:

Албанският писател Луан Рама: френският е език на свободата

 

 

Източник: www.evropaworld.eu