Пловдивски виртуози представиха в София „Картини от Пиацола“

Публикувано:
17:17ч / 11.07.2022г
Брой прочитания:
274
Брой коментари:
0

Концертът „Картини от Пиацола“ с музиката на Астор Пиацола трябваше да се състои на сцената на Парк Военна академия в рамките на Софийския фестивал на музикалния театър. Заради лошото време обаче концертът се състоя в сградата на Музикалния театър. Водещата Лили Бързева поясни, че това е по-добрият вариант, защото така се постига по-задушевна атмосфера  – нещо, към което трупата на Държавна опера-Пловдив се стреми в спектаклите от такъв формат: местата за зрителите са на самата сцена, получава се по-непосредтвен контакт между изпълнители и публика. Впрочем, усещането за простор не липсваше, защото фонът зад музикантите представляваше небе с красиви облаци, чиито цветове постепенно се сменяха.

Прекарахме един чудесен час с тангата на Пиацола, майсторски пресъздадени от Калоян Куманов – акордеон, Ралица Ботева – пиано, Виктория Каридова – цигулка и Едит Унджиян – вокал.  Това не беше обикновен концерт, а споделено усещане за музиката на големия аржентински композитор. Със сигурност, самият Пиацола би харесал тази интерпретация на своите танга, защото по света има различни техни изпълнения, в някои от които липсва бандонеон или акордеон, а той е искал да открои този инструмент, да го превърне в солов! Точно това се получава в „Картини на Пиацола“ на Държавна опера-Пловдив.

Водещата Лили Бързева представи всеки от участниците в концерта с нещо запомнящо се като на моменти проявяваше приятно чувство за хумор – например, че цигуларката Виктория Каридова е 25-годишна, а свири на цигулка от 30 години! Усещането за интимно съпреживяване се подсилваше от кратките разговори на водещата с акордеониста Калоян Куманов, в които той споделяше свои лични спомени, свързани с музиката на Пиацола. На въпроса за разликата между бандонеон и акордеон Калоян отговори, че самият той не може да свири на бандонеон, защото е съвсем различен от акордеона, но звученето им е почти еднакво. Между отделните изпълнения публиката получаваше информация за самите произведения, за повода, по който са създадени някои от тях, и за начина, по който са били възприемани в миналото и днес. Нашият майстор на акордеона е живял няколко години в Барселона, където е имал щастието да свири в музиканти, познавали лично Пиацола, и е научавал от тях интересни подробности за него.

Концертът започна с потпури от известни творби на Пиацола. Последва Tanti anni prima (Преди много години) – по-малко познато, но много красиво танго. В La muerte del angel (Смъртта на ангела) композиторът е заимствал един похват на Бах: различните инструменти да подхващат един след друг една и съща мелодия, а накрая зазвучават едновременно.

За шедьовъра Oblivion (Забрава) Калоян Куманов разказа как, след като чул за първи път това танго в театър „Колон“, високопоставен представител на градската управа на Буенос Айрес, пожелал лично да се срещне с композитора и да изрази вълнението и възхищението си. Научихме и за въздействието на творбата върху пианистката Ралица Ботева. След като на една от репетициите тя изсвирила последния акорд, въздъхнала дълбоко и казала, че тази музика трябва да се слуша от наркозависимите – щом я чуят, ще се откажат от дрогата и ще искат да слушат Oblivion.

Тъжна е историята на тангото Adios, Nоnino (Сбогом, Нонино), което също имахме удоволствието да чуем в изпълнение на пловдивските музиканти. Пиацола го е написал в Ню Йорк, където се намирал на турне и там го е застигнала вестта за смъртта на баща му – Нонино. Композиторът се почувствал така покрусен, че единственото спасение от болката за него било да я превърне в музика. Прекрасното редуване и преплитане на двете музикални теми – едната настъпателна, рязка, а другата нежна, успокяваща, бяха изразително пресъздадени от пловдивските музиканти.

От известния цикъл „Четирите сезона на Буенос Айрес“ чухме Invierno porteño (Зима в Буенос Айрес). „Рorteño“ е прилагателно, което в испаноезичния свят се използва за градове, където има пристанище (puerto).

В концерта не можеше да не прозвучат и откъси от танго-операта „Мария от Буенос Айрес“, създадена от Пиацола по стихове на Орасио Ферер, и поставена от Държавна опера Пловдив. Ролята на Мария изпълни Едит Унджиян.

Макар че още приживе Астор Пиацола достига върха на славата, той е имал и немалко противници, които не са приемали промените, наложени от него в тангото. Заради тях той композира Violentango (Насилническо танго – от испанската дума violencia – насилие).

На финала логично прозвуча най-популярното танго на Пиацола Libertango, което може да се преведе като „Танго на свободата“ – от Libertad – свобода на испански.

След нестихващите апродисменти на публиката, която не искаше да се раздели с изпълнителите, диригентът на Националния музикален театър, Юли Дамянов, им връчи сертификат, който получават всички участници в Софийския фестивал на музикалния театър.

Този концерт докосна сърцата ни не само заради безспорното майсторство на изпълнителите, а и защото ни върна към спомените ни от Буенос Айрес: за артистичния квартал „Ла Бока“, където на улица „Ел Каминито“ се е родило тангото, за магичната танго вечер в Кафе де лос Анхелитос; за прочутото кавене „Тортони“, посещавано от известни аржентински и чуждестранни творци – пред самото кафене може да прегърнете през рамо скулптурната фигура на Орасио Ферер (1833-2014 г.), писател, поет – автор на текста на операта „Мария от Буенос Айрес“, историограф на тангото и редовен посетител на кафенето…

Мисля си обаче, че дори е да не е посетил тези места, всеки слушател би могъл да усети духа им, слушайки безсмъртните танга на Астор Пиацола.

Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от спектакъла може да разгледате на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Сродни публикации на сайта ни:

Артистичният квартал „Ла Бока“, Буенос Айрес

Танго и самба – два страстни танца на Латинска Америка

Кафене „Тортони“, Буенос Айрес

Източник: www.evropaworld.eu