Поглед към пиесите на Ибсен в миналото и днес

Публикувано:
16:47ч / 07.01.2023г
Брой прочитания:
230
Брой коментари:
0
Хенрик Ибсен, Уикипедия

Пиесите на Хенрик Ибсен вече 125 години се играят на българска сцена, но една нова постановка на шедьовъра му „Пер Гюнт“ (известна у нас с транскрипцията „Пер Гинт“) и свързания с нея семинар с чуждестранно участие хвърлят светлина върху непреходната модерност на творчеството на норвежкия драматург, често наричан „баща на съвременната драма“.

Представлението, което може да се види на Открита сцена „Сълза и смях“ на 12 януари, и съпътстващите го инициативи, се реализират по проект на Театър „София“ със съдействието на Министерството на културата и Норвежкия финансов механизъм. На 13 януари в аулата на НАТФИЗ ще се проведе семинар с лектори от Норвегия, които ще изнесат лекции за „Пер Гюнт“. По време на тази проява ще бъде прожектиран за първи път документален филм, свързан с реализирането на новата постановка на тази пиеса у нас. В семинара ще участва и директорът на Театър „София“ Ириней Константинов, който изпълнява главната роля в спектакъла под режисурата на Катя Петрова.

В съвременния ни език думата „трол“ обикновено се използва за досаден натрапник в интернет. Новата постановка на „Пер Гюнт“ обаче придава друго значение на този термин. В скандинавската митология троловете са уродливи гигантски създания, често враждебни към хората. Ибсен ги използва в три от пиесите си, вкл. и в „Пер Гюнт“, като им дава човешки черти.

Режисьорката Катя Петрова определя като „тролизъм“ философията на главния герой, а тя е свързана с консуматорския възглед за получаване на незабавно удовлетворение на всички потребности и желания. Критиката на недъзите на обществото, характерна за творчеството на Ибсен, получава нов прочит, за да се подчертае нейната актуалност. Използвани са и модерни изразни средства – съчетание на слово, актьорска пластика и мапинг прожекции.

Това не е единствената постановка на Ибсен у нас, която се опитва да намери път към съвременните зрители чрез употреба на характерни за днешния ден елементи от битието. В Народния театър „Иван Вазов“ също на 13 януари може да се види „Нора“, дело на руския режисьор авангардист Тимофей Кулябин. В тази постановка на екрани се излъчват чатовете, с които си комуникират героите.

Тези новаторски спектакли контрастират с първоначалното възприемане на творчеството на норвежкия драматург в България преди повече от век. Както установява изследователката на скандинавската драматургия д-р Елизария Рускова от СУ „Св. Климент Охридски“, през 90-те години на ХІХ век у нас преобладава интересът към критико-реалистичните пиеси на Ибсен, които доминират в българския репертоар. Сред тях са „Стълбовете на обществото”, „Куклен дом” и най-вече „Народен враг”, която става най-често издаваната и най-пространно коментираната Ибсенова пиеса в този период. В рамките на едно десетилетие (1897-1906 г.) се реализират 18 постановки по десет пиеси от Ибсен. Фаворит на театралните трупи и зрители е „Куклен дом”, игран почти през всички сезони от четирите родни театрални формации, работещи със скандинавския репертоар. Това пояснява в своята дисертация д-р Рускова, като допълва, че в провинцията пиесата се тълкува по-скоро като следствие от „криворазбранщината на съвременния брак”. Главната героиня е упреквана, че напуска съпруга и децата си в търсене на лична свобода.

Покойната проф. Вера Ганчева откри, че и патриархът на нашата литература Иван Вазов също се е включил в този дебат. През 1907 г. – една година след смъртта на Ибсен, Вазов публикува своята морализаторска повест, озаглавена „Нора“ (на името на главната героиня от „Куклен дом“). В нея той изразява сериозното си безпокойство за моралната устойчивост на обществото спрямо ширещото се явление, вече обозначено като ибсенизъм. Вазов го определял като „зараза“ за младите българи, защото представлявал голяма опасност за брака, за семейството преди всичко, а оттам и за нацията като цяло. А макар да е написана доста преди „Куклен дом“, „Пер Гюнт“ става достояние на нашата общественост едва след Първата световна война благодарение на Гео Милев, който е първият преводач на тази пиеса на български език.

На какво обаче се дължи огромният и нестихващ интерес към драматургията на Ибсен и у нас, и в цял свят? Едно скорошно изследване на експерти от Университета на Осло (сред тях е и проф. Елън Рийс – една от лекторките на предстоящия семинар в НАТФИЗ) дава неочакван отговор на този въпрос. Както се твърди в книгата „Ибсен в контекст“, чийто основен автор е Джулиано Д’Aмико от Центъра за изследвания на Ибсен към гореспоменатия университет, голяма роля за възхода на норвежкия драматург е изиграла липсата на защита на авторските му права. Само в Германия до 1917 г. са били отпечатани 4,5 млн. екземпляра от неговите пиеси, но той не е получил почти никакви хонорари. Причината за това е, че макар през 1886 г. да е била приета Бернската конвенция за защита на авторските права, Норвегия и Дания отказват да я ратифицират, тъй като се опасявали да не поскъпне вносната литература. Ибсен установил, че в цяла Европа масово се печатат и играят негови пиеси, но без да му превеждат никакви хонорари. Той писал писма до издателствата, опитвайки се да ги убеди да му плащат за авторските права, но напразно. В края на краищата, Ибсен се примирил с това положение, тъй като осъзнал, че това беззаконие реално допринася за неговата популярност. Той все пак намерил начин да получава някакви хонорари, като предлагал на издателства и агенции правото да отпечатват официални преводи на неговите творби. Интересното е, че незачитането на авторството му не се отнасяло само до парите, а и до цензуриране на съдържанието на пиесите, защото то често възмущавало тогавашните общества. В Германия например бил дописан щастлив край на „Куклен дом“, като Нора не си тръгва от съпруга и децата си. В Италия пък „Призраци“ станала хит, след като от трагедия била превърната в мелодрама.

Ако се съди по реакциите на Вазов и други наши литератори относно творчеството на Ибсен, в България не е имало подобни волности по отношение на оригиналния текст. Въпреки че модерното светоусещане на норвежкия драматург е дразнело българската общественост, той си е извоювал своето заслужено място в репертоара на нашите театри.

Владимир Дворецки

Още за семинара на 13 януари т.г. с лектори от Норвегия и България и премиера на филм за „Пер Гюнт“ може да прочетете на сайта на Театър „София“.

Източник: www.evropaworld.eu