Помпей, възкръснал от пепелта

Публикувано:
05:15ч / 26.08.2020г
Брой прочитания:
215
Брой коментари:
0

ИТАЛИЯ – КОГАТО ИМАШ ХИЛЯДОЛЕТНА ИСТОРИЯ

(Част 4)

На майка ми Христина, която възпита у мен любов към красивото и тайнственото

Помпей, възкръснал от лавата

Вторият акцент от екскурзионната ни програма (след Неапол), разбира се, бяха Везувий и Помпей. Трудно е да се разказва за неща, за които много се е изписало. Като например от древноримския политически деец и писател Плиний Млади, който става свидетел от разстояние на катастрофалното вулканично изригване през 79 г., при което цветущият град е затрупан под няколко метров пласт лава и пепел. Така той остава скрит до ХVІ в. През следващите  векове се извършват разкопки, но и до ден днешен под земята остава  около две трети от територията на някогашния цветущ град.

Микробусчето ни стовари пред стените на Помпей. Всъщност най-много ме занимаваше въпросът какво ни е завещала римската цивилизация? Тук получих до голяма степен отговор, който, предполагам, не е  изненадваш. Най-общо казано, едва ли има нещо в съвременния начин на живот, в неговите материални, социални и духовните измерения, където и днес да не си личи влиянието на римляните. Предстоеше ни да проследим как са живели местните хора, какви са били жилищата им, вилите, обществените сгради, храмовете, градската планировка. Каква е била културата им?

Нека да започнем с изкуството в Помпей. Стените на елегантните сгради са били украсени с рисунки, както може да видите на снимката вляво. Има и нещо, което говори за либералния поглед на жителите му към човечеството и неговата сексуалност (какви славни предшественици са имали съвременните неолиберали!). По този повод ето една пикантерия. Сред великолепната украса на стените на елегантните сгради, които видяхме, са се прокрадвали  рисунки и надписи (прародителите на съвременните графити!), много от които с порнографско съдържание. Кралят на Неапол бил скандализиран и забранил на непълнолетни граждани да имат достъп до „неприличните гледки”. Защо изобщо им е било на римляните да рисуват такива сцени? Много вероятно по онова време проститутките били робини от различни краища на света (не е ли до голяма степен и до днес така?) и тъй като повечето не говорели местния език, клиентите им просто показвали изображението на желаната от тях поза върху стената.

Тук е истински музей на открито. Невероятни вили и храмове, чиито стени и колони са се съхранили и до днес. Изключителна архитектура, сградостроителство и планировката на града. Сгради, запазили височината и здравината си и днес. Мозаечните подове в тях са с изтънчена красота.

Най-добрите специалисти от цял свят се грижат за реставрацията и консервацията на старините. Неописуемо  е усещането, че се пренасяш в миналото, разхождащ се по някогашните римски улици. Главната Кардо по посока север-юг и Декуманус по посока изток-запад. Останалите са успоредни и перпендикулярни на тях и разделят града като шахматно табло. Градската стена също е била паралелна на тях, като така най-добре е защитавала населението.

Не може да не се спомене, че съвременните пешеходни пътеки имат своя първообраз именно тук. Големи обли камъни, поставени в уличното „платно”, така че пешеходците, стъпвайки върху камъните, да преминават безопасно от едната страна на улицата на другата и то без да се измокрят или изкалят.

Стигаме до Големия театър, където са представяли драми и комедии (на снимката вдясно). Наблизо е и Малкият театър, където се провеждали „частни партита” и се изнасяли музикални програми. Изпробвахме отличната му акустика. Като плеснеш с ръце, звукът се чува чак до горните редове. Няма нужда от микрофони.

Разслоението в обществото се отразявало и сред публиката. Най-отпред седели сенаторите и държавните сановници, след това патрициите от влиятелни семейства, а от най-отгоре гледали жените, робите и градската беднота. Естествено ролите се изпълнявали само от мъже с маски и костюми.

За гладиаторите били определени помещения, където да тренират и се упражняват в бойно изкуство Тези може да се приемат като предвестник на съвременните фитнес салони – там се практикували различни физически упражнения. В римската епоха гладиаторите били нещо като съвременните филмови или попзвзди – с множество фенове и привърженици, на които обаче не мигало и окото, когато любимците им бойци бивали покосявани от съперниците, или разкъсвани от кръвожадните зверове на арената. Просто прехвърляли симпатиите си към следващия герой. Така че и звездопоклонничеството не е от вчера.

Срещу театъра имаше съхранени останки на някогашен магазин и ресторант. На приземния етаж се е намирало „заведението“, а над него е живеел собственикът му със семейството си. Тук се хранели само париите, тъй като заможните хора разполагали със собствени кухни и прислуга в домовете си. Видяхме и теракотните маси, в които имаше отвори, където се е поставяла готовата храна, за да се запази топла. Бяха предвидени и места за главната напитка – гъстото и силно римско вино.Този ресторант беше „на кьоше” и сигурно е имал добра клиентела. До него отвън се виждаха издълбани дупки в камъните. Там са промушвали юздите на конете, за да ги „паркират”.

Магазините се разпознават по плъзгащите врати, които са оставили следи в стените. А чухме и нещо куриозно. Римляните са създали и системата за акционните кампании. Всеки ден отвън на магазините поставяли табелки, на които пишело кои стоки ще се продават с намаление.

Знаем, че канализационната система на римляните е била перфектна (за разлика от днешната). С отточни канали за дъждовната вода и подземна канализация за отходните води. Чували сме и за водопроводите от оловни тръби, които са се запазили и до наши дни. Само че вероятно те са предизвиквали невидими отравяния.

Всеизвестно е че римляните са имали култ към водата. Видяхме  обществена чешма за простолюдието, докато богатските къщи притежавали собствено водоснабдяване. И (на вниманието на софийска община!) тогава властите миели улиците. А да не говорим за римските обществени бани. Истински спа комплекси. В Помпей е имало няколко. Още през II век пр. Хр. И при тях царяло неравенство на половете. Мъжете влизали отпред, а жените – отзад. Всичко било комплектувано, бихме казали, по съвременните стандарти: съблекални, фитнес салон, помещение за масаж… И до голяма степен общодостъпно – безплатно за управниците, младежите, войниците и децата. И съвсем малка такса за жените. От римско време водят началото си и съвременните салони за красота.

Стигнахме до Форума – централния площад, който се очертава на фона на Везувий. Величествена гледка! Тук е покорявал с красотата си храмът на Юпитер, от който днес са се запазили само няколко колони. Накрая излязохме през Порта Марина (Морската порта). Някога Помпей е бил голямо пристанище. Тук е блестял мраморният храм на Венера, за съжаление, днес напълно разрушен.

Напуснахме Помпей с чувство на радост, но и тъга. Радвахме се, че се докоснахме до величието на човешката цивилизация. И изпитвахме  тъга по отминалата слава на града, загубена така трагично. Утешавахме се, че ни предстои да видим още много красоти от Италия. А човешкото око е ненаситно…  

 Автор: Асен Милчев

Пътеписът е вдъхновен от пътуване на автора до Италия през лятото на 2019 г.

На сайта ни може да прочетете и първите три части:

Върни се в Соренто!

Виж Неапол и умри!

По Амалфийското крайбрежие

Източник: www.evropaworld.eu