Дни преди националния празник на Ирландия, 17 март, в Столична библиотека се проведе поредното събиране на Ирландския литературен клуб, на което беше обсъдена книгата „Сред жени“ от Джон Макгахърн, превод от английски Аглика Маркова, издателство „Алтера“, София 2013 г. (John McGahern, „Amongst Women“, 1990). В него се включиха Н. Пр. г-н Майкъл Форбс, посланик на Ирландия у нас, и преводачката от посолството Ина Грозданова. На събитието присъстваше и директорката на Столична библиотека Юлия Цинзова.Модератор беше доц. д-р Зелма Каталан от Катедра „Англицистика и американистика“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Във встъпителните си думи председателят на Ирландския литературен клуб, дългогодишният дипломат Владимир Данчев, обърна внимание върху близостта между ирландците и българите в отношението им към земята, която се проявява в творчеството на Джон Макгахърн.

Ирландският посланик у нас, Н. Пр. г-н Майкъл Форбс, който лично е познавал писателя, разказа за своя среща с него в Париж. Открил е в негово лице творец, който не осъзнава напълно мястото си в ирландската литература.

За значението, което имат книгите на Джон Макгахърн, красноречиво говори текстът от корицата на българското издание на романа „Сред жени“:

„Доста влиятелни критици поставят Джон Макгахърн (1934 – 2006) направо след Бекет, като смятат, че е между най-големите ирландски писатели от втората половина на ХХ в. Невероятно изкусен разказвач, неговият привидно всекидневен, хроникьорски изказ е толкова многопластов, че тълкуването му е истинско предизвикателство. В кратък пасаж, посветен на всекидневието на едно селско семейство, писателят е способен да вмести съществена част от историята на Ирландия между 20-те и 80-те години на XX в. от гледна точка на онези, които са я живели, в която чувствителният читател открива житейски уроци за себе си. Книгата се чете с искрено упоение.“
Публикувани са и някои отзиви за романа:

„Тази книга се изчита за два часа, но остава с вас в продължение на десетилетия” (Сънди телеграф)

„Макгахърн ни предлага тонизиращия дар на най-добрата проза: усещането за истинското, усещането за прозрачност, която ни позволява да проумеем живота на създадените от него хора много по-добре, отколкото проумяваме собствения си живот” (Джон Ъпдайк)

„Просто шедьовър!” (Джон Банвил)

По време на обсъждането откъси от книгата прочетоха ученици от Първа английска гимназия.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация п“Европа и светът“ във Фейсбук.