Част от културната програма на Алея на книгата, която ще се проведе от 10 до 15. 09. в пешеходната част на бул. „Витоша“, ще бъде премиерата на последната книга на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова, озаглавена „Заедно“ (издание на „Персей“). Събитието е на 12.09. от 19 ч. на сцената на културната програма (пресечката на бул. „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“). Големи български поети, приятели на Евтим и Романьола, ще прочетат стихове от новата книга.

Евтим Евтимов и Романьола Мирославова ще си останат една от емблематичните двойки в българската литература, подобно на Пенчо Славейков и Мара Белчева. Свързани от поезията, те вървяха заедно и в живота, и в творчеството, създаваха стихове, вдъхновявани един от друг, бяха неразделни в продължение на две десетилетия, заедно поеха и отвъд преди 3 години.

„Той сякаш не можеше да приеме мисълта да погребе жената, която обича и която е двайсет години по-млада от него, но е обречена от жестока болест“ – пише в предговора си Пламен Тотев, който е съставител на тази тяхна последна книга. „Независимо от собственото си разклатено здраве в последната им година, Руми подкрепяше неотлъчно Евтим – и духовно, и физически, разпалвайки волята му за живот и творчество. Двамата си бяха взаимна опора, всеки загрижен за другия.“

Книгата включва най-хубавите им стихове, вдъхновени един от друг, както и последните им ръкописи. Наред с шедьоври на българската любовна лирика като „Жена на балкона“, „Вечерно видение“, „Винарна на любовта“ и „Младо вино“ са публикувани непознати стихотворения, които ценителите на поезията тепърва ще обикнат.

На събитието по време на Алея на книгата – София, ще бъдат връчени и наградите от Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2019, организиран от НЧ „Братя Миладинови 1914“ – Петрич, откъдето започва творческия си път Евтим Евтимов.

 

ЖЕНА НА БАЛКОНА

Каква жена, каква камбанария,

застанала пред моя млад олтар.

Защо ли да се правя на светия,

когато аз съм раждан за звънар.

 

За такава хубава жена,

сътворена от магия блага,

дяволското ми сърце призна,

че глава човешка се залага.

 

Колко огън, колко нежен плен

има в двете й очи небесни.

Господи, дадеш ли я на мен,

черква ще ти построя от песни.

Евтим Евтимов

 

ИСКАШ ЛИ ДА СЪМ ЛОЗА

 

Вярваш ли на женски чудеса

под небето пролетно и синьо?

Искаш ли за теб да съм лоза –

цял живот да пиеш лудо вино?

 

Гледай ме в очи и ме пази

от ръце на ветрове крадливи.

Само женски ласки и сълзи

правят мъжките очи щастливи.

 

Идвай ти при мене всяка нощ

жално до сърцето да те скрия.

Даже ако твоя ден е лош,

с вино и любов ще те опия.

 

Погледни от лявата страна

на душата ми добра и вярна.

Само силно влюбена жена

може да е твоята винарна.

Романьола Мирославова

Източник: ИК "Персей"