На 25 март в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН се проведе вечер на тема „Празничната софра на Новруз и Благовец“, организирана от Сдружение „Спектър 21 век“ и списание „Дипломатически спектър“, Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Културното представителство на Ислямска република Иран в София, представители на диаспорите на Казахстан и Татарстан и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Събитието бе уважено от: извънредния и пълномощен посланик на Азербайджан в България Н.Пр. Хюсейн Хюсейнов, извънредния и пълномощен посланик на Арабска република Египет – Н. Пр. г-н Халид Ибрахим Емара,  извънредния и пълномощен посланик на Република Индия – Н. Пр. г-н Санджай Рана, извънредния и пълномощен посланик на Ислямска република Иран – Н. Пр. г-н Сейед Мохаммад Джавад Расули, извънредния и пълномощен посланик на Република Куба – Н. Пр. г-жа Каридад Ямира Куето Милиан, извънредния и пълномощен посланик на Монголия – Н. Пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа, извънредния и пълномощен посланик на Държавата Палестина и доайен на дипломатическия корпус у нас – Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух, извънредния и пълномощен посланик на Република Сърбия – Н. Пр. доц. д-р Желко Йович, извънредния и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария – Н. Пр. г-н Раймунд Фурер, и други дипломати и гости.

Новруз се празнува в деня на пролетното равноденствие на 21 март и е най-старото честване на Нова година на земята. Той се празнува по различни начини от много народи и е празник на семейството и приятелите, в който важно място заема трапезата и разбира се, веселието, изразявано чрез песни и танци. През 2009 г. Новруз е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общото събрание на ООН обявява 21 март за Международен ден на Новруз.

Главният редактор на списание „Дипломатически спектър“ и съпредседател на сдружение „Спектър 21 век“ – г-жа Екатерина Павлова посочи, че събитието е част от инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ – „Покажи традицията! Подари празник!“, която вече десетина години се стреми да показва красотата и разнообразието на българските празници и традиции пред представителите на чуждите мисии у нас, както и обратното – чуждите празници и традиции пред българската аудитория. „Обикновено партньори в проявите ни са различни посолства. Този път, в тревожното време на болести и конфликти, в което живеем, решихме да го направим ние, хората – представители от културната сфера и диаспорите. Защото всички вярваме, че народите трябва да се съревновават само в културата, и че само тя може да обедини света.“ Тя добави, че празникът Новруз се отбелязва у нас не за първи път. Преди няколко години  е била организирана кръгла маса в СБЖ на тема „Новруз – празник на новото начало“. Преди време в същия музей се състоя тържество по повод посрещането на Новруз и Първа пролет.

С „Добре дошли“ поздрави гостите заместник-директорът на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН – д-р Иглика Мишкова.

Изтъкнатият  български етнолог, доктор по музикално и танцово изкуство проф. д-р Николай Ников разказа за българския Благовец, който се отбелязва на 25 март, началото на пролетта, и естествено в народната традиция празникът е свързан с възраждането на природата. „На празничната трапеза задължително присъстват лучник /баница с плънка от ситно нарязан кромид лук, смесен с орехови ядки и дребно нарязани чушки/ и обреден хляб, пече се пита, която се намазва с мед и се раздава на съседи и близки. Вярвало се, че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава се дупчели ушите на малките момиченца.

Последва изпълнение на Фолклорен клуб „Танец“. Децата от клуба, носещ името „Медена питка“, представиха обичая „Благовец-Драговец“ и песничката „Тръгна желка на оране“.

Г-жа София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет, сподели, че Новруз е един от големите празници на азербайджанския народ и че той се празнува три дни – 20, 21 и 22 март, но хората започват да се подготвят за него четиридесет дни преди настъпването му. Новруз се превежда като „Нов ден“ – празник на пролетта, радостта, веселието и обновяването на природата. Четирите вторника или така наречени чершенбета преди Новруз са свързани с основните стихии – водата, огъня, земята и вятъра.

После г-жа Шигаева-Митреска разказа за подготвянето на празничната трапеза и отбеляза, че на масата трябва да има седем ястия, названията на които да започват от буква „С“: су (вода), сумах (подправка), сюд (мляко), сирке (оцет), семени (ядене от покълнала пшеница), сабзи (пилаф със зеленчуци и месо), сучуг (сладкиш във форма на салам с орехи, лешници и др.). Освен това задължително на масата се слага и празничната хонча (поднос със сладкиши и ядки), в средата на която обикновено се слагат семени (покълнала пшеница) с червена лента, по една свещ за всеки член на семейството, боядисани яйца (символ на живота, обикновено боядисани в червено) и пържена пшеница („говурга“), символизираща плодородието, сладкиши. Всичко това има символично значение: свещта е светлината или огъня, който пази човек от зли сили; сладкишт шекербура символизира полумесеца, баклавата – звездата, символ на раждането, а гогал – слънцето. Една от традициите в Азербайджан, страната на огньове, е паленето на празнични клади. Кладата се прескача седем пъти, или по един път се прескачат седем клади.

След това децата от азербайджанската диаспора Дамян Митрески и Алина Блажева рецитираха стихотворенията „Пролет“ на Васил Попович на български език и „Bayramların sultanı“ („Султанът на празниците“) на Юсиф Дирили на азербайджански език. Студентите от Центъра Георги Цветков и Преслав Цанов, въплътили се в героите на азербайджанския Новруз – Кьоса и Кечал, зарадваха публиката с талант и чувство за хумор и приканиха присъстващите възрастни и деца да се преборят с боядисани яйца – характерен акцент за празника в Азербайджан.

Студентката Николета Димитрова – азербайджанското Пролетно момиче, изпълни танц под звуците на песента „Mən bahar qızıyam“ („Аз съм пролетно момиче“). През цялото време двегодишната Венера Митреска – принцесата на Пролетта, озаряваше вечерта.

За празничната софра на казахи и татари – Дастархан, разказа г-жа Гулмира Бакирова, която отбеляза, че празникът Наурыз е неразделна част от древния тенгриански цикличен календар, днес по-известен като „китайски или ориенталски календар“. Същността на празника е посрещането на пролетта, прославянето на яркото слънце. Всяко семейство в Казахстан приготвя богата хубава трапеза, празнична софра – Дастархан. Преди и след хранене се четат молитви в името на предците. На празничната трапеза задължително трябва да присъства ястието Наурыз коже (пролетна супа), което трябва да съдържа седем съставки – вода, месо, сол, мазнина, нещо от брашно, нещо зърнено – ориз, ечемик, царевица или пшеница, и мляко, които олицетворяват кръговрата на живота. Съставките на супата символизират: радост, късмет, мъдрост, здраве, богатство, скорост, растеж и божествена защита.

Тя разказа за традицията на татарите и башкирите, при които на трапезата трябва да присъстват седем храни, които започват с буквата „с“ – оцет, смрадлика, чесън, сумалак, ябълки, плодове от морски зърнастец и пресни билки, а също така и 7 храни, започващи с буквата „ш“ – вино, захар, сироп, мед, сладки, мляко и ориз. При татарите, обикновено на този празник група деца обикаля от къща на къща с поздравления и пожелания за благополучие и богатство (като българските коледари), за да поискат от домакините – цветни, твърдо сварени яйца, сладки и зърнени храни от седем вида: ориз, елда, грах, просо, ечемик, овесени ядки, просо. Това действие се нарича „Нәүрүз әйтеп йөрү“, което означава „Навруз е дошъл“.

След представянето на софрите Алика Авдюкова-Алимханова изрецитира стихотворението „Добре дошла, Пролет“, а жените, приготвили казахската и татарската софра, изиграха народни танци на своите страни.

Г-н Халил Дуралиев от Културното представителство на Ислямска република Иран в София представи иранската софра за Новруз. Той отбеляза, че Новруз в Иран е Новата година, празнуването на която продължава 13 дни.  Иранската традиция на празничната трапеза за Новруз се нарича „Хафт син“. Тя включва седем елемента, чиито названия започват с буква „с“. Това са сър (чесън), сиб (ябълки), сабзи (зеленина), сенджед (морски зърнастец), серке (оцет), саману (пудинг за хляб), сумах (смрадлика).

След неговия разказ дойде голямата изненада на вечерта – групата за традиционна иранска музика „Фархан“, пристигнала специално в София за концерт в НДК по случай Новруз.

Събитието завърши с изпълнения на Фолклорен клуб „Танец“, които изиграха традиционни хора от Видинско и Софийско, след което гостите се насладиха на традиционни източни ястия за Новруз и Благовец.

Снимки: Център за азербайджански език и култура, Юлия Попчева, Станислава Пекова

 

Източник: Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет