Празник на преводите от словашки език

Публикувано:
16:56ч / 30.10.2021г
Брой прочитания:
256
Брой коментари:
0

Едно от значимите културни събития през отминаващия месец се състоя в литературен клуб „Перото“ в НДК на 14 октомври и беше посветено на преводите от словашки език. За трети пореден път бе дадена Наградата на Посланика за най-добър художествен превод от словашки на български.

Наградата е учредена от Н.Пр. Мануел Корчек и се определя от жури в състав: г-н Асен Милчев, известен български писател и преводач от словашки, доц. д-р Даниела Константинова, словакист и университетски преподавател във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ и д-р Славея Димитрова, бохемист и университетски преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През тази година, независимо от сложната ситуация, свързана с пандемията, конкурсът се състоя отново. Отличието за 2021 г. получи Лиляна Видова лично от Н.Пр. Мануел Корчек. Водеща на тържеството беше г-жа Ива Максфелдова, консул в Словашкото посолство в София, която отговаря и за културните прояви на посолството. Присъстваха изтъкнати преводачи, писатели, издатели, журналисти.

След като бе връчена Наградата на посланика, доц. д-р Даниела Константинова представи новата си книга, посветена на падежите в словашкия език – изключително полезно помагало за всички, изучаващи славянски езици. Тя обърна внимание на факта, че докато за българите на средна възраст, които задължително изучаваха руски език в училище, падежите не са нещо непонятно, то за повечето от днешните наши студенти, те изглеждат като непреодолимо препятствие. Изпитват истински страх от падежите! Книгата „Граматичната категория падеж (българо-словашки паралели)“ има за цел да бъде преодолян този страх, който може да се превърне в бариера при изучаването на красивия и богат словашки език. Въз основа на дългогодишната си преподавателска практика доц. д-р Даниела Константинова по достъпен начин обяснява смисъла на падежните форми и начина им на употреба, така че те да не бъдат препятствие за хора, в чийто роден език те рядко се срещат. В старобългарския език също е имало падежи, които постепенно почти напълно са отпаднали с развитието на езика, който говорим днес, с малки изключения като звателния падеж на някои лични имена.

От своя страна г-н Асен Милчев представи най-новия си превод – книгата на словашкия писател Владимир Бала, издание на „Безсмъртни мисли“. Съдейки по обема й, книгата може да бъде определена като новела, но, имайки предвид богатството на посланията й, нейният преводач я определя като роман, сътворен в малък обем страници. Главият герой е човек, провалил отношенията с най-близките си хора, без да изпитва угризения за това. Става дума за отношения между баща и синове, между съпруг и съпруга. Равносметката, която героят прави в напреднала възраст, не го отвежда до катарзиса на разкаянието. Неслучайно Асен Милчев е озаглавил рецензията си за книгата „Непоисканата и поисканата прошка на един егоцентричен грешник“.

Представяйки книгата, г-н Милчев разказа и за колебанията, които съпътстват винаги труда на преводача. Особено трудно е да се преведе заглавието, неслучайно понякога в преводите на различни езици то е модифицирано така, че да е понятно за читателите в конкретната страна. В случая трудността се е състояла в това, че в някои славянски езици думата ”отец” (баща) и „Отец” (Бог) се припокриват. „Изправих се пред дилемата как да преведа по-точно заглавието. Дали в семейния вариант: „В името на бащата”, или в библейския: „В името на Отца” ? Според текста имах основания и за двата варианта. Посъветвах се с автора, но той ми даде пълна свобода да решавам. И аз реших. Дано да не съм сбъркал.“

Очевидно талантливият преводач не е сбъркал, защото книгата е не за връзката между човека и Бога, а за междуличностни отношения, в които няма божествена искра.

Събитието, което с право би могло да се нарече празник на словашкия език и литература, приключи с неформални разговори между участници и гости. Тогава екипът ни стана свидетел на трогателен жест от страна на Н.Пр. Мануел Корчек, който подари на незряща студентка игра, в която могат да участват хора със и без зрителни проблеми (на снимката вляво).

Асен Милчев пък имаше възможност да даде автографи на свои колеги по перо на новата преведена от него книга. Вдясно той е с писателката Весела Люцканова. ,

Автор: Гергина Дворецка

 

Източник: www.evropaworld.eu