Представяне на испанското издание на „Спомени весели, спомени тъжни“ от Самуел Франсес

Публикувано:
18:21ч / 14.03.2023г
Брой прочитания:
250
Брой коментари:
0
Мони и Жак Франсез

Дипломати, журналисти, преподаватели и студенти дойдоха на представянето на испанското издание на книгата на покойния публицист Самуел Франсес, озаглавена „Спомени весели, спомени тъжни“, което се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 13 март т. г. Събитието бе организирано от посолството на Кралство Испания и катедрата по испанистика към СУ съвместно със Сдружението на испаноговорящите журналисти в България (СИЖБ) и Организацията на евреите в България „Шалом“. Присъстваха и синовете на Сами – Мони и Жак Франсес.

Н. Пр. Алехандро Поланко

В изказването си пред аудиторията, Н. Пр. г-н Алехандро Поланко, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Испания в България, изтъкна, че Самуел Франсес е удостоен с испанския Кръст за граждански заслуги. Той беше от сефарадските евреи, а Испания има постоянна политика на сближаване със сефарадската общност в България, която е опазила богатството на своя език джудезмо (средновековен диалект на испанския език – б. а.), подчерта посланикът.

Освен това Самуел Франсес бе дългогодишен журналист в БТА и кореспондент на испанската агенция ЕФЕ, а също така и един от учредителите на СИЖБ, което т. г. ще отбележи 20 години от основаването си.

Зам.-председателят на СИЖБ Къдринка Къдринова припомни, че сдружението е учредило ежегодна награда на името на Самуел Франсес и неговата наследничка като кореспондент на ЕФЕ Светла Плашокова-Митева, която също като него почина през 2012 г., в знак на почит към тяхната журналистическа етика и гражданска позиция. Тя подчерта, че до началото на прехода испанската агенция бе непозната на широката публика в България. След като обаче Сами Франсес стана неин кореспондент от ноември 1989 г., ЕФЕ придоби популярност заради неудобните въпроси, които той задаваше на всички политици, демонстрирайки испанския дух на свободолюбие. По този начин Сами допринесе за развитието на българската демокрация и гражданското общество у нас, добави тя. Къдринка Къдринова припомни, че той бе коментатор в Агенция „София прес“ и е публикувал стотици статии в чужбина. Освен това бе главен редактор на в. „Еврейски вести“. Вестта за кончината на Сами Къдринка научила в Куба – една страна, където той работил няколко години и където се родил по-малкият му син. Някои от разказите в „Спомени весели, спомени тъжни“ са свързани с престоя му в Острова на Свободата, подчерта тя.

Говори проф. Антонио Надал

Преподавателят по съвременна история в университета в Малага, проф. д-р Антонио Надал, разказа, че преди много години пожелал да отиде в Румъния във връзка с проучванията си за Холокоста. Там обаче се сблъскал с мнозина отрицатели на това трагично събитие и се отказал от намеренията си. След това си помислил дали да не дойде в България и пратил писмо на доц. д-р Ани Леви от катедрата по испанистика, която му помогнала да се установи у нас. Проф. Надал преподавал в Софийския университет, но така и не написал нищо нито за България, нито за Румъния, тъй като преценил, че не бива да налага гледната си точка на чужденец върху тези трагични събития. Тогава той се запознал със Сами Франсес. На проф. Надал, който е от Южна Испания, му било трудно да разбере сдържаността на Сами и способността му да комуникира накратко. Двамата все пак станали приятели и той обещал на Сами да преведе книгата му на испански. Проф. Надал обаче успял да изпълни обещанието си едва след смъртта на Сами, когато през 2013 г. се пенсионирал след 41 г. като университетски преподавател. Според него, „Спомени весели, спомени тъжни“ е една прекрасна книга, в която има разказани истории, описващи един изгубен свят. „Ако бях държавен служител, щях да изкупя целия тираж, за да го подарявам“, изтъкна той.

Свои спомени за Сами разказа и Венцеслав Николов, дългогодишен журналист от Радио България. Двамата са били студенти от първия курс на специалността испанистика в СУ. Сами дошъл малко по-късно, но бързо наваксал, тъй като знанието на джудезмо му помогнало да навлезе в тънкостите на испанския език. Освен че бил отличен студент, Сами пеел в хор с чудесния си бас. Той дори се скарал с шефа на Студентския дом, задето хорът му не получил заслужена награда за участието си в преглед на художествената самодейност. Оказало се, че някой излъгал организаторите, че „Adios, muchachos“, която изпели студентите испанисти, била кръчмарска песен. Тогава Сами за пореден път проявил чувството си за справедливост. Той имал и дарба на полиглот – освен руски, който научил в гимназията, и испански, владеел още френски и английски. Сами се изявявал и като устен, и като писмен преводач – превел от испански много книги, включително и „Ана Луна“ на Исабел Алиенде.

Накрая главен асистент д-р  Лиляна Табакова от катедрата по испанистика, която водеше представянето на мемоарната книга, разказа за недотам приятно изживяване, свързано с автора. Само три дни, след като постъпила на работа в Агенция „София прес“, й възложили да превежда от испански на една пресконференция. Това много я затруднило, но Сами й „подсказвал“. Въпреки тази колегиална помощ, това предизвикало шок у нея и затова и досега изпитва проблеми при устния превод.

За приятелите на Сами Франсес остава удовлетворението, че в бъдеще испаногоморящите читатели ще имат възможност да прочетат изпълнените му с мъдрост и чувство за хумор „Спомени весели, спомени тъжни“.

Владимир Дворецки

Повече снимки от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu