Представяне на романа „Един от нас спи“ от Йосефине Клоугарт

Публикувано:
17:50ч / 24.07.2016г
Брой прочитания:
1 071
Брой коментари:
0

Фондация „Европа и светът“ и издателство „Персей“ организираха представяне на романа „Един от нас спи“ от младата датска писателка Йосефине Клоугарт в офиса на фондацията. Това беше повод да отдадем и заслуженото внимание на преводачката Росица Цветанова, която за пореден път е проявила таланта си да предаде чуждия текст така, като че ли е бил писан на български.

Росица Цветанова
Росица Цветанова
Пламен тотев, д-р Иван Тенев, Виктория Катранова
Пламен Тотев, д-р Иван Тенев, Виктория Катранова

Разговорът за романа естествено беше съпътстван от темите за особеностите на съвременните скандинавски литератури и за преводаческото майсторство. Фондацията остава вярна на вече утвърдилия се формат тези срещи да се провеждат в по-тесен кръг от съмишленици, който предразполага към повече откровеност и по-внимателно изслушване на всяко мнение. Участваха Пламен Тотев, директор на издателство „Персей“, съпругата му Светлана Янчева, директор на издателство „Изида“, д-р Иван Тенев, преподавател в специалност „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, поетесата Виктория Катранова, преводачите Анета Данчева-Манолова, Андрей Манолов, Красимир и Деница Проданови и домакините от фондация „Европа и светът“ Гергина и Владимир Дворецки.

Писателката Йосефине Клоугарт е родена през 1985 г. и въпреки младостта си, е определяна като най-ярката звезда в съвременната датска литература. Наричат я „Вирджиния Улф на Севера“. Още преди да навърши 30 години, тя написва четири романа, посрещнати възторжено от критиката, два пъти е номинирана за престижната Литературна награда на Северния съвет и е носителка на Датската кралска награда за култура „Звезден прах“, връчвана от принц Фредерик и съпругата му на млади и иновативни творци от Дания и Гренландия. Романът „Един от нас спи“ е най-забележителната й творба до момента. В него героинята се е завърнала в своя роден дом в провинцията и анализира житейските си перипетии на фона на меланхоличен зимен пейзаж. Реминисценции от детството се преплитат със спомени за двама любими мъже, с които се е разделила и това ги прави вече „мъртви“ за нея. Допълнителен мрачен щрих в повествованието внася тежкото заболяване на майката.

IMG_8649На предишни представяния на книги във фондацията стигнахме до извода, че писателят не е длъжен да бъде стопроцентово честен с читателя. Същото пролича и при представянето на този роман. Мрачната атмосфера в „Един от нас спи“ не е характерна за Дания, където хората са дружелюбни и отворени към другите. Разпокъсаните мисли на героинята, които напомнят за гранични състояния като душевно заболяване или зависимост от дрога, пък със сигурност не могат да се припишат на авторката, която въпреки младата си възраст е много успяла не само в родината си.

Росица Цветанова и Гергина Дворецка
Росица Цветанова и Гергина Дворецка

Още в началото на разговора поетесата Виктория Катранова и други участници в разговора откровено споделиха мнението, че стилът на Йосефине Клоугарт е много поетичен, но създава трудности при четенето, най-вече заради фрагментарността си, която би могла да се възприеме и като маниерност. А какъв ли труд трябва да положи преводачът, за да намери българския еквивалент на такъв стил? Росица Цветанова призна, че не й е било лесно, но е превеждала романа с удоволствие и искрено харесва творчеството на младата датска авторка, с която, впрочем, са на една и съща възраст.

При обсъждането на превода стана ясно, че е имало различни мнения как точно да се предадат някои особености в текста на Йосефине Клоугарт, като необичайната употреба на препинателни знаци и някои умишлени повторения на цели абзаци. Издателят Пламен Тотев призна, че са го сърбели ръцете да зачерква, но преводачката категорично се противопоставяла.

Гергина Дворецка отбеляза цикличните повторения в заглавията на отделните глави: в романа те са общо 8, като 4 от тях са озаглавени „Пейзаж“ и 2 – „Погребение“. Що се отнася до зачеркванията, в романа самата авторка прибягва до тях в буквалния смисъл на думата, за да постигне по-силен ефект. Например, чертата, теглена върху изречението: „Липсваш ми, няма ли все пак да се върнеш“, много по-дълбоко внушава мисълта „Липсваш ми, но не искам да ти го призная.“

Д-р Иван Тенев, Виктория Катранова, Росица Проданова
Д-р Иван Тенев, Виктория Катранова, Росица Проданова

Д-р Иван Тенев обърна внимание на една трудност при превода от северногермански езици. Скандинавските автори винаги завършват пряката реч с „каза той/тя“. При превод на български обаче подобно повторение на глагола „каза“ би ни подразнило, затова преводачът започва да търси синоними, основавайки се на контекста, и замества „каза“ с: „възкликна“, „пошегува се“, „заяви“, с което изневерява на оригинала, но пък го пригажда към нашия читател. Д-р Тенев отбеляза нарастващия интерес в България към скандинавските автори, особено към съвременните криминални романи от Севера, и поздрави Пламен Тотев за избора да издаде роман, който не е криминален.

Андрей Манолов, Владимир Дворецки, Красимир Проданов
Андрей Манолов, Владимир Дворецки, Красимир Проданов

Андрей Манолов лансира интересна метафора, че преводът на подобно произведение е като карането на „Ферари“ – ако преводачът не може да овладее мощния двигател, ще катастрофира. Оттам разговорът се завъртя около бъдещето възприемане на романа „Един от нас спи“ в България. Продължавайки метафората, Владимир Дворецки изтъкна, че макар у нас да няма писта за Формула 1, появата на едно „Ферари“ на родна почва би разкрило нови хоризонти не само сред читателите, но и сред писателите.

Анета Данчева, Андрей Манолов, Владимир Дворецки, Красимир Проданов
Анета Данчева, Андрей Манолов, Владимир Дворецки, Красимир Проданов

Анета Данчева-Манолова откри паралели между стила на Йосефине Клоугарт и Маргьорит Дюрас. Още повече, според нея, са приликите между младата датска авторка и Йелфриде Йелинек. „Такъв стил създава нобелисти“ – заключи известната ни преводачка от нидерландски. Анета Данчева поздрави Пламен Тотев и за качествено издадената книга, в която си личи прецизната работа на редактора и коректора.

Красимир Проданов се поинтересува за колко време Росица Цветанова е успяла да преведе книгата, но тя обясни, че точен отговор не може да даде, защото прави паралелно много неща – занимава се не само с преводи, а изнася и лекции в Софийския университет.

Светлана Янчева и Пламен Тотев
Светлана Янчева и Пламен Тотев

На въпроса на Гергина Дворецка дали не се е изкушавала самата тя да напише свое литературно произведение, Росица отговори, че не е имала подобни изкушения, защото преводаческата работа много й харесва. Струва й се достатъчно, че е написала докторската си дисертация за влиянията между литературите на Швеция и Финландия от епохата на Реформацията до наши дни. Превежда от фински, шведски, норвежки и датски. Между авторите, които са се появили на български благодарение на нея са: Софи Оксанен, Шел Вестьо, Ким Лайне, Йохана Синисало, Юхани Ахо, Мика Валтари, Том Егеланд, Ян Гиу, Курт Ауст, Лена Крун, Йон Айвиде Линдквист и др.

Особено ползотворно е сътрудничеството й с издателя Пламен Тотев, с когото са отличен творчески тандем.

В края на срещата във фондация „Европа и светът“ Красимир Проданов поднесе приятна изненада, като предаде на издателите Пламен Тотев и Светлана Янчева грамоти от фондация „Деца на България“ за принос към разпространението на световната мъдрост, знанието и живото слово в България.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

 

Източник: www.evropaworld.eu