Премиера на издателство „Персей” и фондация „Европа и светът”

Публикувано:
15:05ч / 22.07.2015г
Брой прочитания:
737
Брой коментари:
0

На 20 юли в офиса на фондация „Европа и светът“ беше представена книгата на младия испански писател Кристиан Крусат „Кратка история за пътуването и пустинята“, за която авторът е получил наградата за литература на Европейския съюз. Това е поредната книга, носител на престижната награда, която издателска къща „Персей“ предлага на българските читатели. Събитието постави началото на поредицата от дискусии за литература и изкуство, които фондацията ще организира редовно с кръг от приятели и съмишленици. Информация за тях ще намирате в сайта www.evropaworld.eu.

При откриването на срещата Гергина Дворецка, председател на фондация „Европа и светът”, сподели радостта си, че точно на този ден преди 25 г. е прозвучало за първи път авторското й предаване, посветено на обединяваща се Европа, което се излъчваше по програма „Христо Ботев” на БНР до септември 2014 г.. Четвърт век по-късно на същата дата ръководената от нея фондация е съорганизатор в представянето книга, отличена с толкова висока европейска награда. Работата за идеята „Европа без граници” продължава! А преодоляването на границите чрез творческо общуване е най-вълнуващо.

DSC_6517  Управителят на издателска къща „Персей” Пламен Тотев, припомни, че амбицията на издателството му е чрез поредиците си от преводни книги – класически и съвременни – да запълва някои празноти в познанието ни за чуждестранната литература. Някои от издадените автори са нобелисти. В поредицата съвременни писатели несъмнено звездата на „Персей” е Софи Оксанен – най-голямата финландска писателка днес, независимо от младостта си, авторка на няколко книги, издавани на много езици по света. Софи Оксанен беше в България като гост на издателството, както и други автори, носители на литературната награда на ЕС, като белгийката Изабел Уери, германската писателка от хърватски произход Марица Бодрожич. Съвсем наскоро на турне в България беше и младата надежда на норвежката литература Хелга Флатлан, чиято най-успешна досега книга „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва.” беше издадена от „Персей”.

В тази поредица от млади европейски автори се вписва и 32-годишният Кристиан Крусат. Той е дете на две култури – с баща испанец и майка холандка. В момента живее и преподава в Мароко. Пише в кратките жанрове – повест, новела, разказ.

Румен Руменов
Румен Руменов

Представяйки преводача Румен Руменов, Пламен Тотев припомни, че благодарение на него издателството е предложило на българските читатели много преводи на стойностни книги от френски и испански. След наскоро издадения труднопреводим роман на Изабел Уери „Мерилин обезкостена” младият испански писател е бил поредното предизвикателство за преводаческите умения на Румен.

„Тази книга има една особеност – че чрез всяка дума попадаш в едно емоционално състояние – каза редакторът на българското издание Красимир Проданов. – Реално след първи прочит ти се губиш някъде в думите на автора. Не че книгата е толкова сложна, но всяка брънка от нея е символ на някакво наше състояние, а понеже човешките състояния са неизброими, тази книга ни представя много нюанси.”

Красимир Проданов
Красимир Проданов

В книгата често се описват сънища или усещания близки до сънуването. Сюжетите на разказите са необичайни – в първия от тях един мъж живее с две жени, в които е влюбен, а самите жени съжителстват мирно, почти като сестри.  В друг разказ двама братя страдат заедно заради любовта си към една и съща жена, но между тях няма злостно съперничество и агресия, любовната мъка ги обединява. В разказа „Среднощно слънце” героят е отишъл при проститутка, плаща й, но не за да получи секс, а за да гледа мача от Световното първенство по футбол на нейния телевизор, докато жената междувременно си върши домакинската работа. Героят е разяждан от голяма драма – той изживява трагично факта, че няма сперма. Може би подобна е драмата на мнозина от нас: „Това е нашето безсилие да създадем нещо смислено. Ние уж правим разни неща, а в същото време нищо не правим, както мъжът без сперма.” – размишлява Красимир Проданов, за когото „Средношно слънце” е станал любим разказ от книгата.

Стилът на Кристиан Крусат е също толкова изненадващ, колкото сюжетите му.

„Може да четеш изключително поетичен текст и в следващия момент да се натъкнеш на дума, която да те шокира – сподели впечатленията си Гергина Дворецка. – То е като внезапно изплезване на човек, който ти е изглеждал романтичен. Такъв е финалът на разказа „Частици”: „Преди да запее за последен път, се сеща за баща си през онзи зимен следобед, за силните му китки и за ръцете му, протегнати към топлата светлина на залеза, пък и още по-натам – към толкова виновната и единствена светлина от цвета на урината.”

„Непредсказуем, странен автор!” – беше лаконичният коментар на поетесата Виктория Катранова

Анета Данчева
Анета Данчева

Анета Данчева вижда нещо общо в стила на испанския автор и една книга, която е превеждала и която също е спечелила литературната награда на ЕС, „Аутистът и пощенският гълъб” от Родаан ал Галиди, холандски автор от иракски произход. В тази книга също описанието на някои сцени завършва неочаквано с циничен образ. Авторът е пристигнал в Холандия като бежанец и се е натурализирал, но погледът му към холандското общество също често е ироничен.

Людмила Еленкова
Людмила Еленкова

Според Людмила Еленкова от екипа на „Хеликон“ Кристиан Крусат  е близък до автори като Мануел Ривас, които се съсредоточават върху детайла.

Владимир Дворецки пък намери прилики между Крусат и Борхес.

Преводачът Андрей Манолов  обърна внимание върху бележките под линия в българското издание на книгата и откровено призна, че смята такива бележки за излишни: „Да не подценяваме читателя! Нека да не забравяме, че този, който чете книги, има натрупана обща култура и на него не му е нужно допълнително да му се пишат информации под линия, които само го разсейват.”

Преводачът Румен Руменов обясни, че се е постарал да обясня някои географски понятия, които може да не са познати на всички читатели и те биха се затруднили да разберат къде се развива действието.

В различни моменти от дикусията редакторът на българското издание Красимир Проданов, четеше отговорите на Кристиан Крусат от едно интервю, което беше направил с него чрез електронната поща. Тези отговори затвърждаваха впечатлението от самата книга, че авторът често си служи с намигването и иронията.  Като при обяснението, че за един мъж да бъде писател е оправдание да си пусне брада, а самият Крусат много искал да има брада. Или констатацията, че разказът не съществува.

Без капка ирония обаче Кристиан Крусат е изразил възхищението си от оформлението на българското издание – снимката и дизайнът на корицата са дело на Деница Проданова. Според писателя, това е най-хубаво оформеното издание на книгата му досега.

Авторката на снимката, Деница Проданова, обясни какво точно представлява тя: мъничкото цветенце, поникнало върху дървените скари, които водят към дюните на Аркутино. Самите дюни напомнят за пустинята от заглавието на книгата, но на самата снимка неясният хоризонт с пясъчен цвят всъщност са дъските на скарите, по които хората отиват към плажа.

Може би следващият минувач е стъпкал това крехко цветенце, но то е запазено на снимката, както написаните думи запазват нашите състояния, понякога граничещи между съня и реалността, като разказите на Кристиан Крусат от сборника му „Кратка история за пътуването и пустинята“.

За да бъде финалът на дискусията ни за тази книга напълно в стила на автора, Красимир Проданов държеше да завършим с откъс от интервюто, което е взел от Крусат – един цитат от Станислав Йежи Лец, който дава представа за човешката природа и същността на книгата: „Кажи ми с кого спиш и ще ти кажа кого сънуваш!”

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук:

Още снимки на Деница Проданова от дискусията:

Още за книгата в сайта ни:

Кристиан Крусат – новият испански литературен идалго

 

 

Източник: www.evropaworld.eu