Книгата „Световете на Яворов“ от Катя Зографова (изд. „Изида“) бeше представена в централното фоайе на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“. Мястото не беше избрано случайно – Яворов е работил тук 4 години! През септември 1904 г. е назначен като библиотекар, в началото на 1905 г. е неин поддиректор на мястото на Пенчо Славейков до август 1908 г., когато става драматург на Народния театър.

Водеща на вечерта беше актрисата и писателка Божидара Цекова. Певците от „Светоглас“ българска полифония изпълниха „Хайдушки песни“ на Яворов и специално възстановената от тях любима песен на поета.

Говорейки за книгата на Катя Зографова, проф. Михаил Неделчев изтъкна безспорния й принос за задълбоченото разбиране на живота и творчеството на един от най-драматичните български поети.

На събитието присъстваше отец Петър Покровски, внук на сестрата на войводата Георги Венедиков, съратник на Яворов в революционната му дейност. Той припомни моменти от семейната история, свързани този период.

Беше прочетено писмо от Явора Стоилова, една от наследничките на поета, изпратено по повод премиерата, в което тя поздравява Катя Зографова за изследователската й смелост и възрожденския й дух. Авторката на „Световете на Яворов“ беше приветствана и от своя съгражданин от Панагюрище, журналистът и писател Стоян Радулов.

Голям красив букет поднесе на Катя Зографова Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. Заедно с Христо Христов, председател на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев“, той обяви инициативата по идея на Фондация „Яворов“ да бъде издигнат паметник на поета в Скопие, за което вече има подписка.

Доц. Весела Неделчева, директор на 78 СУ „Христо Смирненски“, с което Катя Зографова поддържа постоянни контакти от години, я поздрави сърдечно за новото й изследване за Яворов и съобщи, че то ще бъде включено в учебната програма на училището.

Накрая авторката благодари на хората, допринесли за излизането на тази книга, като подчерта ролята на литературния критик и издател Пламен Тотев, редактор на „Световете на Яворов“ и Светлана Янчева, управител на издателство „Изида“. Катя Зографова държеше да каже, че й е особено скъп откъсът, посветен на обичта, свързваща Яворов с арменския народ, и благодари сърдечно за присъствието на премиерата на г-жа Сатеник Зирекянц, консул в посолството на Република Армения у нас, и на г-жа Нарине Восканян.

Изданието на „Световете на Яворов“ е богато илюстрирано със снимки, пощенски картички и ръкописи, някои от които се публикуват за пръв път. Дизайнер на книжното тяло е Стефан Тотев, а прекрасната корица е дело на приобщения към култа „Яворов“ син на авторката, Козма Зографов.
Проф. Димитър Михайлов категорично определя книгата като „важен принос в яворознанието“.
Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен култ, „духовното съкровение“ на детството й, когато уредничка на музея в Чирпан е сестрата на майка й… Този култ продължава и днес – „Световете на Яворов“ са част от него! Книгата представя множествените светове на гениалния български поет: неговите любови, страсти и загадки, каузи, стихове, архиви и музеи. Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените ѝ мемоари, значимостта на „Яворовата Мина“ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите. Анализирано е дълбинното влияние на трагическия Яворов „код“ върху жизнебитието на Екатерина Ненчева, изтляла от туберкулоза, а темата за митологичната Жена е разтълкувана в „Царици на нощта“ – в съпоставка с Ив. Вазов и Ал. Балабанов в „Антология на българската поезия“ на Дебелянов и Подвързачов, 1910 г.
Авторката изследва „Култът Яворов“ – от мъчителното му създаване до живота му днес; прави обстоен анализ на програмната творба „Нощ“, за да премине към съдбовното въплъщаване на заклинанието „С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял“ в битието на поета. Проследено е не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) и участието на безстрашната Арменска рота в Балканската война, водена от легендарните военачалници Антраник Озонян и Карекин Нъждех. Яворов е показан като апостол на националната кауза в Македония – в паралелен животопис с другия „литературен войвода“ – Христо Силянов. Особен акцент е поставен върху историята на невероятното превземане на гр. Кавала през 1912 г.
Книгата представя и професионалните находки на Зографова, работеща от 25 г. в Националния литературен музей, 5 от които като директор. В ролята на литературен „детектив“ тя разследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Иван Ненов или интригуващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров, портретува „столиката Ганка Найденова-Стоилова“, „заснема“ в прецизна историческа социокултурна и медийна хроника дълголетната сага на Яворовия музей на „Раковска” 136.

Повече снимки от премиерата на книгата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: Издателство "Изида" и www.evropaworld.eu