Представянето на романа „Искрено ваша“ (ИК „Персей“) от Гергина Дворецка се състоя в Столична библиотека на символичния за съвременната ни история 10 ноември. Тази дата е своебразен вододел и в самото повествование на книгата.

Премиерата откри група от Академичен хор „Св.Параскева“ при Националната художествена академия с диригент д-р Галина Луканова, председател на Българския хоров съюз. Хористите изпълниха българската народна песен „Хайде бре, Яно“ по музика на Петко Стайнов и химна на Франкофонията „Ensemble“ (Заедно). Солистка: Мария Пашкунова, акомпанимент на пиано: Марио Йоцов.

Това беше своеобрзано въведение в повествованието на книгата, в която българските теми на моменти се преплитат с темата за Франкофонията.

В ролята на водеща на премиерата влезе самата авторка на романа Гергина Дворецка, припомняйки си времето допреди две години, когато водеше предавания по програма „Хр. Ботев“ на БНР.

Пръв за романа „Искрено ваша“ говори неговият издател Пламен Тотев: „Това е една книга, която под формата на роман с всички художествени обобщения и условности, разказва за неща, които действително са се случили или лично на авторката, или на хора около нея – каза той. – До голяма степен образът на главната героиня е близък до самата нея. Романът е своеобразна семейна сага с много герои, с много връзки между тях – неща, които са интересни за литературата във всяко време, във всяка епоха: отношенията между родителите и децата, какво дават едните, какво вземат другите. Такива сюжети са изкушавали много автори, но книгата е интересна с това, че тя по някакъв начин запечатва едно време, през което сме минали. Действието се развива точно преди 10 години, през 2006 г., нещата се завъртат около премиерата на книга, която се състои именно тук, в Столична библиотека. От друга страна романът пресъздава страници от историята на Българското национално радио и то не само в момента на действие на книгата, а и с поглед назад. Неслучайно представянето на книгата е на днешната дата, 10 ноември, защото я има тази съпоставка, има го това надникване в недалечното минало, преди 1989 г., с атмосферата в радиото тогава. Книгата е много любопитна и с тази тема, аз лично не съм я срещал в българската литература, интерпретирана точно по този начин. Книгата е написана вълнуващо, с похвати на добрата литература, която успява да задържи вниманието на читателя. Мисля, че романът ще има успех.

Говорейки за книгата, Къдринка Къдринова, журналистка и писателка, припомни, че авторката е и поет, и журналист, и човек, който развива организационна дейност чрез сайта, който правят със своя съпруг и сина им. „Това е човек, който всъщност би трябвало да бъде образец за български интелектуалец – не да седи и да мърмори за това, че нещо не върви, а да влезе в този реален живот и да го прави по-хубав и по-красив. Книгата е един елемент от тази мозайка – пъстра и красива. Това е логичният контекст на днешната премиера на една толкова интересна книга. – сподели мнението си Къдринка Къдринова, след което представи своята рецензия за романа „Искрено ваша“, публикувана на сайта на СБЖ. В нея тя определя книгата като семейна сага, която би могла да послужи за създаването на телевизионен сериал. „Много позитивно е и посланието за силата на моралните принципи, които винаги дават сила на честните хора в „непреходните” изпитания на живота. Всяко българско семейство би предпочело да гледа такъв сериал, когато се събира за вечеря, отколкото от малкия екран към чиниите да свистят куршуми и да надничат мафиоти.“ Цялата рецензия може да прочетете тук.

Литературният критик Георги Цанков започна изказването си за романа с едно признание:  „Днес сутринта по радио Дарик направих нещо, което почти никога не правя – представих с огромно удоволствие една книга, която още не бях прочел, защото я купих вчера вечерта. Направих го за книгата на Гергина Дворецка и след това вече през деня прочетох историята за първата сестра, за нейната бременна дъщеря и успях да вляза в сюжета на книгата. Защо направих всичко това? Просто, защото познавам много отдавна Гергина и я познавам не само като журналист и франкофон, но и като един великолепен поет. Винаги съм имал някакво подозрение към журналистите, които пишат поезия и проза, но, когато тя за първи път ми даде нейни стихове, аз усетих, че това не е лирически дневник, а една, бих казал, философска, много лирична, но и много искрена поезия, която не търси сензацията на модерното, но ни кара да се чувстваме съпричастни. Същото усещане за съпричастност имах и когато започнах да чета този неин роман. Другата причина да съм сигурен в романа е, че издателство „Персей“ никога не прави случайни жестове и винаги издава литература, която има смисъл. Пламен Тотев се грижи и за жените в българската литература – винаги изданията му са красиви, но никога не е правил компромис и не е представял жени, които пишат лирични любовни дневници. Просто това не е сериозна литература. Преди 10 години, горе-долу когато се развива действието в книгата, ми се случи да напиша голяма отрицателна рецензия за един роман, в който събитията се развиваха в радиото. Това беше роман на известен наш радиожурналист, който тогава беше навлязъл в кипежа на политическите събития, и беше решил, според мен крайно субективно, да отрази това, което се случва. Гергина Дворецка през всичките тези години се прояви като изключителен професионалист, което означава, че тя не взимаше страна, но беше винаги на страната на хуманността, на страната на европейските ценности, за които говорим така често, обаче тя наистина ги защитаваше с невероятен хъс. Нейното отношение към Франкофонията беше не на човек, който търси някакви облаги от французите – те я оцениха. Тя беше човек, който гореше да покаже – а това е една стара, бих казал, възрожденска българска черта – френската култура и нейното значение в България. Затова мисля, че днешното й постижение е плод на тази нейна дългогодишна дейност, на умението й да вижда нашата действителност през едно философско огледало и не да търси сензационното и моментното, а да подарява това, което е вечно – значимите чувства между хората, отношенията, които ги правят по-човечни и по-добри, затова аз я приветствам за тази книга.“

Преводачът Андрей Манолов беше откровен: „Да дадеш книгата си на преводач е малко опасно, защото той е много коварен читател – ще намери нещо, което никой друг няма да забележи, дори литературният критик. Има автори, които докато те въведат в повествованието и ти вече си захвърлил книгата им, а ти хващаш бика за рогата от първата страница и ме въведе на едно място, което аз много обичам – площад „Славейков“ и това отключи у мен много мои лични спомени за интелектуалци, които съм срещал тук: Венко Христов, Владимир Свинтила. Този младеж с палтото, който се появява в  началото на книгата, той никога не може да се появи на площад „Възраждане“. Само на площад „Славейков“! Какви ли неща не са се случвали на този площад, особено нощем, когато излизахме от Клуба на журналистите. Всички тези спомени се отключиха от атмосферата в книгата.  В двете гимназии, в които съм учил, учат твоите две героини: 7-о училище и Френската гимназия. Като затворех книгата, виждах това половин лице на корицата – двете главни героини са показани наполовина, между тях отношенията са недоизказани. Аз много обичам авторите, които не се доизказват. Слабите писатели ще те затрупат с всичко и ще се чудиш как да прехвърлиш страниците. Правя паралел с Патрик Модиано, който го преподавам, превел съм 7 книги от него и на 7 други съм бил редактор, но тази недоизказаност ти не си я взела от него. Един писател не може да вземе някакъв маниер, а и да го вземе, то ще си личи. Тази недоизказаност ти я носиш в себе се, това в радиото не можеш да го направиш – там трябва да си кажеш всичко. Тук си оставила читателя да допише и, разбира се, всеки читател ще си го допише по различен начин. Характерите са много добре направени. Много точен език, много сдържан. И винаги нещо, което остава да си го домислиш. Особено двете сестри са много интересни. Роман без ярки женски образи и без любовна история нищо не представлява. При Стендал по-ярки са женските образи. Колкото до автобиографичното – един роман, когато е написан, той се еманципира от автора. Онова, което си описала за радиото, се е случвало по един или друг начин и в други редакции. Ирена не си ти, тя е вече една самостоятелна личност, която живее свой живот в съзнанието на тези, които четат, и автобиографичността не е толкова важна. Ти и да кажеш, че никога не си работила в радиото, читателят ще ти повярва. Има хора, които описват всичко, което виждат около себе си, и ти не им вярваш, защото не могат да пишат, а ти просто можеш да пишеш. Ти с това си се родила. Помня, като дойде във в. „Средношколско знаме“ и стиховете ти от тогава помня… Книгата е много хубава. Който не я е чел, да я прочете. А аз ще я препрочета.“

Поетесата Виктория Катранова припомни, че познава Гергина Дворецка от времето, когато е работила в Младежка реакция на БНР. „Нейните предавания винаги се открояваха, защото тя много чете, много знае, много пътува. При нея всичко е едно движение. Тя е един изключително ерудиран журналист – нещо, което мога да кажа за малко колеги. И е много сетивна. Гери, ти ме грабна още навремето с твоята стихосбирка „Шарени думи“, защото пишеш интересно, интелигентно, увлекателно. И винаги след всяко прочетено твое нещо ни навяваш много размисли. Неслучайно Гергина Дворецка е избрала издателска къща „Персей“ и Пламен Тотев, защото тя е перфекционистка, човек, който изпипва най-малкия детайл, така, както прави и Пламен Тотев. Той е един изключителен професионалист в своята област. Един от най-престижните издатели. Радвам се, че познавам и двамата. Да е добър пътят на книгата!“

Преводачката от нидерландски Анета Данчева- Манолова: „Направиха се сравнения с френската литература, но аз ще направя сравнение с холандската, което сигурно ще ви изненада. Това, което Андрей спомена, че има едно поколение, обрисувано в романа, е вярно, нашето поколение може би. Аз обаче се радвам, когато срещна в литературата така наречения топографски момент, който е характерен за холандската литература. Безкрайно ми е приятно да видя софийските улици с имената им, с конкретни сгради на тях. Това е типична градска литература, в която по много точен начин е представена средата, тези елементи не са характерни за нашата традиция, а в романа ги има и на мен ми харесват.“

Богдан Дворецки, който е първият читател на романа и коректор на изданието: „Читателите ще открият, че героите преминават през различни тежки моменти, през препятствия, но това, което е важно, е, че човек трябва да запазва добротата и че чрез добротата в отношенията между хората ще се постигне един по-добър свят. Хубавото е, че в книгата има хумористични моменти. Една от героините постоянно изпада в странни или смешни ситуации, въпреки че самата тя има високо мнение за себе си, но и при нея има един трогателен детайл – това е отношението й към нейния син, който не е в България. Тя не чувства чак такава близост с дъщеря си, въпреки че живеят в един град, но със своя син, който е в Берлин, тя изпитва изключително силна връзка. Това е човекът, който я кара да се разтопи емоционално и да падне маската на нейната префърцуненост. Тя му се обажда по телефона в Берлин и му казва: „Миличък, сега ще си направя чай и ще си представя, че го пием заедно.“ За мен това е най-трогателният момент в тази книга.“

Младият писател Емил Минчев, автор на три книги и преводач на десетки произведения от английски: „Мога да коментирам и като писател, и като преводач. Книгата веднага ме грабна, чете се бързо. Аз също забелязах упоменаването на улиците – неща, които те държат здраво стъпил в повествованието. Като писател мога да кажа, че това е трудно да го постигнеш – да създадеш света, в който се развива действието, така че читателят да се чувства като че ли е там. Това е много добро постижение. Като преводач мога да кажа, че стилът е увлекателен. И другото ми впечатление е, че персонажите са много интересни.“

В края на премиерата авторката прочете откъс от романа си „Искрено ваша“.

Още снимки на Стефан Тотев от премиерата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“.

Премиерата през обектива на фондация „Европа и светът“.

Началото на романа „Искрено ваша“ може да прочетете тук.

Откъс от романа „Исрено ваша“

Източник: www.evropaworld.eu