Рада Панчовска – едно достойно присъствие в българската литература

Публикувано:
09:55ч / 31.10.2019г
Брой прочитания:
178
Брой коментари:
0

Известната наша поетеса и преводачка от испански език Рада Панчовска, която тази година празнува кръгла годишнина, гостува в Литературния клуб на Столична библиотека на 29.10.2019 г. като поет и преводач на месец октомври. Истинско удоволствие беше да я видим „в дует“ с друга наша изтъкната испанистка – Лиляна Табакова, която модерираше събитието, а преди време също беше преводач на месеца. В разговор с нея Рада Панчевска разказа за своите търсения в поезията и в преводаческото изкуство.

Тя сподели, че още в младостта си е спазвала три важни принципа в личното си творчество: никога да не използва бъдеще време – за нея важни са настоящето и миналото; стихотворенията й никога да не надхвърят 15 стиха. Третият й важен принцип е да не пише в първо лице единствено число, защото й е чужда поезията на Аз-а, приема я като излишно самоизтъкване.

Като преводач следва принципа да превежда чуждестранния автор точно, а не да разкрасява текста му, ако той има недостатъци. „Нека се види, че и чужденците могат да пишат лошо“ – заявява безкомпромисно.

Лиляна Табакова повдигна въпроса за „женското писане“ и обърна внимание на предпочитанието на Рада Панчовска, да се самоопределя с испанската дума „poeta“, която е универсална за мъжки и женски род, а не „poetisa“, както е буквалният превод на „поетеса“. Истината е, че стиховете на Рада не са типично женски. През 80-е години на миналия век в поезията ни наред с откровено „женствените“ авторки като Ваня Петкова, навлязоха и такива, които предпочитаха да се държат като „мъжки момичета“ и Рада причислява себе си повече към тях.

Представителят на домакините от Столична библиотека, поетът и писател Петър Чухов, прочете отзив за творчеството на Рада Панчовска от доайена на съвременната българска поезия Иван Теофилов, който беше възпрепятстван да присъства лично. Изключително точно и с човешка топлота и разбиране Теофилов анализира поезията на една от най-ярките наши поетеси. Много вярно той е доловил, че тя се вълнува от глобалните проблеми на света, но страни от суетата и шумотевицата на деня. Същевременно рядко пропуска литературни събития, като на тях присъствието й е ненатрапваща се, но винаги забележимо. 

Рада Панчовска е човек, който се радва на чуждите творчески сполуки, не пропуска да каже добра дума на автора. С това съм я запомнила и аз още от ранната ми младост, когато се срещахме в Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов“. Оказа се, че преди 1989 г. литературната й съдба не е била лека. Първата й поетична книга излиза в издателство „Народна младеж“ в една от така наречените „общи гробници“ – сборник с по 5-6 стихотворения от 30 млади поети. Издаването на първата й самостоятелна стихосбирка се забавя твърде дълго и тя излиза, когато Рада вече е 35 години, а тази възраст е пределната за членуване в Кабинета на младия писател – по социалистическо време той се смяташе за преддверие към членството в Съюза на българските пиисатели. „Затова пък членувах в Сдружението на писателите от Панагюрище“ – с усмивка добави поетесата. 

Години наред тя пише стиховее, но не публикува. След политическите промени през 90-е тези трупани дълго стихотворения, започват да излизат в отделни книги. Тогава някои коментират, че твърде често издава, без да се замислят, че е отсъствала от литературното пространство и е дошло времето ръкописите „от чекмеджето“ да видят бял свят.

Накрая Рада Панчовска прочете свои стихотворения, публикувани като подборка от различни нейни сборници в брой 2 от тази година на бургаския алманах „Море“.

Въпреки немалкото културни събития същата вечер, много почитатели на Рада дойдоха да я поздравят и да поговорят с нея. 

Гергина Дворецка

Повече сниммки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Още по темата на сайта ни:

Рада Панчовска – поет и преводач на октомври в Столична библиотека

Източник: www.evropaworld.eu