Разказ от сборника „Облечи си жилетката“ от Макис Цитас

Публикувано:
09:33ч / 27.05.2019г
Брой прочитания:
457
Брой коментари:
0

Макис Цитас  е роден през 1971 г. в Яница, Северна Гърция. Има диплома по журналистика и е сътрудничил на радиостанции в Солун. От 1994 г. живее постоянно в Атина. Ръководи информационния сайт за книги, литература и култура Diastixo.gr (в превод на български означава „разредка“). Негови литературни текстове са включени в антологии, публикувани са в литературната преса и са превеждани на множество езици.

oblechi si jiletkata koricaТук публикуваме разказа, дал заглавието на сборника „Облечи си жилетката“, който излезе в издателство „Персей“.

МАКИС ЦИТАС

ОБЛЕЧИ СИ ЖИЛЕТКАТА

– Мамо, чуваш ли ме, какво правиш?

– Добре съм, бе, моето момче, заминал си за чужбина и не си ми казал?.

– Ти откъде разбра?

– Говорих със секретарката ти и тя ми каза „господин Статис е в Полша“.

– В Литва съм.

– Къде е това?

– До Полша.

 

Ще ме попита дали имам изяви.

– Изяви ли имаш?

– Концерти.

– Много ли са?

– Два.

– Предстоят ли?

– Единият мина.

– И как мина?

– Много добре, залата беше пълна.

– Хареса ли им?

– В продължение на пет минути ръкопляскаха на крака.

 

Ще ми пожелае „още по-големи успехи“.

– Браво, момчето ми – браво! Още по-големи успехи ти пожелавам.

– Благодаря, мамо.

 

Ще ме попита дали се храня.

– Храниш ли се?

– Да, храната тук е хубава.

 

Ще ме попита дали се обличам топло.

– Обличаш ли се топло?

– Не е студено.

– Недей казва, че не е студено, ти лесно се разболяваш.

– Хората тук са по къс ръкав.

– Остави ги ти хората! Те може да са луди.

– Всичките ли?

– Може да са дебелокожи, бе, момчето ми!

 

Ще ми каже, че открай време съм бил чувствителен към студа.

– Ти от малък  си чувствителен към студа.

– Затова ли винаги ме преследваше с една жилетка?

– Да, защото когато те оставях без жилетка, се връщаше в къщи простинал.

– Междувременно обаче, знаеш ли, пораснал съм.

– Е и? Чувствителността си ти остава.

– Както и да е.

 

Ще ми каже да внимавам.

– И да внимаваш.

– Добре.

– И да внимаваш за портфейла си.

– Какво имаш предвид?

 

Ще ми каже да внимавам за джебчии.

– Да не ти го откраднат, моето момче  – в Полша крадат.

– Аз съм в Литва.

– Няма значение къде си! Крадци има навсякъде.

 

Ще ме попита отново за „изявата“.

– Кога е следващата ти изява?

– Концерт.

– Добре, концерт.

– Довечера.

– Къде?

– На централния плошад.

– Значи е навън – отвсякъде на открито!

 

Ще ми каже отново за жилетката.

 

– Не ми казвай, че няма да си сложиш жилетката!

– Ама ти сериозно ли говориш? По жилетка ли ще изляза да дирижирам оркестъра?

– Защо, да не би да е грозна жилетката? Сума пари платих за нея.

– Не съм го забравил, имаш грижата непрекъснато да ми го напомняш.

 

Ще ми каже, че иронизирам.

 

– Пак започна да иронизираш. Браво, моето момче, браво….

– Не ми казвай, че сега ще се разплачеш!

 

Ще ме накара да й обещая, че ще я облека.

 

– Обещай ми, че ще я облечеш.

– Имай милост най-после, мамо!

– Умолявам те!

Накрая той облече жилетката в цвят фуксия. И не го беше грижа, че музиканти и публика го гледаха озадачено. Не искаше да й скършва хатъра, тъй както беше от шест години мъртва и погребана в гробището на Зографу с жилетката си цвят фуксия, онази скъпата.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова