На 1 декември салонът на словашкото посолство в София бе пълен с публика. След излизането му на немски, чешки, полски, унгарски, украински, хинди и предстоящото отпечатване на английски бе представен и българският превод на романа „Зона на ентусиазъм” (с подзаглавие „Драматична история на приятелството и любовта 1968-2008”) на популярния и изключително успешен словашки автор Йозеф Банаш. На премиерата на книгата за България присъстваха авторът и преводачката Фабиола Виценова. Извънредният и пълномощен посланик на Република Словакия в София Мариан Якубоци приветства многобройните гости и представи автора: виден политик и дългогодишен негов колега дипломат, достигал до отговорни длъжности в евроатлантическата администрация. Богатият си и интересен житейски опит той е изложил в същността на книгата – политически трилър, в който на фона на историята на зародилото се през лятото на 1968 година приятелство между словашкия студент Йозеф Балаж и германския студент  Томас Анкерман и пламналата любов между Йозеф и украинката Александра (Саша) Гриценко се развиват съдбоносни за Чехословакия и цяла Европа събития. Става дума за нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, така наречената”нормализация” (т.е. реставрация на авторитарния социализъм в тази страна), студентските бунтове в Западна Европа, протестите против войната на САЩ във Виетнам, процесът за денацификация във ФРГ и ГДР, безпомощността на застаряващото ръководство на КПСС, последвалата смърт на Брежнев, Андропов и Черненко, настъплението на Горбачов, перестройката, разпадането на СССР, нежната революция в ЧССР, обединението на Германия, раждането на Словашката република, влизането на Словакия в НАТО и ЕС…Преплитат се истински случки и действителни политически лица с художествените персонажи, базирани на реално съществуващи хора. Добавени са и множество автобиографични елементи. Въведени сме в дипломатическите среди, където се кове съдбата на цели държави и народи, а авторът „плува” в свои води.

От любов към Йозеф Саша се включва доброволно в окупационния  военен корпус, за да помогне на чехите и словаците в сблъсъка им с протичащата според съветската пропаганда контрареволюция. Само че действителността се оказва съвсем друга.  Тяхната любов е обречена. А може би не съвсем? Използвайки богатия си дипломатически опит и многостранната си езикова подготовка, авторът се рови из редица чуждестранни архиви и изгражда документалната основа на своя роман.

Книгата бе представена от Асен Милчев, преводач и издател, който похвали преводаческата работа на Фабиола Виценова, справила се блестящо със задачата си, избягвайки подводните камъни да потъне в „морето” от лица и събития, някои от които са малко или почти неизвестни на българските читатели, и търпеливо и компетентно е разяснила в бележки под линия необходимото.

В началото на книгата си, заедно с традиционните благодарности, които се отправят по право към най-близките, на цяла страница авторът е благодарил на един куп хора, помогнали му при създаването на романа. Така виждаме как творчеството, което поначало е едно самотно занимание, в такъв вид документална литература, се превръща в колективно дело. Но най-голямата благодарност дължим ние, читателите от по-възрастното поколение към автора. Защото тази книга ни помага да разясним на младите за превратностите на историческите събития от близкото минало, за които почти нищо не се говори. Едни на пръв поглед спокойни и сити времена, но всъщност изтъкани от вътрешни противоречия и несправедливост. И на трагедии – личностни и на цели народи. Ние отрекохме един социален модел на фалшиво равенство и братство. Но в наши дни не сме ли застрашени от друго. Да се превърнем в роботизирани изпълнители в една огромна работилница, където ни хранят добре, джобовете са ни пълни, но душите – празни. Върху това ни кара да се замислим този роман. И чрез съдбата на своите герои все пак ни дава надежда, че и след раздяла, траяла над 37 години,  разразилите се политическите бури и превратностите на съдбата, приятелството и любовта остават живи! А дали дори само заради това не си заслужава да се живее?

Асен Милчев