С Ицко Финци в „Сам дойдох“

Публикувано:
11:59ч / 30.10.2016г
Брой прочитания:
256
Брой коментари:
0

В съботната вечер бяхме на поредния моноспектакъл на Ицко Финци в кръчмето „Сам дойдох“. Всеки от тези импровизирани моноспектакли е различен, зависи от вдъхновението на Ицко, но винаги има изпълнения на пиано, цигулка и акордеон, както и четене на литературни тестове. Този път големият актьор беше подбрал откъси от „Дневникът на Ева“ на Марк Твен, откъси от разкази на Михаил Зошченко, монолог на Духа на старостта от пиесата „Когато розите танцуват“ на Валери Петров, както и собствения си разказ „Истории за пиана и рояли“, в който са включени много популярни имена от богатия му с приятели живот: Васил Пармаков, Кирил Дончев и сина му Антони Дончев и др.

Голямо предизвикателство за всеки актьор е да съсредоточи вниманието върху изпълненията си на едно място, където хората са отишли да вечерят и да си пийнат в празничната вечер. Ицко обаче за пореден път успя да вдъхнови и разчувства всички присъстващи, така че на моменти някои гости на кръчмето се просълзяваха, а в други моменти ставаха да танцуват под негов акомпанимент. Още повече, че, както винаги, много от посетителите бяха дошли заради самия него – сред тях имаше и съвсем млади хора, може би студенти по актьорско майсторство, които се стараеха да уловят всеки негов жест, дума и музикален тон. Неслучайно, за да си сигурен, че можеш да присъстваш на съботните вечери с Ицко в „Сам дойдох“, трябва да си направиш предварителна заявка през седмицата. Миналата събота ние не бяхме предвидили това и заварихме помещението претъпкано до краен предел, нямаше къде да се поставят допълнително два стола и се наложи да си тръгнем. Сега си запазихме места отрано.

Ицко не се спря повече от час: сменяше музикалните инструменти един след друг и, когато казваше, че предстои кратка почивка, то беше само, за да вземе поредните листове или книги с литературни текстове, откъси от които четеше. Той чете наистина много хубаво – изразително, без преиграване, завладяващо. И най-вече – с прекрасно чувство за хумор! Естествено, за разведряване на настроението в почивния ден, Ицко подбира забавни текстове, които в неговото изпълнение, не само те разсмиват, а понякога те карат да се превиваш от смях.

Предимството на такъв импровизиран моноспектакъл е, че изпълнителят, долавяйки настроенията на публиката, може да съкрати някой от предварително набелязаните моменти от програмата си, да вмъкне други, които е предвидил за резервен вариант. Изобщо, творческият елемент присъства през цялата вечер. Ицко е готов да изпълнява и мелодии по желание на присъстващите. По наша молба вчера изсвири лайтмотива от популярния български филм „Преброяване на дивите зайци“ (режисьор: Едуард Захариев, сцинарист: Герги Мишев, музика: Кирил Дончев). В този филм актьорът изпълнява една от най-сполучливите си главни роли – на чиновника статистик Асенов.

Когато накрая отидохме да поздравим Ицко Финци, той набързо направи разбор на вечерта: оказа се, че има много точна представа кога е успял да ангажира вниманието на цялата публика, кога някои посетители са отишли да пушат навън. Набеляза си в движение и идеи за следващата събота. Мисли да прочете откъси от неиздавана творба на Валери Петров.

Благодарности за вълнуващата вечер и аплодисменти за талантливия актьор, влюбен в музиката, който може да превърне и малкото кръчме в голяма сцена!

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във фейсбук.

Още в сайта ни:

Артистична вечер с Ицко Финци и Милчо Левиев

Източник: www.evropaworld.eu