Слово на Къдринка Къдринова при получаването на испанския Орден за граждански заслуги

Публикувано:
09:43ч / 26.02.2020г
Брой прочитания:
252
Брой коментари:
0

На 25 февруари 2020 г. в резиденцията си в София посланикът на Кралство Испания Н.Пр. Алехандро Поланко връчи на журналистката и писателка Къдринка Къдринова голямото отличие Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги за цялостния й журналистически принос в опознаването на испаноезичния свят у нас. Високото отличие й е присъдено с указ на крал Фелипе Шести, издаден на 19 юни 2017 г. Испанският посланик припомни богатата биография на известната българска журналистка и писателка, многобройните й публикации за Испания и Латинска Америка и подчерта: „Няма сред българските журналисти друг, който да е писал повече и с по-големи познания за нас от Къдринка.”

2-1При получаването на ордена Къдринка Къдринова (на снимката вдясно) развълнува всички присъстващи на церемонията с искрената си любов към Испания.

Публикуваме на сайта ни пълния текст на словото й:

„Ваше Превъзходителство, уважаеми дипломати и приятели от посолството на Испания, уважаеми гости, скъпи приятели и колеги,

Огромна чест за мен е удостояването ми с високото отличие на Кралство Испания – Cruz de Oficial de la Orden de Mérito Civil. Вълнението ми и е неописуемо, благодарността ми е неизмерима.

Разбирам, че това огромно признание е свързано с дейността ми начело на основаното през 2003 г. Сдружение на испоноговорещите журналисти в България, което има своето авторитетно място в професионалната и обществената панорама в България. Затова държа да изтъкна, че нашето Сдружение се зароди като идея точно тук, в резиденцията на Испания, на един прием.

Тогава в спонтанен разговор между испаноговорещи колеги журналисти установихме колко сме много и колко добре би било да обединим нашата обща обич към езика, културата, чувствителността и етиката на тази магнетична вселена – испаноезичния свят, толкова харесван и толкова сърдечно приеман в България. Блазня се от мисълта, че нашето Сдружение стана още един много силен мост между испаноезичния свят и нашата страна.

Държа да изтъкна приноса на всички колеги съучредители на Сдружението и специално на прекрасното семейство на Грозданка и Рафаел Алварадо, които конкретно подадоха идеята за създаването му. Непремнно трябва да спомена и изключителните колеги Мария Пачкова, Гергина и Владимир Дворецки, Райна Петкова, Катя Диманова, а също напусналите ни за огромно съжаление Светлана Плашокова, Самуел Франсес, Мария Владимирова. Щастлива съм, че в нашето постоянно разширяващо се Сдружение са и колеги като Бойко Василев, Савина Спасова, Владислав Пунчев, Оля Ал-Ахмед. След приключване на редица административи формалности предстои ръководството на Сдружението да бъде поето от нашия новоизбран председател Георги Митов, който за съжаление днес е възпрепятстван да е с нас.

Горда съм, че Сдружението ни се утвърди и с ежегодно провеждания журналистически конкурс „Светове и цветове” в памет на Светлана Плашокова и Самуел Франсес. Прекрасно сътрудничество и приятелски контакти ни свързват с посолствата на Испания и на представените в България Аржентина, Куба, Венесуела, с почетните консулства на Колумбия, Чили, Еквадор, Мексико, Уругвай, Гватемала, с Институт „Сервантес”, с Отдела по образованието към посолството на Испания, с Катедрата по испанистика и португалистика в СУ „Св. Кл. Охридски”, със Съюза на българските журналисти, с експертите за Испания и Ибероамерика в министерството на външните работи, с приятелите от уважаваната фирма Roca. Благодаря, че днес споделят с мен радостта от високото испанско отличие и представители на тези институции и организации.

Благодаря и на моето семейство за търпението към моя претоварен професионален график през многото вече десетилетия по пътя ми в журналистиката, заради който често се е налагало да ощетявам откъм внимание най-близките си.

Винаги съм влагала сърцето си в моята журналистическа работа, която приемам като кауза. И iъм привнасяла в нея ценности и стремежи, с които са ме вдъхновявали хора, събития, процеси, примери от Испания и испаноезичния свят – винаги по-топъл и по-близък до чувствителността и поривите на българите от други, по-прагматични култури.

Гражданската активност, солидарността, отстояването на социалната справедливост и на демократичните права, върховенството на закона, свободата на словото, предизвикателството да се надвие безотговорността по глобални въпроси като войните, неравенствата, бедността или климатичните промени – това са трасиращите пътеки, по които испанското общество напредва така емблематично в годините на своя преход, а и днес също, търсейки решения за съвременните проблеми. Много ми се иска този опит да продължава да е ориентир за България, особено в противоречиви периоди, като онзи, през който преминаваме в момента.

Бях на 20 години и следвах журналистика, когато гледах легендарния испански филм „Solos en la madrugada“ (на български известен като „Сами след полунощ“), сниман през 1977-а и дошъл на нашите екрани през 1978-ма. И до днес помня думите на героя на Хосе Сакристан – радиоводещ, който се обръща към своята аудитория така: „Vamos a luchar por el que creemos que hay que luchar – por la libertad, por la felicidad, por lo que sea. Hay que hacer algo, no? Para alguna cosa debe servir el cambio, digo yo. Venga, vamos a cambiar la vida…” („Хайде да се борим за онова, за което вярваме, че трябва да се борим – за свободата, за щастието, за каквото и да е друго. Трябва нещо да направим, нали? Все за нещо трябва да послужи тази промяна, казвам си. Ами давайте, хайде да променим живота!”)

Ето за тази мисия на журналиста с честна съвест и със стремеж към хуманна промяна ще ме вдъхновява и връченият ми сега Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги”.“

Un millón de gracias.“

Още по темата на сайта ни:

Голямо испанско отличие за Къдринка Къдринова

Източник: www.evropaworld.eu