Истински спектакъл видяхме в Унгарския културен институт при представянето на „Какви са унгарците“ от Янош Лацкфи. Авторът чете текстове от книгата си в оригинал, като талантливо се вживяваше в различните си герои. Не му отстъпваше по артистичност и преводачката на творбата Адриана Петкова, от която чухме същите откъси на български език. Директорката на института г-жа Дьорди Димитров поясни, че премиерата в София на „Какви са унгарците“ е трябвало да бъде още в края на миналата година, но тогава авторът е бил възпрепятстван да присъства заради щастливо семейно събитие – сватбата на дъщеря му. Книгата излиза в издателство „Рива“ и е едно от 15-те литературни произведения, издадени в България през 2015 г. с подкрепата на Унгарския културен институт. Водещ на премиерата беше поетът Марин Георгиев, който допълваше прочетените цитатите от творбата със свои лични унгарски спомени, а преводачката Юлия Крумова помагаше на Янош Лацкфида следи разказа му. В даден момент към гостите на премиерата се присъедини и Н.Пр. Андраш Клейн, посланик на Унгария у нас.

Читателите на книгата истински ще се забавляват с шеговития подход на Янош Лацкфи при тълкуването на унгарския характер и със сигурност ще открият в него български черти. Много нашенци също биха възкликнали като автора „Без музика не мога да живея“, което всъщност е стих от популярен унгарски шлагер. А да ви звучи познато: „За потенцията на унгарските мъже и красотата на унгарките се носят легенди.“? Естествено, достатъчно е вместо унгарци и унгарки в текста да напишем българи и българки, и всичко ще си дойде на мястото. И още познати неща откриваме в книгата: „Любим зеленчук на унгарските мъже е наденицата, а към нея като плод консумират и сланина.“, „Хрупкави туршии, пухкав бял хляб, хрупкаво изпечени мръвки или сочен таскебап, а пък и през парите на пенливото вино животът по-малко показва смръщено лице.“ За отношението към алкохола в книгата става дума неведнаж, но има и две специални глави: „Алкохол за начинаещи“ и „Алкохол за напреднали“. Втората започва така: „По време на реалния социализъм се считаше, че интелектуалците могат да избират между два пътя: единият бил алкохолизмът, а другият бил непроходим. През 90-те години стана ясно, че и цялото унгарско общество разполага с тези две възможности.“

Да се учудваме ли, че зачитайки се в „Какви са унгарците“, която получава в оригинал като коледен подарък, преводачката Адриана Петкова започва да я превежда на български за собствено удоволствие. Едва по-късно се замислила за авторски права, подписване на договор и други важни подробности, които да направят възможно това забавно и увлекателно четиво да стигне до повече българи. Издателят Йонко Йовчев пък така се заинтригувал от творчеството на Янош Лацкфи, че вече мисли за следващата негова книга, която ще излезе в издателство „Рива“.  

Писателят е роден през 1971 г. в Будапеща. Завършва Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош” и защитава докторат по френска литература. Автор на стихосбирки, един роман, новели, сборници с разкази и есета. Превежда от френски език. Носител на престижните литературни награди „Атила Йожеф” (2000) и „Прима примисима (2013). 

От приведените по-горе цитати става ясно, че Янош Лацкфи е човек с безспорно чувство за хумор. Има обаче и неща, към които подхожда изключително сериозно и сред тях е отношението му към семейството – той е баща на 6 деца и очевидно ги поставя над литературната си слава.

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu