На 3 септември т. г. София се върна 17 века назад във времето, за да се превърне отново в Улпия Сердика – любимият град на император Константин Велики. Археологическият парк Западна порта на Сердика стана открита сцена, на която дрънчеше оръжие, водеха се люти битки, лееше се вино и медовина и звучаха раннохристиянски молитви на латински и древногръцки.

Фестивалът на античното наследство, който привлече много жители и гости на столицата, се проведе за втори път след пилотното му издание през септември 2019 г. Тази атрактивна проява бе организирана от Сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“ в партньорство с Регионален исторически музей – София, и с подкрепата на Столична община, благодарение на финансирането по Програма „Култура“.

Зрителите се пренесоха като с машина на времето в края на IV век сл. Хр., по времето на император Теодосий I – последният обединител на Римската империя преди окончателното ѝ разделяне на Източна и Западна. Както разказаха организаторите, и тогава Сердика е бил важен кръстопътен град, с многобройно население с различен етнически и религиозен характер. Благодарение на усилията на десетки доброволци, посетителите на събитието можаха да видят елементи от бита на сердикийци – как са прели местните римлянки, как са се секли монети и са се правели бижута, как са се изковавали оръжия. Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който участваше в откриването, изрази приятната си изненада от броя и уменията на ентусиастите.

Зрителите присъстваха на обучение на римски воини от град Нове (Свищов), където е пребивавал римски легион. Станахме свидетели как в синхрон се насочват напред копията, как се изгражда стена от щитове – военачалникът лично провери стабилността на „стената“ като се хвърли с цялото си тяло върху нея! Даваше команди на латински и наказваше с пръчка по шлемовете, неизпълнилите добре упражнението.

Имаше и страхотен екшън – бе пресъздадена съвсем реалистично битка между готски нашественици (в чиято роля се превъплътиха румънските гости от Asociatia Culturala Tomis – Galati), и римски войници и техни съюзници (домакините, свищовските любители на античността от ДУКС Антика и ямболските ентусиасти от Сдружение “Антична Тракия“). Хвърчаха копия и стрели, имаше дуели с мечове, но за щастие щитовете на реенакторите се оказаха здрави и никой не пострада. В края на „сражението“ бе дадена командата „Ресурекцио!“ и „загиналите“ станаха от земята, за да участват в церемонията по сключването на федус (съюз). След „кървавата битка“ изморените воини се наредиха на опашка за дегустация на медовина и Conditvm Paradoxvm – подправено вино по древноримска рецепта, приготвени специално за фестивала от Abordage. Това се оказаха старите ни познати от първото издание на фестивала през септември 2019 г. – виночерпците, от които тогава си купихме медовина и които ни се представиха като Ханко и Мадам. Сега семейството има ново попълнение – бебето  ПападУ, както ни го представи Ханко. Този път медовината и виното не се продаваха, а Ханко и Мадам черпеха с тях – Столична община се беше погрижила гостите на фестивала да опитват от античните напитки безплатно.

През цялото време неволно сравнявахме тазгодишния фестивал с този отпреди 3 години. Жалко за прекъсването, наложено от пандемията, защото „Сердика е моят Рим“ щеше да набере голяма скорост. Сега липсваха част от участниците в първото издание – гостите от Австрия и Унгария. Но пък отново не липсваха забавления за децата – те можеха да се научат да стрелят с лък или да се снимат с доспехи на древни римски воини. Имаше и специално ателие за тях в Античен комплекс Сердика, както през 2019 г.

Нямахме възможност да останем за следобедната част от събитието, но цялата програма може да видите тук.

Повече снимки може да видите тук, както и в това видео.

Гергина и Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu