Стихотворение на Йосиф Вентурас в „Живопис и поезия“

Публикувано:
08:04ч / 13.11.2018г
Брой прочитания:
329
Брой коментари:
0

800x600_museepaulva-4637719Преводачката Здравка Михайлова, неуморен популяризатор на гръцката литература, ни представя участието на поета Йосиф Вентурас в инициативата „Живопис и поезия“ на музея „Пол Валери“ във френския град Сет. Поети от Франция и от цял свят са били поканени да напишат стихотворение по картина от колекцията на музея. Гръцкият автор се е вдъхновил от творбата на Франсоа Фламан (1856 – 1923 г.) „Дама, облечена като Диана“ и в началото на октомври т.г. е гостувал в музея, за да сподели усещането си за картината и да прочете стихотворението си за нея. Това стихотворение в превод на френски език от Елени Кара, ще бъде включено в каталога на музея „Пол Валери“, озаглавен „Живопис и поезия“ (“Peinture et poésie”). В него до репродукцията на всяка картина ще бъде публикувана и поетичната творба, която й е посветена.VENTOURAS SET VALERY VIEW FROM HIS HOTEL WINDOW

В настоящата публикация ще имате възможност да прочетете размислите на поета за картината на Франсоа Фламан, стихотворението му в оригинал, в превод на български и на френски, както и информация за него и творчеството му.

С наблюдателното си око Йосиф Вентурас е уловил и красотата на пейзажа в Сет, както проличава от снимката, направена от прозореца на хотелската му стая по време на престоя му в града (вдясно).

Размисли на Йосиф Вентурас за картината „Дама облечена като Диана/Артемида“

VENTOURAS DAMME EN DIANEНа всички ни е известен митът за Актеон. Актеон бил обучен като изключителен ловец от мъдрия и добросърдечен кентавър Хирон. Историята на Актеон, обаче, е известна не заради неговите ловджийски умения, а защото сам той, превърнат в елен, се превърнал в плячка за собствените си хрътки.

Баща на Актеон бил Аристей, син на бог Аполон, а негова майка Автоноя, дъщеря на Кадъм – първия цар на Тива. Според Овидий, един ден Актеон ловувал в гората, когато се натъкнал на богинята на лова Артемида и нимфите от нейната свита, да се къпят в един таен извор на планината Китерон. Артемида строго държала на непорочността и девствеността на своите спътнички и като хванала Актеон, че гледа голото й тяло, силно се разгневила.

От шестнайсети век насам многобройни художници изобразяват фаворитки или придворни дами в образа на богинята ловджийка Диана/Артемида. Тази мода продължава до деветнайсети век, като достига своя апогей през осемнайсетото столетие.

Визуалното послание на тези платна е чрез облеклото на Диана/Артемида дамите да откроят своята непорочност и строгото съблюдаване на нравствеността.

Но дали всъщност винаги действително било така?

От външния вид на жените се пораждат два проблема: противоборството между сексуалния инстинкт и склонността на някои дами към сексуална палавост, от една страна, и строгите норми, налагани от религиозния и обществен морал, от друга…

Какво обаче е било истинското лице на жената през осемнайсети и деветнайсети век в пуританските общества от онова време? Според Луиджи Пирандело, човек се представя с едно лице – възможно най-лицеприятното – за пред обществото, така че да спечели уважението на социалната си среда. Хората, които влизат в контакт с представящото се пред тях лице, не виждат образа, който иска да открои субектът, а на свой ред оглеждат в него лице, което действа като катализатор за положителни или отрицателни последствия.

Но кое всъщност е истинското лице на този човек? Казано с думи прости: познаваме ли в действителност самите себе си или нашето аз остава за нас самите един непознат, колкото и да се опитваме да го опознаем чрез различни методи на самопознаването?

Коя е дамата, която художникът Франсоа Фламан изобразява или каква е идеята, която тази картина символизира?

В моето тълкуване на картината на Франсоа Фламан под маската на пуританска строгост дамата се опитва да прикрие едно съвършено различно лице: на жена, податлива към насладите на разюздания живот, която отклонява погледите от истинските си страсти и нагласа, представяйки се в одеянията на богинята на лова, символизираща девствеността и непорочността.

От шестнайсети век картините, представящи дамите в одеянията на Артемида, оставят непокрити части от тялото на изобразяваните особи, подчертавайки тяхната женственост. В случая с картината на Фламенг дамата е облечена в рокля с гол гръб, която оставя разголена горната част на деколтето и гърдите.

Тези наблюдения ме подтикнаха да напиша стихотворението, което представям тук. Дали впрочем, ловджийският рог, който споменавам в стихотворението, сигнализира началото на лова на елени или на някакви други, хищни животни, в гората или тръпненето на необузданата греховна плът, която се опитва да си осигури любовника, който ще задоволи копнежа й за наслада?

И дали смъртта на Актеон, който преобразен на елен бива разкъсан от ловджийските хрътки, не символизира сексуалното завоевание на любовника, който бива отведен до най-крайното човешко състояние, както ни казва и Бердяев, каквото е разтварянето на „аз“-а в абсолютното еротично – в нашия случай плътско – сливане? Дали, в нашия случай кучетата, които го разкъсват, не са нищо повече от демоничното желание, в името на което изчезва и се размива неговото аз?

И так, дамата преследва греха, въвличайки бъдещия си любовник в неговата кръвожадна прегръдка.

В мита от цикъла на Атридите Атрей обещал да пожертва най-хубавата си и тлъста овца в името на богинята Артемида. Потърсил сред стадата си, но когато открил един златорун овен, го дал на жена си Аеропа, за да го скрие. На свой ред жена му го дала на брата на Атрей, Тиест, с когото имала връзка. Тиест й подсказал, че който притежава овена със златното руно, заслужава да бъде и цар. Когато Атрей научил това, поискал помощта на Хермес, и с помощта на Зевс успял да завземе отново трона и златоруния овен и да изпрати в изгнание Тиест.

Така, в един по-общ смисъл желанието може да бъде видяно и като източник на сътворението, на творчески импулс.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

“     “   “

Портрет на дама като Диана/ Артемида

Йосиф Вентурас

(По картината на François Flameng/ Музей Пол Валери)

Прозвуча рогът ловджийски

Как да бъде излъган демонът

когато трепетите на тялото

буреносни, конвулсивни

копнежа оставят без дъх.

 

В жабокрека звучи любов

Преоблечена като Диана тя  би изличила греха

Всяка стрела в колчана е рана

Златоруния овен ти търсиш на Алфей

Кого ли ще убиеш? Чия ли кръв ще се пролее?

 

Актеон край потока разкъсан елен

и любовта хваната в капана на гарванов клюн

Събира луната сенките си измамни

Настъпва виделина, пуква зората.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

“   “   “

Стихотворението на Йосиф Вентурас в оригинал

(Πίνακας του François Flameng/ Μουσείο του Paul Valery)
Ακούστηκε η σάλπιγγα του κυνηγού
Πώς να ξεγελαστεί ο δαίμονας
όταν το τρέμουλο στο σώμα
η καταιγίδα και οι σπασμοί
ξέπνοο αφήνουνε τον πόθο

Κοάζουν τα βατράχια έρωτα
Ντυμένη Άρτεμις θ’ αφάνιζες την αμαρτία
Στη φαρέτρα κάθε βέλος μια πληγή
Αλφειαία τη χρυσή αμνάδα αναζητάς
Ποιον θα σκοτώσεις? Ποιανού το αίμα θα χυθεί?

Ο Ακταίων στη ρεματιά κομματιασμένο ελάφι
κι ο έρωτας σε ράμφος κορακιού παγιδευμένος
Μαζεύει  η σελήνη τις απατηλές σκιές της
Έρχεται η αυγή, η αυγή προβάλλει.

“    “   “

Преводът на френски език, направен от Елени Кара, който ще бъде включен в каталога на музея „Пол Валери“, озаглавен „Живопис и поезия“ 

Portrait de Dame en Diane

Le cor de chasse retentit

Mais le démon, on ne peut le tromper

Quand les frissons du corps,

La tempête et les cris

Laissent le désir nu, tout essoufflé


Actéon, cerf déchiqueté,

Git au bord du ruisseau

Et la passion, prise au piège, se meurt

Oh Dame, les flèches de ton carquois

Mettent tous les êtres aux abois


Les grenouilles crient l’amour

En Diane le pêché tu chasses

A la recherche de l’agneau d’or

Ma Dame, qui tueras-tu encore?

Iossif Ventura

Traduction: Hélène Karra

“    “   “

VENTOURAS IOSSIF PORRAIT FOTOc9ff8edb-9a2d-429b-bbb2-6fa4b09d2b2f_4Йосиф Вентурас е роден в гр. Ханя, Крит. Завършил е машинно инженерство в Политехниката в Атина. Занимавал се е с теория на литературата, философия, история на изкуството. Автор е на поетичните книги „Циклон“ (2009), „Коментари в черно“ (2006), двуезичната антология „Средновековни еврейски поети“ – на гръцки и иврит (на снимката вдясно), “Циклон“ (2005), „Танаис“ (2001), „Аритметика на един спомен“ (2008), „Мокър кръг“ (1997).

Ръководи електронното издание за поезия Poeticanet (www.poeticanet.gr – гръцка версия) (wwwe.poeticanet.com английска версия).Член е на Съюза на гръцките писатели.

Йосиф Вентурас е потомък на венециански преселници на остров Крит, владение на Светлейшата Република от 13-ти до 17-ти век. Вероятно някои италиански семейства, заселили се на Крит, са попаднали там през йонийския остров Закинтос в края на 15-ти или през 16-ти  век. Според една версия, етимологията на името Вентурас произхожда от еврейското фамилно име Бен Тора (Син на Тората), променено от неговите прадеди на Вентура, често срещано в  Испания и Италия име. Фамилията на майчиния му род е Константини, тъй като множество евреи през Средните векове заимстват имената на местата, където са живеели (по името на град Константин в Алжир).

Реки от мастило са изписани за това колко неизличимо паметта е белязала огношенията на еврейството със света и колко съдбовно тежи тя върху възприемането му на историята още от времето на разрушаването на втория храм (70 г. сл. Хр.). Понятието „захор“ („памет“ на иврит) е фундаментално за еврейската традиция.

VENTOURAS TANAIS BOOK COVERVENTOURAS KYKLONIO BOOK COVERПаметта за трагичната съдба на еврейската общност в Ханя, откъдето е родом  Вентурас, витае призрачно в стихосбирката му „Танаис“ (на снимката вляво). Нейното заглавие е името на кораба, с който са депортирани неговите събратя, потопен по грешка от съюзнически, „приятелски огън“ на 7 юни 1944 г. Преди няколко години тя излезе в превод на английски в Сан Фарнциско. Освен поетичната стойност на неговото писане, в творчеството му неизменно присъства и чувството за вина на оцелелите, характерно за редица писатели, написали литературни свидетелства за Холокоста. Вентурас има обичая да казва, че е оцелял подобно на младенеца Христос. През 1942 г. съграждани от Ханя подсказват на баща му, член на еврейската общност в града, че германците замислят нещо лошо (предстоящото „клане“, но не само на младенците) и той извежда семейството си от Крит. Така фамилията Вентурас е единствената оцеляла от еврейската общност на Крит, след депортирането й през юни 1944 г., когато корабът „Танаис“ на който са натоварени нейните членове, е торпилиран и потопен.

На снимката вдясно е корицата на стихосбирката му „Циклон“.

Здравка Михайлова

Източник: www.evropaworld.eu