Стихове от Алберт Маренчин – един бунтар и реформатор

Публикувано:
18:24ч / 19.03.2019г
Брой прочитания:
140
Брой коментари:
0

Мarencin snimkaВ навечерието на Международния ден на Франкофонията, 20 март, ви представяме един голям европейски поет франкофон. Алберт Маренчин (на снимката вляво), който ни напусна на 9 март 2019 г. на 97-годишна възраст, е роден на 26 юли 1922 г. в Бистре над Топльоу (Източна Словакия). Учил е право, философия, медицина. Завършва специалността словашка и френска филология на Философския факултет на университета в Братислава, а от 1945 г. е студент в Сорбоната и посещава филмовата школа  IDEC в Париж. Още оттогава започва да изповядва принципите на сюрреализма, които изповядва в различни модификации до края на живота си. Непосредствен участник в Словашкото национално въстание срещу хитлеристите през 1944 г. Когато се завръща в родината си, става редактор на популярния вестник”Народна оброда” („Национално възраждане”). Дълги години е служител в държавното филмопроизводство, където като ръководител на творчески колектив е един от реформаторите, които довеждат до възникването на чехословашката нова вълна през 60-те години. След „Пражката пролет” и навлизането на войските на Варшавския договор” в Чехословакия през 1968 г. се проявява като дисидент и е уволняван от работа, като има пълна забрана да публикува. Затова значителна част от творчеството му се издава със закъснение, когато е излязло вече в други страни, или е дело на самиздат. След „Нежната революция” и падането на комунистическия режим се връща на работа във филмовия и телевизионен факултет на Висшия институт за музикално изкуство.

От основните му творби трябва да се споменат: филмовият роман „Предна стража” (1950), „Мигът на истината” (стихове, 1972), подборката от стиховете му  Ľ instant de la verité (Бордо, Франция, 1977), „Никога” (1984), „Завръщания в Муран” (1987 г.), монографията за Юлиус Якоби „Кошицкият пустинник”, „Моите срещи с някои забележителни личности” (1993), „Което не влезе в историята” (мемоари, 2012).

Освен филмови сценарии и драматургични разработки, Маренчин пише стихове, есета, превежда, рисува сюрреалистични колажи. Носител е на множество домашни и чуждестранни награди, между които и Рицарски орден за изкуство и литература  (1993). През 2002 г. получава държавно отличие Прибинов кръст I степен, а през 2010 г. Словашката филмова и телевизионна академия му отрежда наградата „ Слънце” за изключителен принос към словашката кинематография. През 2011 г. получава награда и от Асоциацията на литературните преводачи.

Преводаческата му дейност включва литературни творби от Епщайн, Мусинак, Алфред Жари , Кокто, Валери и Камю, а също така и филмови сценарии на Гати, Годар, Ресне и Трюфо. Автор е на няколко радиопиеси (в началото на творческата си дейност), на дванайсет оригинални филмови сценария, както и на многобройни публикации в печата – стихотворения, преводи, есета, участие във френски, швейцарски, канадски литературни списания и антологии.

Колаж 3Забележителна е и дейността му на художник – колажи (снимките вляво и вдясно) и илюстрации на книги. Творбите му са показвани на многобройни изложби  у дома и в Marencin kolazчужбина (Брюксел, Берлин, Чикаго, Париж). Членувал е в групата на сюрреалистите в Чехословакия и в „Патифизическата колегия” в Париж.   (Патифизиката е трудна за дефиниране литературна тропа, измислена от френския писател Алфред Жари (1873-1907).

През 2005 г. в издателство „Нов Златорог” излезе подборка от творчеството му под общото заглавие „Поезия”. Ето две стихотворения оттам, предоставени ни от преводача на книгата Асен Милчев:

ПОЕТИ НА ОТМИНАЛИТЕ ВРЕМЕНА

Поети на отминалите времена

Задуши ви виолетовата лентичка на поезията

Която си връзвахте на големи празници

Без да подозирате, че поезията е и в ежедневието

А не само за парад

 

Проклети поети

Тъжни машинисти във влака на поезията

Над вашия локомотив се вее черен флаг от дим

и анархия

А стиховете ви бяха тъмни като тъмен тунел

Вървяхте към светлината в края му

Но никога не стигнахте до нея

Тъжни машинисти на сините очи

 

Поети класици

Опитомени зверове

Бяхте свободни, разярени и красиви

Днес сте само безсмъртни

И немощно виете в клетката на своите стихове

1942 г.

АЗ ЩЕ СЕ ЗАВЪРНА ТАМ

Аз ще се завърна там

В скутите на дома си отново ще се върна

Към ароматната гръд на родния край

Където от памтивека на детството звучи замисленият шепот

На воденицата

Където всичко свършва и всичко започва

Тайните глъбини на загубения рай

 

Аз ще се завърна там

Слепешком ще отворя вратите от розов седеф

Ще отдръпна завесата от ароматно платно

А в сърцето ми бяло птиче ще плесне с криле

И ще отлети

Безвъзвратно!

1960 г.

Превод от словашки: Асен Милчев

 

Източник: www.evropaworld.eu