Стихове от Илиас Кефалас

Публикувано:
07:41ч / 07.10.2018г
Брой прочитания:
339
Брой коментари:
0

Илиас Кефалас е роден през 1951 г. в  малкото село Мелигос, недалеч от Трикала, в Тесалия, където след дълъг престой в Атина – университетски години и професионална кариера, живее вече постоянно и продължава да твори. Дебютира през 1980 г. с издаването на първата му стихосбирка „Камшиците“. Оттогава е издал общо трийсет и три книги, от които тринайсет поетични, девет с есеистика, пет с творби в проза, пет литератури книги за деца и една поетична антология. Автор е и на литературна критика и критика за изкуство, сътрудничил е редовно на списания „Томес“, „Неес томес“,  „Диавазо“, „Одос Панос“, „Ефтини“, „Неа евтини“, „Ентефктирио“, „Фреар“ и др., а спорадично – на вестниците „Авги“ и „Катимерини“. Публикувал е в тези печатни издания над 1500 страници.

Освен неотдавна издадените му стихосбирки „Стихове-лилипути“ (гръцки, фреKEFALAS KORISTA GR IZDANIE 2016 OKнски) и Celestial and Earthly Poems (само на английски) през 2015 г., други негови стихотворения са превеждани на френски, английски, полски, италиански, испански, португалски, български, хърватски, иврит и унгарски. 

Вляво е корицата на гръцкото издание на стихосбирката „Обозначения към невидимото“, от която предлагаме на вниманието ви няколко стихотворения в превод на Здравка Михайлова.

 

 

ИЛИАС КЕФАЛАС

ИЗ СТИХОСБИРКАТА „ОБОЗНАЧЕНИЯ КЪМ НЕВИДИМОТО“

 

МЕЛАНХОЛИЯ

В десет сутринта

Щом сянката на прасковката

Се събере във корена й

Отварям прозореца

И заставам безмълвен

Защото гледам отвъд

И виждам нетрепващ пейзаж

Филтриран и толкова скучен

Докато вътре в него се разлива бавно

Меланхолия гъста и смътна

И преди всичко прадревна

Къде излиза през прозореца

Къде влиза през прозореца

Нежна като коприна

Безшумна

Неподвижна

Черна

И ето нà тогава някакви птици

Плуват из въздуха

Мъчително и бавно

Сякаш в олио

 

БЛАЖЕНА ПАША

Колко красиво пасат кравите

Спокойни, лениви будуващи

Скубят дъвчат и преглъщат

Очите остават блуждаещи

Нищо друго не ги занимава

И ако нещо виждат, то е само това което ядат

Колко красиво пасат кравите

Векове наред скубят дъвчат и преглъщат

 

ПРЕДИ ПОЛУНОЩ

Малко преди полунощ

Когато се възхищавах насаме

От внезапната луна

Една жаба ми пригласяше

Ромонейки като вода

 

НИКОГА НЕ Е

Никога не е край

Никога не е късно

Подчертаваше го и дядо ми

Ленив, деветдесетгодишен и измършавял

Когато отваряше портата на двора

Готов да прекрачи към смъртта

 

ПОКАНИ

Изгубен в непознат квартал

Търся, раздавайки покани за сватба

Внезапно в една пряка сълзите ми рукват

Поглъщат ме розови градини

Хора се смеят

Котки се препичат

Хълмът в дъното хлопа леко

С мандалото на небето

Преливаща радост променя атмосферата

Опасявам се че сънувам

Страхувам се че сватбата тайно се е състояла

И че сега вече всичко ме изтърпява

Докато се приспособявам

Към въздушното

 

МЕСЕЧИНАТА

На Елени Ладиа

От мнозина древни автори е известна тази истина:

тесалийските жени изкуството на магията познавали

и сваляли месечината в двора си, превръщайки хар-

манчето на открито в мистичен храм. Така и тази

вечер, като гледам ярко греещата месечина как гали

планината, а после се спуска по уличките на селата

подобно тъжно лице на дете, което се е изгубило,

търся да открия къде се извършва магията. Къде

се „завързват“ заклинанията, къде ще бъдат

дадени на съдбата ни окончателните прорицания.

 

СЛУЧВА СЕ

Намирам се в нечий ум

И там вътре е непоносимо студено

 

Оставете ме и не мислете повече за мен

Избийте ме всички от главите си

 

Мен диханието на гората ме зове

Гласовете на чайките ми повеляват

 

Понякога бдителността ме подтиква

Да избягам през разлома й във вечността

 

О, там горе върху белите покривки на небето

Застилат трапези бегълците от приказката

 

КРАСОТАТА

Търсейки красотата

Не откриваш друго освен пътища

Упорито тайни които те отвеждат

До неподвластната на тление родина

Когато спиш дълбоко тогава плуваш

В околоплодните води на носталгията

Там където смъртта е екстремно събуждане

И посрещане радушно в утробата на ангелите. /Това „в“

в жълто го добавих аз, защото ми се стори по-логично. Съгласна ли си?/

 

ГЛАСОВЕ

Гласове отколешни и неопределени звучат

Избистрят се и се възмогват

Ето влакът спрял завинаги

Насред залятото поле

Никой не слезе за теб

Лилиите напразно разцъфнаха в езерото

А ти бързаш

Обаче влакът

Няма да потегли никога отново

Ще остане там закован в паметта

С лилиите и мътните води

 

И с траурните брези които се полюляват

Отстрани край пътя

 

МОСТОВЕ

ичам мостовете прекалено

Малки или големи

Сводести или праволинейни.

Висящи или полувкопани

Приканват те всички с гостоприемните си сводове

За да те пренесат отсреща

 

Остават безмълвни

Но все пак ти махват: минавай

Придавайки на начинанието ти

Превъзходно усещане за свобода

 

Но ето че този висящ мост;

С прогнилите дъски и протрити въжета

Над ненаситната бездна

Къде ли иска да ме изведе и до кой

ли непознат път да ме пренесе

 

Горко ми

Тъй като нощта е паднала

Вятърът го разтърсва и го лашка

И смразяващи псета вият

Дълбоко долу в тесния пролом

 

ТОЛКОВА НАШЕПВАЩО

Така нашепващо говори това стихотворение

Че не го чувам дори аз

Който съм го написал

Да се приведа над думите му

Да се вслушам в колебанията му

 

ЕЛАТЕ ДУМИ

Елате думи

Натежали от идеи

Които пренасяте

Леки от елегантността

Която обгръщате

Думи духоносци

Разпръснати по небосклона на ума

Елате да станете материални

Да ви пипнат ръцете ми

Да се превърнете от дихание в осезание

Пеперуди малки

Да изпърхате

върху върха на писеца

 

Превод от гръцки: Здравка Михайлова